Прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация от 2024 г., с които се отвори вратата за осигуряване на лични документи на хиляди хора без законна адресна регистрация, все още е сериозно предизвикателство. Докато някои общини прилагат закона ефективно, други продължават да се сблъскват с неясноти, нямат единен подход и така все още хиляди семействата са без документи, а от там и – без базисни социални права и отговорности.
Това бяха част от основните изводи от конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.
Промените в Закона за гражданската регистрация, приети през октомври 2024 г., позволиха въвеждането на служебен адрес – дългоочаквана промяна, която дава възможност на хора без законна адресна регистрация да получат служебна и така да могат да придобият лични документи. Безспорно това беше първа и съществена стъпка за достъп до базисни права за тези доскоро „невидими“ хора, но прилагането на промените остава предизвикателство, посочиха участниците във форума. За да се улесни този процес е необходима координация между институциите, унифициране на практиките и познаване на промените и мулти-институционален подход.
Всички на едно място в обща дискусия
За първи път форумът успя да събра на едно място представители на всички заинтересовани страни за отворена дискусия, координация и улесняване на процеса при прилагане на промените – вицепремиера Атанас Зафиров, представители на Омбудсмана, на МВР, на МРРБ, ГД ГРАО“, на местната власт и местните администрации на ГРАО, юристи, застъпници, общностни работници на терен, здравни медатори.
Конференцията беше открита от Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България. Встъпителни думи произнесоха Атанас Зафиров, заместник-министър-председател на Република България, Бойчо Арнаудов, директор на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права“, Омбудсман на Република България, Сара Перин, изпълнителен директор, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и Делия Поп, изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. За добрите практики в община Кюстендил пък говори и кмета на града Огнян Атанасов.
Събитието отбеляза напредъка по инициативата „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“ в подкрепа на прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация и за все по-малко „невидими“ граждани. Дейностите в рамките на Мрежата се ръководят от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.
За промяната добре, но да поговорим за прилагането
По време на своите изказвания участниците във форума подчертаха, че промяната в закона и прилагането му не са само административен процес, а всъщност променят съдби на хиляди хора, като им предоставят достъп до редица права и пълноценно включване в обществения и икономически живот.
Проблемът с липсата на документи за самоличност сред уязвими групи е дългогодишен и води до ограничаване на достъпа им до образование, здравеопазване, социални услуги, упражняване на граждански права и заетост, отбеляза вицепремиерът Зафиров.
Той съобщи, че по данни на ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) от влизането в сила на промените до октомври 2024 г. са издадени над 2400 лични документи, а около 50 000 души вече имат служебен адрес към октомври 2025 г.
По време на форума експертите отбелязаха, че въпреки постиженията, промените не се прилагат лесно. Общностните работници, здравните медиатори, правните експерти идентифицираха сериозни проблеми – неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.
„Промените са съществена стъпка за адресирането на проблема, тази дори една-единствена мярка има силата да променя съдби. В същото време е необходим координиран мулти-институционален подход, за да се гарантира прилагането на закона“, отбеляза Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България.
Всеки ден работа на терен за гарантиране на базисни права
С промяната се дава основата хиляди хора вече да не са невидими, лишени от базисни права и отговорности, отбеляза и Сара Перин. „Това са фундаментални права, които дълги години бяха недостъпни за твърде много хора. Те бяха изключени от публичния живот“, допълни тя. Г-жа Перин благодари за дългогодишните усилия на юристите от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова, за усърдното й застъпничество за промяната в Закона за гражданската регистрация. Тя подчерта и ролята на общностните работници от „Мрежа с грижа от 0 до 3“, които всеки ден са на терен сред най-уязвимите, за да ги информират, подпомагат в трудния процес при издаване на адресна регистрация и лична карта, да оказват съдействие при осигуряване на достъп до образование, социална и здравна помощ.
Документът за самоличност отключва омагьосания порочен кръг на бедността и чрез него хората могат да упражняват своите основни права, а това е и съществена мярка да се предотврати ненужната раздяла на семействата, отбеляза още Сара Перин.
„Когато родителите са лишени от базисни права, децата са тези, които плащат най-високата цена и се налага да се борят с проблемите през целия живот“, отбеляза Делия Поп – изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. Това не е технически въпрос, а основен такъв, ако искаме да създадем и гарантираме условия, в които децата да растат здрави и да се развиват успешно от най- ранна детска възраст. Липсата на документи е първи признак за бедност, и рисков фактор за изключване, изолация и за разделяне на семействата, допълни тя.
Г-жа Поп приветства законовите промени, като отбеляза, че прилагането им и координираните действия са от съществено значение.
Да се разшири списъка с безплатните лекарства, които здравната каса покрива за деца до 7-годишна възраст и от 2026 г. в него да бъдат включени и лекарствени продукти, които са предписани от лекар за лечение на остри вирусни инфекции, а именно: температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.
Осигуряването на безплатни противогрипни ваксини за децата би струвало едва 0.04% от бюджета на НЗОК, изчислиха в свое становище организациите, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“, част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3“.
В България 1,9 млн. души все още живеят в населено място без аптека. В 23 общини изобщо няма такава. Обикновено това са села или местности, в които да поддържаш аптека е икономически безсмислено – разходите са високи, а оборотът – малък, няма и желаещи фармацевти.