„…Вземането на детето от семейството е по-скоро знак за безпомощността на системите да помогне на родителите“.
„…Най-често до такава раздяла се стига, защото случаите са били открити като кризисни много късно“.
Това са част от основните акценти в интервюто на д-р Галина Маркова – доктор по социална работа и ръководител на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет (НБУ) пред платформата Ромало.
И още:
Трябват мултисекторни екипи – с лекар, психолог, учители, така че всеки да поеме своята част от случая, а социалният работник да координира работата.
„Защо ни е толкова трудно да работим с родителите? Защо ги виждаме като проблем, вместо като хора, на които трябва да помогнем? Трябва да разберем тази утвърдена нагласа за безотговорния родител. Как да престанем да ги отхвърляме и как да започнем да им помагаме е големият въпрос.“
Цялото интервю може да прочетете надолу
Разговор с д-р Галина Маркова за бедността, институционалните нагласи и пропуснатата подкрепа, която понякога води до разделяне на деца от семействата им.
Д-р Маркова, от Вашия опит кои са най-честите причини, поради които се стига до отделяне на деца от техните семейства в България?
– Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов Български университет, заедно с Коалиция „Детство 2025“ проведохме изследване на причините за раздялата между деца и семейства. То показва, че най-често до такава раздяла се стига, защото случаите са били открити като кризисни много късно. Т.е. вместо да се открият тези случаи от образователната и здравната системи по-рано, за да се оценят рисковете за децата и семействата и да се направи всичко възможно да не се стигне до извеждане на детето.
Много често раздялата е резултат от зависимости от психо-активни вещества: алкохол, наркотици, например, психо-социални проблеми на родителите или на децата, конфликти, самота на родителите, бедност. Когато рисковете, свързани с тези фактори, се пренебрегват дълго време, ситуацията става кризисна. Тогава извеждането започва да изглежда неминуемо, макар че за мен тази дума винаги е с въпросителна. Защото то често е реакция на системата в момент, в който тя вече няма ресурс да направи нещо друго.
Така че вземането на детето от семейството е по-скоро знак за безпомощността на системите да помогне на родителите. Това е днешната картина.
Казвате, че извеждането на дете от семейството не е само резултат от конкретна криза, а е свързано и с по-дълбоки обществени и институционални нагласи. Откъде идва тази готовност държавата да поема грижата за децата вместо семейството?
– Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Преди 9 септември 1944 г. в България е имало около 30 институции за деца сираци. След това, по време на социализма, държавата развива много по-широка система от институции, копирана до голяма степен от модела на Съветския съюз и разпространена в целия социалистически лагер. Броят на институциите в България нараства до 285, без дори да броим седмичните детски градини.
Това е свързано с идеологическата представа, че държавата трябва да поеме голяма част от грижата за децата. От една страна, защото жените вече трябва да работят наравно с мъжете, а от друга, защото държавата постепенно започва да разширява прекомерно правомощията си в сферата на грижата. Вместо това да остане в по-естествени форми на подкрепа, като детските градини, се стига до създаването на институции, в които децата се настаняват трайно.
Преди години направих изследване, което всъщност ме въведе в темата за закрилата на децата. Въпросът беше: кои са родителите, които доброволно настаняват децата си в институции? Сравних три групи майки – такива, които дават децата си в детска градина, в седмична детска градина и в институция. Оказа се, че голяма част от майките, които настаняват децата си в институции, самите са били отгледани в институции.
За мен това беше много важно откритие. Първоначално очаквах, че решението за такава дългосрочна раздяла е свързано основно с лични травми в детството. Но се оказа, че става дума и за наследен модел – за приемане на идеята, че държавата може да се намеси в отглеждането на детето по много драматичен начин.
Тази нагласа не е изчезнала напълно. Днес, след деинституционализацията, вече нямаме стария тип големи домове, но имаме малки групови домове – ЦНСТ. Те се разпознават по различен начин от различни хора. За едни са кризисна мярка, за други – познато място, към което могат да се обърнат, а понякога дори не се възприемат достатъчно ясно като форма на раздяла.
Затова е важно да кажем, че институционалното мислене не изчезва автоматично с промяната на сградите и формите на грижа. Дори днес, когато говорим за превенция и за намаляване на раздялата, има общини, които настояват за повече ЦНСТ.
А това показва, че прибягването до институционална грижа продължава да изглежда не само допустимо, но и предпочитано решение.
Споменахте бедността като един от факторите. Каква роля играят бедността и неравенствата в разделянето на деца от техните семейства?
Когато правих изследването, за което споменах, едно от условията беше всички майки, които участваха, да бъдат еднакво бедни. Те бяха около 100 жени в трите групи. Така че бедността сама по себе си не може да обясни раздялата.
Ще дам и друг пример. В Русе участвах в проект, в който имаше две фокус групи с еднакво бедни ромски майки. Едните казваха: „Моите деца са в институция, защото сме бедни.“ Другите, които бяха в същата бедност, казваха: „Как ще си дам детето в институция и ще се разделя с него? Ще гладуваме заедно, но никога няма да се разделим.“
Да не се разделиш с детето си е нещо много дълбоко, заложено в човека. Раздялата с дете е толкова чужда на човека, че е изумително, когато се случи. Затова бедността сама по себе си не е достатъчно обяснение. Тя, обаче, е изключително важен фактор, особено когато се съчетае с другите , за които споменах. Трябва да се подчертае, обаче, че бедността се преживява от хората като насилие, защото ограничава изборите на хората, тяхната свобода. Това е травматично. Когато човек е в такава ситуация, грижата за другия става много по-трудна.
Ако една майка се чуди как да нахрани детето си, тя може да замине в чужбина, за да търси прехрана. Тогава може да се стигне до настаняване или до друга форма на раздяла. Бедността кара хората да емигрират. Това е много свързано с ромската общност, но не само.
Родителите заминават, а децата понякога остават при баби, съседки или други близки. Това също е раздяла, макар да не винаги минава през формално извеждане от системата.
Проблемът е, че този процес почти не се документира. Родителите често не отиват в отдела за закрила, защото се страхуват. Не казват: „Помогнете на бабата, ние трябва да заминем в чужбина поради бедност.“ Така системата не вижда навреме какво се случва.
Затова бедността сама по себе си не би трябвало да води до раздяла. Но когато в една малка общност стане норма да заминаваш, за да търсиш прехрана, тогава и за раздялата започва да се мисли по различен начин, като за нещо, което правиш, за да се грижиш за децата си.
Дотук говорихме за това как бедността, самотата, зависимостите и други фактори могат да доведат до раздяла от страна на родителите. А има ли го и обратното – държавата да разделя деца от родителите им заради бедност или заради бедност, съчетана с други проблеми?
Бедността сама по себе си не е достатъчна причина. По-скоро става дума за бедност, съчетана с други фактори. Но освен това държавата е доста произволна в това кога разделя и кога не разделя.
В един град, когато правихме едно от изследванията, човек, който работеше в ЦНСТ, каза: „Ромската общност е нашият донор.“ Това изречение показва колко лесно в бедни общности много деца могат да бъдат определени като „в риск“, така че системата може да отиде и да „вземе“ , за да попълни своя „капацитет“. Те, системите, започват да действат себеохраняващо. В образователната система, в която всяко дете носи пари, училищата се борят да привлекат повече деца. В социалната система също има такава логика. Ако едно ЦНСТ трябва да има определен брой деца, понякога това съображение може да започне да доминира.
От друга страна, има и национален приоритет да се прави превенция, вместо да се разделят семейства. Това е важно, но понякога и тази политика може да пречи на отделите за закрила да действат адекватно. В главата им свети червената лампа, че не трябва да извеждат детето, а трябва да подкрепят семейството. И системата може да неглижира сериозни проблеми в семейства, от които, може би, по-добрият вариант е детето да бъде изведено.
Затова казвам, че е загадка как действа системата понякога. Първо, потребностите на семействата не се оценяват достатъчно добре, не се оценяват силните им страни. Второ, както и по-гори вече споменах, социалният сектор се занимава със случаи, които вече са натрупали толкова много рискови фактори през годините, че децата имат много сложна комбинация от потребности – здравни, образователни, травми от насилие, бедност, заминали родители, увреждания. Социалният сектор сам по себе си не може да посрещне всичко това без да сътрудничи с другите сектори, а това сътрудничество е трудно да се развие.
Тогава остава вариантът детето да бъде настанено някъде в ЦНСТ, при хора, които често не са достатъчно подготвени. Няма специалист, който сам да може да работи с всичко – увреждания, насилие, травма, липса на образование, бедност. Така ЦНСТ-тата се превръщат в пристан, но не и в място, в което детето да се възстанови и подготви за живота в общността.
Има и нещо друго – натрупана е нагласа, че родителят е труден, вреден, безотговорен, че насилва детето. Тези нагласи срещу родителя се съчетават с липса на умения да се работи с него. Така идеята за ранна превенция се блокира още в началото. Още учителите и хората в детските градини трябва да натрупат опит и умения да кажат спокойно: „Госпожо, Вашето дете има нужда от подкрепа, както и Вие. Забелязваме това и това.“ Те трябва да превърнат родителите в партньори, но вместо това , те казват такива трудни за чуване неща така, че плашат родителя.
Липсата на включване на родителя рано в развитието на детето от отделните сектори е също раздяла. Тя не е само физическа – настаняване в ЦНСТ, заминаване в чужбина. Тя е и психическа, защото детето се озовава между хора във вражда – родители и специалисти. Всъщност, отговорността на специалистите е да преодолеят това напрежение. Затова се подготвяме в университети и в обучения.
Понеже заговорихме за превенция, можете ли да дадете пример за програма или подход, който според Вас е дал реални резултати?
Любимата ми програма, в която съм участвала, е един проект в Кюстендил. Идеята беше, че ако общността укрепне, става въпрос за ромска общност, ако връзките в нея укрепнат и хората започнат повече да си помагат, самата общност може да създаде отношения, в които раздялата между дете и семейство да не бъде уместна. Защото един от факторите за раздялата е именно изолацията, тогава когато семейството е само и няма никаква подкрепа.
В този проект решихме да инвестираме в силните страни на ромската общност.
Обучихме шестима изследователи в Нов български университет- Ноу Хау Център. Те започнаха да изследват не обичайните проблеми, които вече знаем, като отпадане от училище, ранни бракове и т.н., а обратното –
какво помага на ромските деца да завършат училище, какво помага на жени да се развиват професионално и какво помага на семейства с над три деца да осигуряват развитието им.
Открихме изумителни неща: отговорът винаги е подкрепата на семейството. Освен това самите изследователи започнаха да се превръщат в лидери в общността, защото задаваха други въпроси. Не питаха родителите защо не се грижат добре за децата си, а „Кое Ви помага, госпожо, при тази невероятна бедност да се грижите за децата си?“
Това промени начина, по който се говори с родителите. Една от изследователките, която беше медицинска сестра, направи училище за родители, в което се включиха и бащи на деца в детска градина. Създадоха се и четири младежки групи, всяка с около 15 деца, които започнаха свои инициативи. Една от тях беше кампания срещу ранните бракове.
Така от едно изследване, което промени начина, по който се говори за ромската общност, започнаха да се случват и други неща. Децата започнаха да мечтаят, родителите започнаха да се свързват с децата си по друг начин. В този смисъл превенцията се случи през процес вътре в самата общност.
Друг пример е програма, в която работихме с отдел за закрила на детето в един град. Целта беше самият отдел да промени подхода си. Казахме им да поканят майки, които са в риск да изоставят децата си, както и майки, чиито деца вече са настанени в институции. Искахме да ги попитаме: „Как да ви помогнем, за да не се разделяте с децата си?“
Тези майки дойдоха 10 пъти. Ние им платихме, защото те бяха наши консултанти в този процес. Техният опит беше много важен. Те трябваше да ни кажат как системата може да започне да им помага. В групата всеки разказа историята и каза колко вредно е било това някой да ги посъветва изобщо да си оставят децата в институции. Благодарение на тези срещи отношенията с тях се развиха като отношения на доверие.
Майките бяха 18. Няколко месеца след края на този проект, от отдела ни казаха, че всички са си взели децата от институционалната грижа. Това беше абсолютно неочакван и огромен успех.
И в двата примера подходът беше един и същ – поканихме хората не като проблем, а като източник на знание. В Кюстендил ги поканихме като изследователи, а тук – като консултанти. Това е подходът на силните страни. Имам и книга по темата, в която съм представила този опит.
Това са силни примери за превенция. Но държавата има ли подобни подходи? Опитва ли наистина да изчерпи всички други възможности, преди да се стигне до отделяне на дете от семейството му?
Смятам, че не. За да се изчерпят всички варианти, първо самите социални работници ( а те са важни представители на държавата) трябва да имат уменията да седнат с човека, да спечелят доверието му и да започнат да задават правилните въпроси. Те трябва да създават и мултисекторни екипи, за да се посрещнат със здравните и образователните проблеми. Не е възможно да работят сами. Трябва да се свържат с лекар, психолог, учители, така че всеки да поеме своята част от случая, социалният работник да координира работата така, че основната задача да се постигне.
Сещам се за случай с 14-годишно момче, което имаше много прост за излекуване проблем, но заради него беше изолиран от останалите ученици. Момчето беше престанало да ходи на училище. Благодарение на междусекторен екип, учителката се обади на лекар, който след разговор са майката получи разрешение да прегледа детето и много бързо разреши проблема.
Има една асоциация на родители на деца с епилепсия, с която съм работила години наред. Те работят мултидисциплинарно по случаи и са много добри в това. Работят на доста места в България и показват как различните фактори – здравен проблем, бедност, училище, семейна ситуация могат да се овладеят така, че детето да остане вкъщи.
Детето няма да се раздели, ако родителят получи грижа. Грижата за детето винаги минава през родителя. Това е много важно.
Имаме ли механизми, които да гарантират, че всички възможности за подкрепа са изчерпани, преди да се стигне до отделяне на дете от семейството му?
Липсват ни. В момента отделите за закрила имат механизми, но те са доста формални. Един реален механизъм за отчетност би бил, когато социалният работник изведе или иска да изведе дете от семейството му, да има орган, пред който да се отговори на въпроса: изчерпани ли са всички възможности детето да остане вкъщи?
Друг тип отчетност е самият родител да бъде питан. Не просто системата да решава вместо него, а да го попита: „Госпожо/господине, как да Ви помогнем?“ И когато помощта започне, отново да го попита: „С какво успяхме да Ви помогнахме? С какво не успяхме? Какво още Ви е необходимо?“
За мен това също е отчетност – да чуем човека, който получава помощта, как оценява тази помощ.
Ако можехте да промените едно нещо в начина, по който обществото и институциите мислят за разделянето на деца от семействата им, какво би било то?
Бих мислила за събитие. Аз обичам събитията, защото в България това е начин да има прозрачност. Представям си голяма конференция по темата защо ни е трудно да работим с родителите. Дори бих я нарекла „Защо мразим родителите?“. Звучи силно, но според мен трябва да си зададем точно този въпрос. Защо ни е толкова трудно да работим с тях? Защо ги виждаме като проблем, вместо като хора, на които трябва да помогнем?
В такава конференция бих поканила и представители на големите медии, защото този разговор трябва да стане публичен. Трябва да разберем тази утвърдена нагласа за безотговорния родител. Как да престанем да ги отхвърляме и как да започнем да им помагаме е големият въпрос.
Защото, когато не помагаме на родителите, вредим на децата.
Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт, с дългогодишен опит като лекар, преподавател и експерт по здравна политика. Завършва медицина със златен медал, работи в Медицинския институт на МВР и е сред най-разпознаваемите обществени коментатори по теми, свързани със здравеопазването и общественото здраве.
От 2021 г. е народен представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“, като активно работи по въпросите на здравната реформа, електронното здравеопазване и профилактиката.
Според д-р Александър Симидчиев безплатните лекарства могат да помогнат на много семейства и да подобрят достъпа до лечение, но сами по себе си не са решение на проблемите в българското здравеопазване. Ефектът от подобна мярка зависи от качеството на медицинската помощ, контрола върху лекарствената употреба, профилактиката, здравната култура и способността на държавата да измерва реалните резултати от провежданите политики.
Преди да отговори на въпросите ни, д-р Александър Симидчиев направи важно уточнение:
„Като клиницист съм привърженик на подхода evidence-based medicine, а като политик – на evidence-based policy. Поради това е важно да се разбере, че подобни въпроси не са „черно-бели“, а нюансите често зависят от контекста и организацията на здравната система. Когато се разходва публичен ресурс, основната цел е да се постигне положителен ефект на ниво популация. Когато този ресурс е медицински, трябва да има измерим здравен резултат. Затова моля отговорите ми да се разглеждат в контекста на една не напълно ефективно функционираща здравна система, характеризираща се с неравномерен достъп до медицинска помощ, не винаги точна диагностика, недостатъчна проследяемост на отделните случаи и редица други важни фактори.“
Как оценявате решението определени лекарства за деца да бъдат изцяло безплатни? Закъсняла ли е тази мярка за България?
– Нека започна с това, че няма „безплатни“ лекарства. Някой – обществото – заплаща за тях. Много зависи и от това, кои „определени“ лекарства се визират. Например: В есенно-зимния сезон разходите за основни медикаменти при остри вирусни и бактериални инфекции, лесно разпространяващи се в колективи с пренаселеност на жилищата, могат да надхвърлят 50–100 лв. на епизод-заболяване за едно дете.
За семейства с няколко деца или ниски доходи това е сериозен, а понякога и непосилен финансов натиск. Когато лекарствата за лечение на тези състояния са достъпни без финансиране от тях, се намалява рискът от отлагане на лечението поради липса на средства.
Ранното започване на терапия предотвратява тежки усложнения и спестява последващи скъпоструващи хоспитализации. В противовес на това стои тезата, че „безплатни“ антибиотици ще се ползват повече (с цел „връзване на гащи“) и по-неправилно (особено ако безплатни са само някои/евтини препарати).
Дали мярката е „закъсняла“; зависи от това с кого и за какви състояния се сравняваме. В държави като Франция, Великобритания, Германия, Чехия и Скандинавските страни, базовите медикаменти и здравните грижи за деца до 18 години отдавна са напълно „безплатни“ или се субсидират почти изцяло.
България се бори с тежък демографски срив от десетилетия. Мерки, подкрепящи ранното детско здравеопазване, трябваше да бъдат приоритет още преди 15–20 години, а не да се въвеждат едва през 2025 г. България дълги години заемаше първите места в Европейския съюз по дял на доплащането „от джоба“ (out-of-pocket payment) за здравеопазване (най-вече за медикаменти) — над 40% при средно за ЕС около 15–18%.
Успоредно с това, за много хронични заболявания като астма, епилепсия, диабет, СПИН и др. лекарствата от десетилетия са напълно субсидирани за деца – тоест там няма „закъснение“.
Какви здравни и социални ефекти може да има безплатният достъп до лекарства за деца в дългосрочен план?
– Както казах по-горе, България се бори с тежък демографски срив от десетилетия и създаване на условия младото ни поколение да расте здраво и без хронифициране на някои състояния е ключово важно. Детското здравеопазване е дефиниран приоритет в Здравната Стратегия до 2030 г., но изваждането на лекарствата пред скоба (без да се обръща внимание на достъп, здравна култура, квалификация и проследимост) няма да постигне ефектите, които подобна инвестиция се очаква да има.
Възможно ли е тази политика да доведе до по-малко усложнения, хоспитализации и разходи за здравната система?
– Да възможно е, и не, не е гарантирано, ако не се вземе предвид достъпа, здравната култура, социално-битовите, икономически и образователни условия, които предопределят над 70% от това, което наричаме „здраве“ (за справка – социални детерминанти на здравето).
Кои семейства ще усетят най-сериозен положителен ефект от промяната?
– И в литературата, и очаквано в родната ни действителност, най-голям положителен ефект се очаква при тези, при които семейното финансово състояние ограничава правилното и навременно лечение.
Има ли данни от други европейски държави, които показват как подобни мерки влияят върху детското здраве?
– Има, като ефектът е различен в различни здравни системи и различно ниво на финансово благосъстояние на населението.
Съществува ли риск от свръхизписване на лекарства, когато те станат безплатни?
– За някои медикаменти – да (например антибиотици, симптоматични средства), за други (астма, диабет, епилепсия) – не.
Може ли безплатният достъп да стимулира ненужна употреба на антибиотици и други медикаменти?
– Да, ако няма строги правила (стандарти), които да ограничават това. За пример ползването на антибиотици от общопрактикуващи лекари в Нидерландия спрямо ползването на антибиотици от общопрактикуващи лекари в България.
Какви механизми за контрол трябва да бъдат въведени, за да се избегнат злоупотреби?
– Повишена здравна култура, стриктни стандарти за рационална антибиотична употреба и разбирането, че с антибиотик лекуваме практически общността а не само индивида (част от антибиотиците с урината и изпражненията попадат в околната среда, от там в почвата, от там в тревопасните, от там пак в нас….).
Антибиотици се предписват само електронно, така че не представлява проблем да се проследи кой, колко и защо ги назначава, в какви количества и дори от кои видове. Ако имаме действащи стандарти, не е трудно да се направи съпоставка.
Възможно ли е да се стигне до недостиг на определени медикаменти заради рязко повишено търсене?
– Ако имаме работеща система за лекарствен контрол – не (напълно възможно е да се предвиди на база налични публикации, колко процента ще е ръстът на групата медикаменти), но на практика, ако няма стриктно мониториране на производство, наличности и дистрибуция – често можем да станем свидетели на по-кратки или по-продължителни липси на медикаменти.
Какъв риск виждате за бюджета на НЗОК и може ли той да бъде устойчив във времето?
– Бюджетът за лекарства е доста устойчив след въвеждането на механизъм за контрол на разходите при лекарствата. Проблемите в момента са в области без механизъм, като хоспитализациите и медицинските изделия.
Има ли според вас законодателни празноти, които могат да обезсмислят или затруднят прилагането на мярката?
– Смисъл от прилагането на която и да е мярка, е свързан с вероятността тя да постигне желан резултат. Това е като да ме питате има ли смисъл от бензин за автомобил. Има ако се постави в резервоара на бензинов автомобил.
Ако сме дефинирали ясна цел, ако мярката има вероятност да постигне тази цел и ако имаме изградена система, която да подпомага постигането на тази цел – да. Иначе си оставаме с интересни „полумерки“, които облагодетелстват брънка от верига, която иначе е ръждясала до разпадане.
По какъв начин се определя кои лекарства попадат в обхвата на безплатните медикаменти и доколко този процес е прозрачен?
– Труден въпрос, на който нямам информиран еднозначен отговор. Знам, че има много различни гледни точки. Например от гледна точка на финансиране трябва да се търсят евтини медикаменти, от гледна точна на лекари – ефективни и безопасни медикаменти, от гледна точка на институции – разрешени за употреба в България, от гледна точка на пациента – лесни за приемане. Дали е прозрачен – отговорът е лесен – можем ли вие или аз да видим как се случва и защо?
Кои са най-сериозните регулаторни слабости в лекарствената политика на България, които тази мярка отново изважда на показ?
– Списъкът с безплатни лекарства обхваща предимно антибиотици и антивирусни препарати, като пропуска симптоматичните средства (температуропонижаващи, разтвори за инхалации, капки). Това показва липса на цялостна, стратегическа визия за детска профилактика и извънболнична грижа. За мен това показва пасивната държавна политика в детското здравеопазване.
Има и редица други регулаторни предизвикателства, като: липсата на генерично заместване (генерична политика). България остава една от малкото страни в ЕС, в които магистър-фармацевтът няма право законно да замени даден предписан медикамент с негов абсолютен аналог.
Несправянето с паралелния износ и хроничния дефицит – България поддържа едни от най-ниските цени на лекарствата в ЕС поради специфичната си ценова регулация (референтен модел). Това прави страната изключително привлекателна за т.нар. паралелен износ.
Вертикалната интеграция и аптечните „пустини“ – в десетки по-малки населени места и села няма нито една аптека, работеща с НЗОК (или няма аптека изобщо). За семействата там безплатните лекарства остават само „на хартия“, защото транспортните разходи до най-близкия областен град, често надхвърлят цената на самото лечение.
Необходимо ли е законодателството да предвиди по-строг контрол върху ефективността и резултатите от подобни социални политики?
– Абсолютно! Това, което не мерим не се случва, и понеже рутинно не мерим крайния резултат, оставаме често с добри инициативи и намерения, които не успяват да се реализират.
Безплатните лекарства за деца социална политика ли са или здравна политика?
– Чудесен въпрос! Самото наличие и правилата за предписване на медикамента са здравна политика, но това, дали ще е безплатен, за кои групи и с каква цел е водещо социална политика.
Ако средствата са ограничени, кое е по-важно: повече безплатни лекарства или по-добра профилактика?
– Двете неща не са алтернатива! Профилактиката е безалтернативен приоритет, защото касае всички. Лекарствата касаят боледуващите (малка част от всички). Ако няма профилактика, боледуващите нарастват, и тогава не можем да осигурим нужните лекарства за тях поради липса на достатъчен ресурс.
Ако трябва да посочите една необходима промяна в закона още днес, коя би била тя?
– Така зададен въпросът насоча мисленето, че има проблем с конкретен закон. Аз убедено вярвам, че проблемът е повече в подзаконовите норми, спазването на законите, контролът, отговорността при неспазване и като цяло много ниската здравна култура.
Това не се оправя с един закон. Това се оправя с образование, което не е насочено зомбирано и дисциплинирано да повтаряме архаични постулати, а такова, което да развива свободно мислещи, креативни и вярващи в себе си поданици на територията.
За да се прилагат всеобхватно и единно във всички населени места, промените в Закона за гражданската регистрация, позволяващи на хората без адрес да се регистрират на служебни адреси и така да са по-малко “невидими” за институциите и обществото, е необходимо да се предприемат още редица последователни административни мерки и да се унифицират процедурите.
Това призовават граждански организации, прависти и експерти, които бяха движеща сила зад застъпничеството и в крайна сметка приемането на измененията и допълненията в закона.
Промените, приети през 2024 г., са ключов фактор за достъп до основни права. Те преодоляват дългогодишен проблем, засягащ хиляди хора, живеещи в неформални жилища, бездомни лица и други граждани, които по различни причини не могат да регистрират постоянен адрес по общия ред. Липсата на адресна регистрация често води до невъзможност за издаване на лични документи и до ограничен достъп до социални, здравни и административни услуги. И на практика до липса на здравеопазване, образование и реално включване в обществения и икономически живот за хиляди деца и възрастни хора.
Макар поправката да е с огромен обществен и социален потенциал, тя все още не се прилага пълноценно навсякъде из страната, алармираха експертите.
С истории от теренната работа на общностните работници, ангажирани от Мрежата, може да се запознаете туки тук
Разработване на единни национални указания за прилагане на закона с цел повсеместно прилагане и оптимизиране на процедурите по адресна регистрация;
Повишаване на капацитета на местната администрация. Обучения за служители на ГРАО, МВР, социалните служби и общинските администрации за правилно разбиране и прилагане на нормативната уредба, за да се избегнат административни откази и неразбиране;
По-добра координация между институциите;
Активно информиране на гражданите за правата и задълженията, свързани със служебната адресна регистрация и издаването на лични документи;
По-широко използване на здравните медиатори и общностните работници за достигане до най-уязвимите групи;
Директна подкрепа и медиация за уязвими групи: Оказване на индивидуално съдействие на майки и младежи при попълване на заявления за издаване на лични карти и решаване на проблеми с натрупани глоби, които често са бариера пред издаването на документи.
Наред с това е необходимо институциите да започнат регулярно да публикуват информация за прилагането на новия механизъм – както за броя на регистрираните на служебен адрес, така и за последващото издаване на лични документи и други показатели, които биха позволили да се оцени реалният ефект от реформата.
Първи данни от прилагането
Първите данни от прилагането на промените показват, че законодателната промяна вече достига до десетки хиляди граждани. Следващото предизвикателство е да се гарантира, че регистрацията на служебен адрес ще се превърне в реален достъп до права, услуги и пълноценно участие в обществения живот.
По данни на ГД „ГРАО“ 47 569 граждани са регистрирани на служебен постоянен адрес.
В същото време данните от общините, в които организациите от “Мрежа с грижа от 0 до 3” работят целенасочено вече две години за улесняване на прилагането на промените на практика, показват доста сериозни разминавания в обхвата.
Наличната информация по общини показва значителни различия в броя на регистрираните лица.
Община
Регистрирани на служебен постоянен адрес
Столична
10 427
Кюстендил
1 764
Ракитово
1 121
Пазарджик
871
Казанлък
393
Нови пазар
150
Сливен
105
Ловеч
82
Луковит
61
Пещера
52
Самоков
13
Прави впечатление високият брой регистрации в някои общини, сред които Столична община, Кюстендил и Ракитово. На този етап липсват достатъчно данни, за да се направят изводи дали това се дължи на по-голям брой нуждаещи се лица, по-активно прилагане на закона или на други местни специфики.
Какво се случва с личните документи?
За ограничен брой общини са налични и данни за броя на гражданите, на които са издадени лични карти със служебен адрес. Общият им брой е 3 619 души, като разбивката включва:
Община
Служебни адреси
Лични карти със служебен адрес
Столична
10 427
846
Кюстендил
1764
169
Казанлък
393
22
Нови пазар
150
19
Ловеч
82
18
Ракитово
1 121
8
Луковит
61
7
Сливен
105
3
Пещера
52
2
Тези данни позволяват сравнение единствено за общините, за които е предоставена информация и по двата показателя. В тях се наблюдават съществени различия между броя на регистрираните на служебен постоянен адрес и броя на лицата с издадени лични карти със служебен адрес.
Причините за тези различия не могат да бъдат установени единствено въз основа на наличните данни. Възможните обяснения включват различни житейски и административни ситуации – част от лицата може вече да са притежавали валидни лични документи с друг постоянен адрес и да не са подменили документа си след регистрацията; други може да не са били достатъчно информирани за последващите стъпки или да са срещнали финансови затруднения, свързани с такси и санкции. Възможно е също част от регистрираните лица да пребивават трайно в чужбина или да са сезонни трудови мигранти. Не бива да се изключват и различия в административната практика и степента на съдействие, оказвана от общините и службите за издаване на лични документи.
Без допълнителна информация не може да се направи заключение коя от тези хипотези има най-голямо значение.
Дейността на Мрежата
Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.
В рамките на тези дейности адв. Даниела Михайлова от Асоциация “Инициатива за равни възможности” провежда обучения и консултации на здравни медиатори и общностни работници на терен за стъпките, които трябва да предприемат, за да помогнат на хората без документи, да заявят издаването на лична карта.
Практическите предизвикателства остават
По време на конференцията „Осигуряване на достъп до документи за самоличност и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“ представители на институции и организации споделиха, че въпреки законодателните промени, практическото им прилагане все още среща редица затруднения. Сред тях са различните административни практики между общините, неяснотите при идентифицирането на лица, които никога не са притежавали лична карта, недостатъчната координация между институциите и липсата на достатъчно информация за гражданите относно новите възможности.
Особено уязвими остават младите хора над 18 години, които никога не са притежавали личен документ, както и хората, живеещи в неформални жилища.
Затова и се обръщат към институциите за мултиспектърна и съвместна работа, за да се гарантира унифицираното прилагане на законодателството и реален достъпа до основни базисни човешки права.
Устойчивите системи за закрила на децата и подкрепа за семействата започват много преди възникването на кризисна ситуация и трябва да бъдат изградени около потребностите на детето и общността. На това акцентираха участниците в Европейската конференция, фокусирана върху системите за закрила на детето, организирана от Eurochild в партньорство с Панкипърския координационен комитет за закрила и благосъстояние на децата (PCCPWC) и под егидата на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз. Събитието, което се проведе на 16 и 17 юни 2026 г. В Пафос, Кипър, събра над 160 участници от 31 държави, включително представители на европейски институции, национални правителства, организации на гражданското общество, експерти, практици, изследователи и защитници на правата на детето.
Форумът излезе с редица ключови препоръки за дейности на европейско, местно и локално ниво. Сред препоръките бяха засилване на инвестициите в европейски мащаб в политики за детско благосъстояние, разширяване на обмена на добри практики между държавите, изграждане на по-добра координация между институциите на национално ниво, увеличаване на финансирането за превантивни услуги и други.
Експертите обмениха добри практики и опит, идеи и решения за бъдещето на детската политика в Европа, откроени бяха стратегически решения за развитието на ефективни, интегрирани и ориентирани към детето системи за закрила.
Българският принос в конференцията
Сред значимите тематични панели беше интерактивната работилница „Укрепване на семействата и превенция на бедността: развитие на интегрирани системи за закрила на детето в Европа“, с участието на трима представители на български организации и експерти: Евгения Тонева (Ноу-хау център за алтернативни грижи, Нов български университет), Георги Богданов (Национална мрежа за децата) и Искра Стойкова (Фондация “Тръст за социална алтернатива”). По време на дискусиите бяха откроени и дейностите по превенция на разделянето на семействата и насърчаване на координацията между институциите за всеобхватна подкрепа на семействата, извършвани от организациите в рамките на Мрежа с грижа от 0 до 3.
Именно превенцията, като основен елемент на закрила и за намаляване на рисковете от раздяла на семействата, беше във фокуса на работилницата. Експертите обсъдиха нуждата от подкрепа на родителите в ранните етапи на детско развитие, от семейно-ориентирани услуги, от развитие на услуги в общността, както и от устойчиви всеобхватни модели за социална подкрепа, базирани на нуждите на съответната общност.
Българските представители споделиха опит и добри практики от програми за ранно детско развитие, мобилни социални услуги, работа с уязвими семейства, интегрирани здравно-социални услуги, програми за образователно включване.
Беше подчертано, че ранната подкрепа значително намалява риска от социално изключване и подобрява жизнените перспективи на децата.
Ключови насоки
В рамките на конференцията се оформи консенсус около няколко ключови заключения:
1.Закрилата на детето е споделена отговорност
Нито една институция не може самостоятелно да осигури цялостна защита на детето, включително с участието и на самите деца. Целта е изграждане на единна система, в която услугите работят съгласувано и предоставят навременна подкрепа.
2.Превенцията е по-ефективна от кризисната намеса
Инвестирането в ранна подкрепа намалява социалните разходи и предотвратява по-тежки последици за децата и семействата.
3.Детското участие подобрява качеството на решенията
Когато децата участват в разработването на политики и услуги, решенията стават по-адекватни на реалните им нужди.
Форумът показа нагледно как детското участие може да бъде реален инструмент за подобряване на политиките и услугите, като децата взеха активно участие в дискусиите. Форумът беше съвместно модериран от представители на Детския съвет на Eurochild и Брус Адамсън, заместник-председател на Eurochild, което демонстрира реалното прилагане на принципа за участие на децата във вземането на решения, които ги засягат.
4.Борбата с бедността е неразделна част от закрилата
Конференцията акцентира върху връзката между бедността и риска от нарушаване правата на детето. Обсъдени бяха механизми за ранно идентифициране на уязвими семейства, достъп до качествени услуги, образователна подкрепа, социална интеграция и намаляване на междупоколенческата бедност.
5. Семейството в центъра
Специално внимание беше отделено на политиките и програмите за подкрепа на родителите и семействата чрез социални услуги в общността, семейно консултиране, ранна интервенция, финансово подпомагане, образователна подкрепа и здравни услуги.
Експертите подчертаха, че инвестициите в семейството са най-ефективният механизъм за превенция на институционализацията и социалното изключване.
Участниците формулираха и редица стратегически препоръки.
На европейско ниво
Засилване на инвестициите в политики за детско благосъстояние.
Разширяване на обмена на добри практики между държавите членки.
Подкрепа за прилагането на Европейската гаранция за детето.
Развитие на общи стандарти за интегрирани системи за закрила.
На национално ниво
Изграждане на по-добра координация между институциите.
Увеличаване на финансирането за превантивни услуги.
Разширяване на услугите в общността.
Подобряване на професионалната подготовка на специалистите.
Въвеждане на устойчиви механизми за участие на децата.
На местно ниво
Развитие на междусекторни екипи.
Подкрепа за семействата в риск.
Подобряване на достъпа до социални услуги.
Включване на местните общности в процесите на превенция.
Призив
Конференцията завърши с общ призив към европейските институции, националните правителства, местните власти, гражданските организации и общностите да продължат съвместните усилия за изграждане на бъдеще, в което правата, сигурността и благосъстоянието на всяко дете са гарантирани чрез колективни действия, солидарност и дългосрочна визия за развитие.
Защитата на децата не е единствено въпрос на реакция при риск или насилие, тя представлява цялостен обществен ангажимент за създаване на среда, в която всяко дете може да расте безопасно, да развива своя потенциал и да участва пълноценно в живота на обществото, декларираха участниците в конференцията.
Повече информация за Eurochild
Eurochild е водеща европейска мрежа от организации и експерти, работещи с и за деца, която обединява 211 членове от 42 държави в Европа. Основната мисия на организацията е да поставя правата, благосъстоянието и най-добрия интерес на децата в центъра на европейските и националните политики, като използва политическото и икономическото влияние на Европейския съюз за насърчаване на социалното включване, намаляване на детската бедност и създаване на по-добри условия за развитие на всички деца и млади хора. Мрежата подкрепя гражданския сектор, развива капацитет, насърчава обмен на знания и активно работи за включването на детските гласове в процесите на вземане на решения.
Политиката за безплатни лекарства за децата продължава да страда от сериозна липса на системност и ясно дефинирани цели. Приетите законови текстове и отпуснати от парламента бюджетни средства, остават основно “на хартия” и не се прилагат. За да има практическо приложение на мерките, са нужни оперативни и бързи съвместни дейности между всички структури по веригата, ангажирани с процеса, както и работещи дискусии на една обща маса, включително оперативни решения на институциите.
За това алармираха представители на неправителствения сектор в България, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“ на “Мрежа с грижа от 0 до 3”.
Организациите се обърнаха с писма към Парламентарната комисия по здравеопазване, Комисията по бюджет и финанси и към Министъра на здравеопазването г-жа Катя Ивкова. Организациите, сред които Сдружение „ЛАРГО“, Националната мрежа на здравните медиатори, СНЦ „Бъдеще“ и СНЦ „Жажда за живот“, отбелязват, че въведената мярка за безплатни детски лекарства на практика е блокирана и изисква незабавна държавна намеса.
В подкрепа на тези искания се обяви и доц. Васил Пандов (юрист, доцент по международно частно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш народен представител), който пред БТА заяви, че за да работи мярката по отношение на достъпът до лекарствени продукти за деца до 7 години, държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК, трябва да излезе от ролята на наблюдател и активно да потърси координация с притежателите на разрешения за употреба на антибиотиците и противовирусните лекарствени продукти. „Да ги покани на среща и заедно да бъде намерено решение бързо и по възможност до приемането на бюджета на НЗОК за 2026 г.“, посочи още доц. Пандов.
За какво настояват гражданските организации?
В своите писма до институциите, застъпниците очертават следните искания:
Сформиране на междусекторно сътрудничество и диалог: Експертите от гражданския сектор призовават за създаване на общ механизъм за контрол, проследяване и диалог между Министерството на здравеопазването (МЗ), НЗОК и фармацевтичния сектор. “Считаме, че е необходимо 52 -то Народно събрание в рамките на Комисията по здравеопазване да се инициира активен и структуриран диалог с всички заинтересовани страни, както и с производителите и притежателите на разрешения за употреба на най-често използваните лекарствени продукти за лечение на детски вирусни и инфекциозни заболявания. Подобен диалог би позволил да бъдат идентифицирани конкретните пречки пред включването на повече лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък и да бъдат обсъдени възможни решения за тяхното преодоляване”, пишат от гражданските организации.
Те изтъкват, че е необходимо да бъдат създадени предпоставки и стимули носителите на разрешения за употреба да заявят включване на антибиотици и антивирусни продукти в списъка лекарствени продукти по Приложение 1, заплащани от бюджета на НЗОК в кратки срокове;
Разширяване на списъка с медикаменти: В момента държавата плаща само малък брой антибиотици и противовирусни препарати. За пореден път организациите настояват в списъка да се включат напълно безплатни лекарства за симптоматично лечение на остри вирусни инфекции, които всъщност са най-голямото финансово перо за родителите – температуропонижаващи (антипиретици), противокашлични средства, инхалаторни кортикостероиди, бързодействащи бронходилататори, антихистамини и витамини.
Борба с антибиотичната резистентност: Тъй като едва 25% от острите инфекции при децата изискват антибиотици, ограничаването на мярката само до тях стимулира прекомерното им изписване. Искането е за балансиран и медицински съобразен списък, който да отговаря на реалните клинични нужди.
Действия по Програмата за ваксинопрофилактика на сезонния грип: Гражданските организации настояват и за бързо стартиране на процедурите с доставчиците, уточняване на бюджета за 2026/2027 г. и планиране на количествата противогрипни ваксини за деца, за да се гарантира навременната организация преди следващия грипен сезон.
Регулаторният казус с продуктите без лекарско предписание: Ключов аргумент за текущото силно затруднено прилагане на мярката – масовите лекарствени продукти за симптоматично лечение на вируси и температуропонижаващи са с режим на отпускане без лекарско предписание и държавата не ги заплаща, тъй като техният прием не винаги се контролира от лекар. Затова е нужен нов системен подход, който да обвърже тези нужни за децата медикаменти с работещ механизъм.
В изказването си пред БТА доц. Пандов изтъква, че в момента фармацевтичната индустрия е отворена за преговори за намиране на полезни решения за децата пациенти.
Защо системата блокира? Фактите от срещите с Деян Денев и Евгени Тасовски
В хода на застъпническите си действия, в търсене на работещи решения експерти от организациите от “Цветно утре за нашите деца” проведоха и срещи с водещи фигури от сектора – Евгени Тасовски (Изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация – БГФармА) и Деян Денев – директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) .
Те очертаха причините за това фармацевтичната индустрия да не е склонна да премине през силно затруднения път за вписване на антибиотиците за деца в позитивния лекарствен списък. И да претърпи загуби от това. По думите им системата страда от:
Скрит дефицит и механизмът за връщане на пари (Clawback)
Реални разходи срещу реален бюджет: Годишно реалните разходи за лекарства у нас възлизат на около 1.6 млрд. евро, докато заложеният бюджет на НЗОК е едва 1.1 млрд. евро.
Тежестта върху бизнеса: Разликата от близо 500 млн. евро се покрива принудително от фармацевтичните компании под формата на задължителни отстъпки и връщане на средства (clawback). На всеки три месеца касата начислява суми за възстановяване. Така при въвеждане на нов продукт на пазара, една компания може да се наложи да върне до 170% от реализираните приходи. Средно от стойността на всички лекарства се връщат около 30%, изчисляват от индустрията.
Позитивна светлина тук дава проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г., в който генеричните продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани от касата, вече са освободени от clawback механизма. Така пречките за тяхното включване в позитивния лекарствен списък и за заплащането им от НЗОК, от тази година не са налице.
Изтегляне на продукти от пазара
Поради този икономически натиск и ниската рентабилност, притежателите на разрешения за употреба на генерични лекарства (каквито са масовите детски сиропи и антибиотици) нямат стимул да ги включват в безплатния списък. Вместо това компаниите умишлено ги преместват в категорията „пределни цени“ (където родителите трябва да ги плащат изцяло сами), за да ги спасят от механизма за връщане на пари към НЗОК.
Административни парадокси
Формално бюджетиране: Евгени Тасовски разяснява, че бюджетите се изчисляват механично на база миналогодишно потребление. Когато обаче едно лекарство стане безплатно, неговото потребление нараства рязко, а бюджетна актуализация липсва.
Парадоксът с таксите за обработка: В някои случаи разходите на системата за самата обработка на безплатните рецепти от фармацевтите в аптеките се оказват по-високи от стойността на самите отпускани евтини лекарства.
Отказ от изписване: Поради огромната административна тежест, много лекари и педиатри често предпочитат изобщо да не изписват лекарства по каса, а по стандартния начин, което лишава уязвимите семейства от правото им на безплатно лечение.
Деян Денев посочи още, че би било много трудно да се въведе ред и да се гарантира спазването на правилата, така че да се покриват от касата такива продукти, които не са изписвани от лекар. В повечето държави от ЕС лекарствата, които се отпускат без рецепта, по правило не се заплащат от публичните здравни фондове. Те са предназначени за самолечение и могат да се закупят свободно, без преценка от лекар. Поради това възможностите за медицински контрол и за насочване на употребата към конкретни пациенти са ограничени. “Затова обществения ресурс се насочва приоритетно към терапии, които се предписват от лекар и подлежат на проследяване”, посочи Денев.
Какви решения се предлагат за спасяване на мярката?
Фармацевтичният сектор, доц. Пандов и неправителствените организации предлагат няколко практически стъпки, които държавата трябва да предприеме веднага:
Промяна на финансовия механизъм: Облекчаване на clawback механизма на НЗОК, за да се гарантира минимален търговски интерес на производителите и продуктите да не се продават под себестойност.
Създаване на два работни списъка: Започване на спешен анализ на разликите между медикаментите в Позитивния списък и тези с пределни цени, за да се намери законов начин за тяхното прехвърляне към безплатните групи.
Защита на детския бюджет: Средствата, предвидени за детски лекарства, да не могат да се пренасочват за други пера в НЗОК, ако останат неизразходени в края на годината
Инициативата „Цветно утре за нашите деца“ настоява за бърза реакция от здравното министерство и провеждане на реални експертни обсъждания, за да може взетите на хартия политически решения най-после да стигнат до леглата на болните деца. Експертите от неправителствения сектор декларират готовност за партньорство и среща с министър Ивкова
“Вярваме, че постигането на по-качествено детско здравеопазване е приоритет на всички участници в здравната система, които следва да работят в условията на взаимно сътрудничество. Ето защо разчитаме на Вашата своевременна реакция по поставените въпроси”, пишат от гражданските организации до депутатите. “Убедени сме, че при активна роля на Министерството и координация с всички заинтересовани страни, програмите могат да бъдат успешно реализирани и да донесат реална подкрепа за българските семейства”, пишат те до министър Илкова.
Досегашни действия и успехи
Дългогодишните застъпнически дейности на организациите от Мрежата, доведоха до това с бюджета за 2025 г. да бъдат осигурени средства за безплатни лекарства за най-малките.
Мярката обаче остана по-скоро на думи, тъй като в списъка с безплатните лекарства попаднаха само няколко антибиотика.
Това е и причината организациите в Мрежата да продължават да настояватза сериозно увеличаване на безплатните лекарства, включването на противовирусни препарати, температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.
В същото време в хода на изследваниятаи дискусиите, беше установена ясната нужда от повече превенция и профилактика, така че да се намали заболеваемостта и острото протичане на грипните заболявания. Това доведе и до решението организации от Мрежата да разширят дейността си в застъпничество за осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за най-малките.
Подкрепата с ваучери за храна за най-бедните семейства с деца от 0 до 1 година е ключова мярка за преодоляване на множество неравенства и проблеми в детското развитие. Въвеждането на подобен механизъм не само дава шанс да се обогати менюто на децата, което е незаменимо за детското развитие. Чрез подобна активна, трайна и устойчива материална помощ се изгражда връзка със семействата и лека-полека могат да бъдат променяни дългогодишни вредни хранителни нагласи, да се насочват семействата към правилни модели на хранене на децата.
Това бяха основните послания, отправени от представители на неправителствения сектор към институциите по време на кръгла маса на тема: „Подобряване на храненето при децата от 0 до 3 години – анализ, модели за подкрепа и възможности за прилагане на политики“. По време на форума организациите от Мрежа с грижа от 0 до 3, обединени в инициативата “Добро хранене за добро бъдеще”, представиха нуждата и ефекта от национално въвеждане на ваучери за хранителна подкрепа за семейства в бедност.
В кръглата маса се включиха и представители на Агенцията за социално подпомагане, на Министерство на здравеопазването, на Националния център за обществено здраве и анализи, на Държавната агенция за закрила на детето, на омбудсмана.
Защо е важно – в цифри
„Липсата на качествена, истинска храна, богата на жизненоважни вещества, оказва влияние не само на физическото, но и на умственото развитие на децата, на способността им да учат и това е необратимо. Не може да се навакса пропуснатото и затова е толкова важно семействата да бъдат подкрепени достатъчно рано, когато се поставя основата на развитието“, отбелязва д-р Силвия Василева, зам.-председател на фондация „Здраве и социално развитие“ /Health & Social Development Foundation – HESED/.
По време на кръглата маса бяха представени тревожни данни от доклада от пилотната програма за осигуряване на хранителни ваучери за семейства в бедност в Пещера. Според изследването „Хранително подпомагане с ваучери – Пещера 2024-2025“:
📊 Само 36% от децата получават 3 хранения на ден
😕 29% от децата никога не обядват. Също толкова са и тези, които никога не вечерят.
🥗 56% само понякога ядат плодове и зеленчуци 🍎🥕
🤒И боледуват 79%
Всички родители в изследването споделят, че се затрудняват да осигурят храна за децата си.
В България 1 от 20 деца не расте пълноценно поради недохранване, като близо 13 000 деца са засегнати от хронично недохранване. А недохранването в ранна възраст има дългосрочни последици. Например близо 13 000 деца са със забавен растеж от недохранване, което представлява 5-6% от всички деца.
1 от 3 деца е с трайни затруднения в когнитивното развитие и ученето, като около 4300 деца от засегнатите от хронично недохранване са в риск да изостанат още преди училище.
Ваучери за храна – най-ниската цена за промяна не само на масата, но и в нагласите
Целенасочена подкрепа и осигуряване на достъп до конкр
етни храни, моделира поведението на семействата, стимулира купуването на пресни плодове, зеленчуци, месо, риба, отбеляза Д-р Савка Савова от Фондация „Здраве и социално развитие“, която е и сред авторите на изследването в Пещера. Пилотната програма установява, че подкрепените семейства все по-рядко предлагат пакетирани храни.
При предоставянето на ваучерите, със семействата се водят и разговори за правилното хранене, за нуждата от предоставяне на готвена и прясна храна. Така освен осигуряване на възможност за справяне с хранителната несигурност на семействата, се изграждат и хранителните навици на цялата общност.
Положителните резултати с моделите на хранене и здравословното развитие на децата се забелязват само след една година прилагане, отбелязаха експертите.
Препоръката на неправителствения сектор е при национално въвеждане на подкрепа с ваучери, да се създаде списък с храни, които семействата да могат да купуват с тях. Така допълнително ще се насърчават добрите практики за хранене в домашна среда.
От неправителствени сектор изтъкнаха, че е ключово подкрепата да дойде в ранните години на детето, за да се промени храненето в домашна среда, преди децата да стигнат до детската млечна кухня и яслите. На 10-11 месеца, малките деца без хранителна подкрепа често вече са започнали да се хранят неправилно – с много консерванти, сол, овкусители, така след това те не харесват здравословната храна, предлагана в обществените и социални сухни, изтъкнаха експертите.
Инвестиция с голяма добавена стойност
От “Добро хранене за добро бъдеще” изчисляват, че при малко над 23 200 нуждаещи се деца, подкрепата с месечни ваучери за храна в размер на 30 евро би струвала 8.4 милиона евро годишно на бюджета. Очакваната възвръщаемост е на множество нива, като прогнозите са за 6 до 10 пъти възвръщаемост за 10 години.
Ваучерите за храна на стойност 30 евро месечно увеличават покупателната способност на най-бедните семейства с 5–10% и дават шанс за редовно и по-пълноценно хранене на децата.
Институционални намерения
Представителите на институциите, присъствали на форума, определиха като приоритет темата за здравословното хранене на децата. По време на срещата беше отбелязано, че практиката за хранителна подкрепа съществува отдавна в множество европейски страни, като на много места те не са само за бедни семейства, а за всички. На места подкрепата започва още от бременността на майката, която дори не трябва да заявява нужда или да подава документи.
Милена Енчева – ръководител на УО Програма „Храни и основно материално подпомагане“ съобщи, че моделът с ваучери за хранителна подкрепа ще бъде апробиран с европейски средства през следващата година. Тя поиска и съвети от гражданския сектор по време на прилагането с цел да се намерят най-добрите механизми за въвеждането на мярката.
Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ към Здравното министерство пък отбеляза, че според министерството проблемът с неправилното хранене може да бъде подобрен чрез повече информация за добрите практики. Затова намеренията са чрез въвеждането на здравно образование в училищата, да се застъпят и темите за храненето. “Така чрез децата, ще достигнем до родителите и можем да променим нагласите”, коментира Тасев.
По време на форума бяха представени и правни и практически възможности моделът за хранителни ваучери да бъде приложен устойчиво на национално ниво.
В дискусията активно се включиха Милена Енчева, ръководител на УО Програма „Храни и основно материално подпомагане“, Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“, проф. Веселка Дулева от НЦОЗА, Анна Бодакова, народен представител, Ева Жечева от администрацията на Омбудсмана на Република България, Камелия Конова, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве“, Елица Лингорски от НОУ-ХАУ ЦЕНТЪР към НБУ, представители на Националната мрежа на здравните медиатори и много други партньори и съмишленици.
В България 1 от 20 деца не расте пълно ценно поради недохранване, като близо 13 000 деца са засегнати от хронично недохранване. Това се посочва в инфографиката, базирана на данни от световни и национални проучвания, подготвена от инициатива „Хранене“ в Мрежа с грижа от 0 до 3.
А недохранването в ранна възраст има дългосрочни последици. Например близо 13 000 деца са със забавен растеж от недохранване, което представлява 5-6% от всички деца.
1 от 3 деца е с трайни затруднения в когнитивното развитие и ученето, като около 4300 деца от засегнатите от хронично недохранване са в риск да изостанат още преди училище.
Още за недохранването при децата и как влияе то на бъдещето на всяко дете, може да видите в инфографиката, създадена от организациите, обединени в инициатива „Хранене“ –
Инфографика-Добро-хранене-за-добро-бъдеще_за-печат.pdf
Десетки становища в подкрепа на проекта на Министерството на здравеопазването за Национална програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца /2026-2030 г./ изпратиха представители на неправителствения сектор и медици. Тя предвижда осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за децата с цел навременна профилактика и достъп до здраве.
Организациите от Мрежа с грижа от 0 до 3 също изразиха становища в подкрепа и препоръки в рамките на установения срок за обществено обсъждане. Каузата за улеснен достъп до безплатни ваксини за децата е една от основните цели на Мрежата, за която организациите се застъпват отдавна.
“Оценяваме предложения проект като стратегически важна стъпка към укрепване на превантивната здравна политика в България и като необходим отговор на дългогодишни дефицити в обхвата на ваксинопрофилактиката и в достъпа до превантивни услуги за деца. Програмата създава реална възможност за системно намаляване на заболеваемостта и усложненията от сезонен грип в детска възраст, както и за ограничаване на натиска върху здравната система и върху семействата. Особено важно е, че инициативата има потенциал да допринесе за преодоляване на съществуващи неравенства в достъпа до здравни услуги.”, се казва в становищата на фондация „Тръст за социална алтернатива“ и от Инициативата за достъп до лекарства и навременно лечение „Цветно утре за нашите деца“ към Мрежа „С грижа от 0 до 3“.
От организациите посочват, че в рамките на практиката и теренната работа с уязвими групи, ясно се откроява, че финансовата бариера остава водещ фактор за ниския обхват на ваксинопрофилактиката. “Липсата на възможност за заплащане на ваксини води до системно изключване на деца от превантивна грижа, което задълбочава социалните и здравните неравенства още в ранна възраст. В този контекст приемането и ефективното прилагане на програмата следва да бъде разглеждано не само като здравна мярка, но и като инструмент за социална справедливост и защита на правото на здраве на всяко дете”, се допълва в становищата.
Ключови препоръки
От организациите отправят и препоръки за устойчивост на мярката, както и реалното й влизане в действие.
Настояваме за гарантиране на устойчиво, дългосрочно и предвидимо публично финансиране на програмата, което да осигури нейното реално и непрекъснато прилагане. Безплатният достъп до ваксини за всички деца в обхванатите възрастови групи следва да бъде ясно регламентиран и защитен като основен принцип на програмата.
Подчертаваме необходимостта от интегриране на общностно- базирани подходи и активно включване на теренни механизми за достигане до уязвими и труднодостъпни групи. Ролята на здравните медиатори, местните организации, социалните услуги и общностните лидери е ключова за изграждане на доверие и за преодоляване на бариерите пред достъпа.
Препоръчваме разработването и прилагането на национално координирани комуникационни и информационни кампании, които да бъдат целенасочени, културно чувствителни и основани на научни доказателства. Повишаването на здравната грамотност и доверието във ваксинопрофилактиката е критичен елемент за успеха на програмата.
Считаме за съществено въвеждането на прозрачен, структуриран и публично достъпен механизъм за мониторинг и оценка, включващ ясни индикатори за обхват, ефективност и въздействие. В този процес следва да бъде осигурено участие на граждански организации и независими експерти, с цел гарантиране на обективност и отчетност.
“Убедени сме, че постигането на устойчиви резултати изисква координиран междусекторен подход, в който здравните институции, социалните услуги, образователната система и гражданският сектор работят в партньорство. Само чрез такъв модел може да се гарантира, че политиките достигат ефективно до всички деца и семейства, независимо от техния социален статус или местоживеене”, се казва още в позицията.
По разчети на ИПИ
От Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват и данните в подкрепа на осигуряване на лесен достъп до противогрипни ваксини.
“Съществуващата от дълги години система за епидемиологичен надзор на грипа в България показва, че ежегодните грипни епидемии са сериозен здравен проблем. По данни на НЗИС през 2025 г. личните лекари са провели 2,13 млн. прегледа с диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища“ и още 1,74 млн. прегледа с диагноза „вирусна инфекция“, като част от пациентите вероятно са били болни от грип”, се отбелязва в становището.
Според статистиката, хоспитализация заради доказан грип при децата е относително рядка, но хоспитализация с пневмония е много често срещана диагноза. Пневмонията е едно от най-честите усложнение след грип. При възрастовата група 1-3 и 4-6 г. пневмонията е диагноза номер едно за хоспитализации. При възраст 0-1 г. тя е в топ 10 на диагнозите. През годините данните са сходни и показват, че около 5000 деца на възраст 0-1 години, около 11 хил. деца на възраст 1-3 г. и около 6 хил. на възраст 4-6 г. се хоспитализират с пневмония годишно, или общо около 22 хил. деца под 7 години преминават през болница всяка година с диагноза пневмония.
От ИПИ допълват: По отношение на ползите от включването на децата в специална програма за ваксинопрофилактика срещу сезонен грип, наши изследвания показват, че общият разход на държавата и домакинствата за всяка грипна вълна, който може да се спести, е около 145,4 млн. евро – 101,6 млн. евро за пациенти извън болниците и още 43,8 млн. евро – за пациенти, на които се налага хоспитализация. По-голямата част от разходите (над 84%) са свързани с разходи на Националния осигурителен институт за обезщетения на родител за гледане на болно дете.
“Сравнението между разходите и ползите показва, че ваксинирането на деца под 7-годишна възраст е икономически ефективно и ще донесе значителни спестявания на здравната и социалната система в частност и на икономиката като цяло”, отбелязват от Института.
Програмата е подкрепена и от педиатъра и детски пулмолог Доц. Д-р Снежина Лазова, дм. Тя подкрепя предложението при деца с хронични заболявания над 2-годишна възраст да се допуска избор между инактивирана и жива атенюирана (назална) противогрипна ваксина по преценка на проследяващия специалист.
Проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“, който обединява усилията на 11 граждански организации, организира серия от регионални кръгли маси в градовете Русе, Шумен, Стара Загора и Ловеч. Инициативата цели да подобри достъпа до услуги за уязвими семейства и да изгради мултиинституционална мрежа за подкрепа на ранното детско развитие.
Защо това е важно?
Основният фокус на срещите е как семействата в риск да получават навременна и всеобхватна подкрепа, преди да се е стигнало до раздяла на децата от родителите им. Целта е нито една институция или организация да не бъде оставяна сама с трудните казуси, а подкрепата да не бъде закъсняла. Основната цел на форума е представянето на цялостен пакет от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги за уязвими семейства. Ключов акцент в програмата е новата Методика за мобилна превантивна общностна работа, разработена от експерт на Мрежата.
Основни акценти от форумите:
Методика за мобилна превантивна общностна работа: Представяне на нови стандарти за социалната услуга.
Координационен механизъм: Иновативен инструмент за взаимодействие между социалните, здравните и образователните системи при работа с деца от 0 до 3 години.
Резултати от терен: Представяне на добри практики и резултати от пилотното прилагане на модела в общините Нови пазар и Търговище.
Гласът на специалистите: Оповестяване на резултати от анкетно проучване сред професионалисти в сферата на закрилата.
График на срещите:
гр. Русе: 23 април 2026 г. от 11:00 ч. в Комплекса за социални услуги за деца и семейства (бул. „Липник“ №14, ет. 2, зала 208).
гр. Шумен: 24 април 2026 г. от 10:00 ч. в Община Шумен (бул. „Славянски“ №18, ет.3, зала 363).
гр. Стара Загора: 29 април 2026 г.
гр. Ловеч:30 април 2026 г.
За организаторите и лекторите
Регионалните срещи се организират и водят от екипите на Сдружение „Хаячи“ и Сдружение „КНСО“ – Търговище. Ключов лектор на събитията е експертът по социални дейности г-жа Майя Грозданова.
Още за методиката и механизма за общностна работа може да видите тук и тук.
В периода януари – март 2026 г. бяха проведени поредица от обучения на тема „Детско здраве“ с лектор д-р Таня Андреева, педиатър-ревматолог. Организатор е Национална мрежа на здравните медиатори (НМЗМ) в рамките на застъпническата инициатива „Цветно утре за нашите деца“.
Целта на инициативата е подобряване на достъпа до профилактика и лечение на остри инфекции при деца от 0 до 7 г. чрез осигуряване на ваксини срещу сезонен грип и безплатни лекарства за лечение на остри инфекции за децата в тази възрастова група. Застъпническите дейности в инициативата се изпълняват паралелно с информационна кампания водена от експертите на НМЗМ, която подкрепя усилията на здравни медиатори и професионалисти в социалната работа да подпомогнат семействата в най-трудните им моменти – когато малките деца са болни.
Информационният компонент в инициативата е отговор на нуждата от повече знания за това какви са съвременните препоръки на педиатрите за превенция на заболявания, прилагане на различни лекарствени препарати и добавки, намаляване на самолечението и рисковете от прекомерна употреба на антибиотици (антибиотична резистентност). Това ще подобри работата в подкрепата на семействата, когато се налага да бъде проследено дали се изпълняват точно предписанията на лекаря и ще подобри екипната работа между хората, работещи на терен в общността и медицинските специалисти (лични лекари, педиатри и др.).
Предварително проучване сред обучаемите определи като приоритетни темите, които да бъдат разгледани в програмата:
Детски болести – симптоми, действия у дома, посещение при лекаря;
Профилактика на детските болести;
Ваксини срещу човешки папилома вирус, варицела, ротавирус и грип;
Антибиотична резистентност – кого засяга и защо е проблем.
В обученията взеха участие 157 здравни медиатори и други професионалисти. Особено голям интерес сред тях предизвика темата за антибиотичната резистентност, която не е твърде популярна, но засяга всички ни и е необходимо всеки един човек в обществото да бъде отговорен към приема на този тип медикаменти, за да бъдат намалени негативните ефекти от резистентността.
На базата на проведеното предварително проучване и обратната връзка сред хората преминали обученията, екипът на НМЗМ, ще продължи информационната си кампания, разработвайки информационни материали за широко разпространение сред всички родители. В тях основен акцент ще бъде въпросът за правилната употреба на антибиотиците и мерките за намаляване на антибиотичната резистентност. Ще бъде синтезирана и популяризирана важна информация за прилагането на ваксини срещу сезонен грип – стъпка за намаляването на заболяваемостта сред деца и възрастни в зимните месеци.
В летните месеци на 2026 г. допълнително към онлайн дейностите предстои и провеждане на здравно-информационни събития за родители на деца от 0 до 7 г. – те ще бъдат лице в лице и се очаква да обхванат родители в над 10 населени места. На тези събития родителите ще имат възможност да задават въпроси на медицински специалисти, свързани с детските болести, тяхната профилактика, лечение.
Провеждането на обученията с тема „Детско здраве“ е част от комуникационния план в рамките на застъпническата инициатива „Цветно утре за нашите деца“, проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянето на семейства“, изпълняван от Тръст за социална алтернатива с финансовата подкрепа на фонд „Мечтата на Таня“. Инициативата „Цветно утре за нашите деца“ се изпълнява от Национална мрежа на здравните медиатори, Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, СНЦ „Бъдеще“ – Ракитово“ и СНЦ „Жажда за живот“ – Сливен.
Политиката за безплатни лекарства за децата продължава да страда от сериозна липса на системност и ясно дефинирани цели. Приетите законови текстове и отпуснати от парламента бюджетни средства, остават основно “на хартия” и не се прилагат. За да има практическо приложение на мерките, са нужни оперативни и бързи съвместни дейности между всички структури по веригата, ангажирани с процеса, както и работещи дискусии на една обща маса, включително оперативни решения на институциите.
Подкрепата с ваучери за храна за най-бедните семейства с деца от 0 до 1 година е ключова мярка за преодоляване на множество неравенства и проблеми в детското развитие. Въвеждането на подобен механизъм не само дава шанс да се обогати менюто на децата, което е незаменимо за детското развитие. Чрез подобна активна, трайна и устойчива материална помощ се изгражда връзка със семействата и лека-полека могат да бъдат променяни дългогодишни вредни хранителни нагласи, да се насочват семействата към правилни модели на хранене на децата.
Целенасочена подкрепа и осигуряване на достъп до конкр
В България 1 от 20 деца не расте пълно ценно поради недохранване, като близо 13 000 деца са засегнати от хронично недохранване. Това се посочва в 
