Как промените в Закона за гражданската регистрация да бъдат прилагани в практиката – експерти обучават здравни медиатори и общностни работници

Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците  и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .

Това са част от въпросите, обсъдени по време на присъствени и на онлайн обучения, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностните работници . Адвокат Михайлова, сдружение „Инициатива за равни възможности“ е основен автор и застъпник за промените в закона.

Обученията се провеждат  рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат  казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането резултати.

Проблемът до момента

Един от основните проблеми за  издаване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на  адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи, хората подават своя адрес, а системата на МВР проверява дали този адрес е включен в националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на документите за самоличност и администрациите съответно отказват приемането на заявленията.

Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия. А административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.

Без права, „невидими“

Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения във всички свои права. Цяла поредица от граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.

Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения. Също така не получават своевременно важни административни уведомления и съобщения, като така не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.

Промяната

Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.

Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случаи, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.

Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един адрес. Това изискване вече няма да важи за собственика на имота. Не се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.

При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.

Местните администрации трябва  да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.

Обучения

В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените за здравни медиатори и за общностните работници в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“. Те се запознаха както с новостите, с произтичащите от тях права, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.

В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори  Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.

Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.

Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.

Стартира мащабен проект за подобряване на грижите за най-бедните деца от 0 до 3 години

Сдружение „Клуб на нестопанските организации заедно с още 11 граждански организации*, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност. Инициативата е продължение на застъпническите каузи на обединението, стартирали още през 2020 г., и ще продължи до края на 2023 година.

Фокус на проекта са децата и семействата в ромската общност, тъй като те са непропорционално засегнати от всички рискови фактори, свързани с бедността, които  оказват негативно влияние върху здравето и развитието на децата от най-ранна възраст.

Контекст

По данни на НСИ 17% от децата на възраст от 0 до 5 години живеят в бедност. Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности.

Най-големите заплахи за децата, живеещи в бедност, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите.

В България липсват закони, нормативни и политически документи, изцяло посветени на ранното детско развитие,  които да го разглеждат като приоритет и инвестиция.

Необходими са целенасочени усилия за разработването и прилагането на програми, подходи и цялостни политики, които да дадат възможност да се преодолеят негативните тенденции и да се постигне реално равенство в грижите за децата от 0 до 3 г.

Чрез проекта ще се работи в три основни направления,  насочени към трайно решаване на проблемите:

Реален достъп до здравни услуги на неосигурени бременни жени

Първата дейност цели мащабна кампания за популяризиране на променената Наредба 26, така че повече бременни жени да научат за достъпа до здравни грижи, който им осигурява Наредбата и да се възползват от него.

По-големият брой прегледи ще доведе до намаляване на смъртността при раждане и на бебето в първите дни,  ще намали риска от преждевременно раждане, раждане на деца със здравословни проблеми, вследствие на нелекувани инфекции и патологии на бременността, както и усложнения на бременността заради други заболявания.

За тази цел е необходимо акушер гинеколозите да прилагат Наредбата при всички случаи, в които неосигурена бременна жена се обърне към тях за преглед; личните лекари, здравните медиатори, социалните работници да са информирани и да насочват своите пациенти към прегледи при АГ специалист; самите бременни неосигурени жени да са информирани и да не изпитват неудобство или страх да се обърнат към акушер гинеколог в най близкото населено място;

Сигурна среда, достъп до лекарства, пълноценно хранене и грижи за децата от 0 до 3 години  

Второто направление на дейности по проекта включва надграждане на четирите каузи, по които организациите, включени в проекта, работят през предходните 3 години:

  • Сигурна и безопасна семейна среда – решаване на проблема с невъзможността на над 200 000 души да си издадат лични документи. Това води до тяхната пълна изолация от обществения живот и до невъзможност да ползват здравни и социални услуги и т.н.
  • Осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3г.
  • Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на Националната програма за пълноценно хранене на децата от 0 – 3г. , информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти.
  • Ранно учене и полагане на отзивчиви грижи целта е разкриване на интегрирани услуги и програми за изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст във вече съществуващи социални услуги, работещи с бременни и майки на деца до 3-годишна възраст.

Развитие на коалицията, която работи за най-малките деца

В третото направление ще попаднат дейностите, свързани с утвърждаване и развитие на коалицията от граждански организации, включени в мрежата „С грижа от 0 до 3, в която към момента членуват 11 организации.

Коалицията ще бъде подкрепена в разработването и изпълнението на обща застъпническа стратегия  за въвеждане на системни промени за подобряване на майчиното и детското здраве и развитие в ромската общност.

*В изпълнението на проекта ще се включат общо 11 граждански организации от различни региони на страната:

  1. Клуб на нестопанските организации Търговище
  2. Сдружение ЛАРГО Кюстендил
  3. Национална мрежа на здравните медиатори София
  4. Сдружение „Жажда за живот“ Сливен
  5. Фондация „Фонд ИГА“ Пазарджик
  6. Сдружение „Хаячи“ Нови Пазар
  7. Сдружение „Инициатива за равни възможности“ София
  8. ХЕСЕД София
  9. „Бъдеще за децата“ Казанлък
  10. Сдружение „Знание“ Ловеч
  11. Фондация „Бъдеще“ Ракитово

Очакваните дългосрочни резултати от проекта

  • Осигурен достъп до здравни грижи на всички бременни неосигурени жени в България
  • Намален процент на недоносени бебета в сравнение с предишните 2020-2022 г.
  • Разширена мрежа от НПО за работа в подкрепа на деца от 0 до 3 г. от уязвими общности

Проектът се финансира от фондация „Отворено общество“, Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, София.