Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"

Даниела Михайлова и Дора Петкова – за служебните адреси, личните документи и порочните кръгове пред „Тоест“

Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"
Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от „Тоест“
Без лични документи си абсолютно изключен. Разполагаме дори с информация за хора, които толкова са свикнали да живеят по този начин, че даже се плашат да имат лични документи.
Това обясняват адв. Даниела Михайлова и Дора Петкова пред електронното списание Toest .
Дете, родено от родители без документи, не притежава удостоверение за раждане, няма личен лекар, имунизации, достъп до здравни и социални грижи, до детска градина, по-нататък до училище и всичко останало, което би трябвало да се полага за пълноценното развитие на всяко дете, посочват още в интервюто.
„Така че ето как, когато нямаш личен документ, ти си лишен от първия си ден от достъп до основни човешки грижи и права. Дано предотвратим това да се случи и с децата и техните семейства от „Захарна фабрика“, които съвсем скоро останаха без дом. Нали твърдим, че децата са най-ценни?“, допълва Дора Петкова.
Макар законът от 2024 г. да запълва правен вакуум и предвижда осигуряването на служени адреси за хората, така че да могат да придобият документи, има някои случаи, в които промяната в закона се оказва недостатъчна, обяснява в интервюто адв. Михайлова. В някои ситуации „МВР не може да извърши идентификацията по постоянен адрес. Тогава се забавят всякакви видове процедури, защото, когато полицаите откажат да извършат идентификацията, издаването на лични карти се „закучва“. Защото човек не може да промени адресната си регистрация, преди да има документ за самоличност, който да представи в общината. Та поради тази причина няма как да бъде издадена лична карта. Получава се нещо като параграф 22.“, посочва тя.
Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.
За това какво е да живееш без лични документи и доколко са факт на практика законовите изисквания, може да прочетете в цялото интервю тук.
Адвокат Даниела Михайлова ръководи правната програма на сдружение „Инициатива за равни възможности“. Дора Петкова е програмен координатор на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Двете работят съвместно по инициативата за достъп до лични документи на Мрежата.

Организации предлагат механизъм за взаимодействие за превенция на разделянето на семействата

 

Как представителите на социалните услуги, общностните социални работници на терен и различни местни институции да обединяват съвместно усилия при случай на дете в риск и как да работят заедно за превенция на разделянето на детето от семейството му. Това обсъждат неправителствени организации – част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“.

Организациите са на финала на подготовката на координационен механизъм за общностна мобилна работа за превенция на раздяла на семействата. Механизмът ще създаде ясно дефинирани процедури за насочване и координация – кой задвижва процеса по подкрепа на детето и семейството в риск, кой на кого се обажда, в какъв срок се събират всички компетентни институции и организации, кой с какви функиции е натоварен и как точно участва.

Интегриран подход

Механизмът ще позволи реализирането на поредица от интегрирани дейности, насочени към превенция за разделянето на детето от родното му семейство, както и обмяната на информация и знания. Така ще се постигне координиране на усилията на всички звена, работейки без разпокъсаност на действията. При прилагането на механизма, е застъпен мултидисциплинарен и интегриран подход на местно ниво, като основната дългосрочна цел е работа за устойчива подкрепа на детето и семейството.

След създаването му, механизмът ще бъде изпробван от организации от Мрежата чрез прилагане на практика в няколко града в България, за да се докаже неговата ефективност и нужда. Ще бъде представен и пред компетентните институции и местни власти.

Методика за мобилна общностна работа

Принципите и стъпките за координация, са придружени и от методика за мобилна превантивна общностна работа. Тя описва правилата и методите за работа на място в общността, дава практически насоки как да се „картографират“ общностите – да се извлича нужната информация, за да се познава общността и нейните специфики в детайли. Дадени са подходи за идентифициране на рисковете за децата, както и практически идеи за създаване на доверителни връзки с общностите.

Финансова устойчивост

Като следваща ключова стъпка, която неправителствените организации и институциите трябва да обсъдят и решат съвместно, са методите за финансиране както на мобилната общностна работа, така и на координационния механизъм. Остойностяването на услугите и дейностите, както и гарантирането на тяхната финансова устойчивост, са ключови за системното и дългосрочно прилагане на механизмите за подкрепа и превенция. Организациите предлагат да се предвиди и създаването на спешен финансов фонд, с който да се подпомагат семействата с най-необходимото за преодоляване на рискова кризисна ситуация.

От септември тази година създателите на механизма и методиката – Клуб на нестопанските организации, Търговище и Сдружение „Хаячи“, планират обучения и изпробване на практика на методиката и на координационния механизъм.

Пълното заплащане на лекарствени продукти за деца да бъде записано в бюджета на НЗОК, поискаха граждански организации

Народното събрание да подкрепи инициативата за публични здравни политики в подкрепа на децата и семействата като включи пълното заплащане на лекарствени продукти по лекарско предписание в Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г.  С такава покана се обърнаха към депутатите над 20 неправителствени и граждански организации.

Писмото, придружено от доклад с обосновка на ползите, ефекта, смисъла и множество финансови параметри, свързани с предложението, бяха изпратени в петък – 14 февруари, до парламентарните комисии по здравеопазване, по бюджет и финанси, до Министъра на здравеопазването, Министъра на финансите, до Управителя на НЗОК и до Надзорния съвет на Здравната каса.

Инициативата „Цветно утре за нашите деца”  за осигуряване на подкрепа за улеснен достъп до лекарства за деца до 7-годишна възраст, се осъществява от Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори” (НМЗМ), СНЦ „Бъдеще” – Ракитово и СНЦ „Жажда за живот“. Застъпническите дейности са част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“, изпълняван от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ с финансовата подкрепа на фонд „Мечтата на Таня“.

В изпълнение на застъпническата дейност оранизациите изготвиха доклад, обобщаващ данни от Евростат, НСИ, НЗОК, както и от специално проведено социологическо дълбочинно изследване сред родители, лекари, фармацевти, общностни работници.

Докладът показва, че всеки втори родител е затруднен да покрива разходите за лекарства на децата си, а 14,4% от родителите са „силно затруднени” от тези разходи. Средният годишен разход за осигуряване на лекарствени продукти за деца е 562,32 лв. за едно дете.

Според изводите дори ако се инвестира само в някои от предписваните от лекар основни лекарствени продукти за всички деца от 0 до 1 г. това би довело до предотвратяване на една от двайсет хоспитализации на бебета. Същевременно, касата ще си възвърне инвестицията, ако бъдат предотвратени само 3 от 100 извършвани в момента хоспитализации на бебета от 0 до 1 г.

Ако предписаните от лекар основни лекарствени продукти са безплатни за всички деца от 0 до 3 г., това би довело до отпадане на необходимостта на една от двадесет хоспитализации, което ще покрие инвестицията на НЗОК в безплатни лекарства.

Същевременно, разходите за противовирусни лекарства и антибиотици, които в момента поемат родителите на деца от 0 до 7 г., възлизат на 10% от разходите, които НЗОК плаща за хоспитализации на деца от тази възрастова група.

Ако НЗОК инвестира в безплатни противовирусни лекарства и антибиотици за всички деца до 18 г., сумата ще възлиза на годишна база на 17.7 млн. лв., което са едва 14% от разходите, които в момента НЗОК има за детски хоспитализации.

„Заплащането на лекарствени продукти за деца от 0 до 7 г. по лекарско предписание не води само до спестяване на публичен ресурс. Ранната диагностика и превенция на сериозни заболявания сред децата има огромна добавена стойност върху правилното им развитие, намаляването на хроничните болести сред подрастващите и отглеждане на едно по-здраво поколение“, посочват още гражданските организации.

„Нека не забравяме, че зад всички публични политики стоят определени ценности. Децата не могат да носят негативните последици от неравенствата в обществото, основани на материалния статус, етническия произход, убежденията или образованието на техните родители. Обратното – необходимо е тези неравенства да се преодоляват чрез създаване на различни механизми, сред които и предложените от нас“, призовават още организациите.

Пълният доклад може да видите тук

Как промените в Закона за гражданската регистрация да бъдат прилагани в практиката – експерти обучават здравни медиатори и общностни работници

Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да направят, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците  и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .

Това са част от въпросите, обсъдени по време на обученията в  присъствене и в онлайн формат, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностни работници . Адвокат Михайлова е основен автор и застъпник за промените в закона.

Обученията се провеждат в рамките на проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат  казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането на видими резултати.

Проблемът до момента

Един от основните проблеми за придобиване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на  адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи има изискване за деклариране на адрес, като системата на МВР проверява дали този адрес е включен в Националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на заявлението за издаване на документ за самоличност и администрациите съответно отказват приемането им.

Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия, а административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.

Без права, „невидими“

Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения в упражняването на всички свои граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.

Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения, като също така са лишени от важни административни уведомления и съобщения, и не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.

Промяната

Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен със заповед от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.

Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случай, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон, или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.

Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един и  същи адрес. С последните изменения това изискване вече няма да важи за собственика на имота, като няма да се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.

При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.

Местните администрации трябва  да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.

Обучения

В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените в Закона в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ за здравни медиатори и за общностните работници. Те се запознаха както с измененията и с произтичащите от тях промени в прилагането на закона, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.

В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори  Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.

Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.

Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.

Стартира мащабен проект за подобряване на грижите за най-бедните деца от 0 до 3 години

Сдружение „Клуб на нестопанските организации заедно с още 11 граждански организации*, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност. Инициативата е продължение на застъпническите каузи на обединението, стартирали още през 2020 г., и ще продължи до края на 2023 година.

Фокус на проекта са децата и семействата в ромската общност, тъй като те са непропорционално засегнати от всички рискови фактори, свързани с бедността, които  оказват негативно влияние върху здравето и развитието на децата от най-ранна възраст.

Контекст

По данни на НСИ 17% от децата на възраст от 0 до 5 години живеят в бедност. Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности.

Най-големите заплахи за децата, живеещи в бедност, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите.

В България липсват закони, нормативни и политически документи, изцяло посветени на ранното детско развитие,  които да го разглеждат като приоритет и инвестиция.

Необходими са целенасочени усилия за разработването и прилагането на програми, подходи и цялостни политики, които да дадат възможност да се преодолеят негативните тенденции и да се постигне реално равенство в грижите за децата от 0 до 3 г.

Чрез проекта ще се работи в три основни направления,  насочени към трайно решаване на проблемите:

Реален достъп до здравни услуги на неосигурени бременни жени

Първата дейност цели мащабна кампания за популяризиране на променената Наредба 26, така че повече бременни жени да научат за достъпа до здравни грижи, който им осигурява Наредбата и да се възползват от него.

По-големият брой прегледи ще доведе до намаляване на смъртността при раждане и на бебето в първите дни,  ще намали риска от преждевременно раждане, раждане на деца със здравословни проблеми, вследствие на нелекувани инфекции и патологии на бременността, както и усложнения на бременността заради други заболявания.

За тази цел е необходимо акушер гинеколозите да прилагат Наредбата при всички случаи, в които неосигурена бременна жена се обърне към тях за преглед; личните лекари, здравните медиатори, социалните работници да са информирани и да насочват своите пациенти към прегледи при АГ специалист; самите бременни неосигурени жени да са информирани и да не изпитват неудобство или страх да се обърнат към акушер гинеколог в най близкото населено място;

Сигурна среда, достъп до лекарства, пълноценно хранене и грижи за децата от 0 до 3 години  

Второто направление на дейности по проекта включва надграждане на четирите каузи, по които организациите, включени в проекта, работят през предходните 3 години:

  • Сигурна и безопасна семейна среда – решаване на проблема с невъзможността на над 200 000 души да си издадат лични документи. Това води до тяхната пълна изолация от обществения живот и до невъзможност да ползват здравни и социални услуги и т.н.
  • Осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3г.
  • Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на Националната програма за пълноценно хранене на децата от 0 – 3г. , информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти.
  • Ранно учене и полагане на отзивчиви грижи целта е разкриване на интегрирани услуги и програми за изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст във вече съществуващи социални услуги, работещи с бременни и майки на деца до 3-годишна възраст.

Развитие на коалицията, която работи за най-малките деца

В третото направление ще попаднат дейностите, свързани с утвърждаване и развитие на коалицията от граждански организации, включени в мрежата „С грижа от 0 до 3, в която към момента членуват 11 организации.

Коалицията ще бъде подкрепена в разработването и изпълнението на обща застъпническа стратегия  за въвеждане на системни промени за подобряване на майчиното и детското здраве и развитие в ромската общност.

*В изпълнението на проекта ще се включат общо 11 граждански организации от различни региони на страната:

  1. Клуб на нестопанските организации Търговище
  2. Сдружение ЛАРГО Кюстендил
  3. Национална мрежа на здравните медиатори София
  4. Сдружение „Жажда за живот“ Сливен
  5. Фондация „Фонд ИГА“ Пазарджик
  6. Сдружение „Хаячи“ Нови Пазар
  7. Сдружение „Инициатива за равни възможности“ София
  8. ХЕСЕД София
  9. „Бъдеще за децата“ Казанлък
  10. Сдружение „Знание“ Ловеч
  11. Фондация „Бъдеще“ Ракитово

Очакваните дългосрочни резултати от проекта

  • Осигурен достъп до здравни грижи на всички бременни неосигурени жени в България
  • Намален процент на недоносени бебета в сравнение с предишните 2020-2022 г.
  • Разширена мрежа от НПО за работа в подкрепа на деца от 0 до 3 г. от уязвими общности

Проектът се финансира от фондация „Отворено общество“, Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, София.