Необходимо е да се изгради по-тясна връзка и сътрудничество между отделните институции, така че да има системен и всеобхватен подход за подкрепа на семействата, който да работи за превенция на раздялата на децата от родителите и общността им. Около това мнение се обединиха гражданските организации и експерти с доказан опит в сферата на дизайна на социални услуги по време на две дискусионни онлайн събития през ноември, организирани от фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА).
В обсъжданията и споделянето на опит участваха представители на гражданските организации, обединени в проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. Проектът се ръководи ТСА и е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.
На база опита и експертизата си, участниците споделиха още, че за да има по-качествена превенция на раздялата на семействата, е необходимо да се разработят механизми и платформи за междусекторно сътрудничество. Те изтъкнаха, че през годините са разработени и изпробвани множество доказано полезни практики, върху които може да стъпят бъдещите политики на взаимодействие.
Експертите откроиха също сериозната нужда да се подобри достъпът до социални услуги и подкрепа за семействата в риск от раздяла и изоставяне на деца, да се разработят програми за преодоляване на бедността, както и засилване на подкрепа на маргинализираните семейства и превенция на социалното изключване.
Организираната от ТСА дискусия целеше споделяне на знание и експертиза с цел изграждане на по-силен съюз между организациите и обединяването на усилията им по посока на превенцията на раздялата и подкрепа за семействата. В нея своите наблюдения, проучвания и опит от теренна работа споделиха освен организациите от Мрежата, така още представители на УНИЦЕФ, на Фондация „За нашите деца“, на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ) към Нов български университет и други.
Система в режим на „спешност“
Сред изследване, представено от Евгения Тонева от НХЦ, системата реагира на кризи в режим на „спешност“, без да оценява и работи с трайните, устойчиви и системни проблеми на семействата и общностите. Според данните основни фактори за разделяне на семействата са:
-
-
- 22% – Бедност и безработица,
- 20% – Заболяване или увреждане на родител
- 22% – Липса на подкрепа от близки и общност
- 18% – Нисък социално-икономически и образователен статус
-
Д-р Галина Маркова от НХЦ изтъкна още, че родителите трябва да бъдат активни участници в оценката на потребностите на децата, а също така е важно да се работи с общността, за да се осигури подкрепа на семействата. Сред другите мерки, които могат да работят за превенция на раздялата на семействата, тя изтъкна инвестицията в подготовката на специалисти, които работят в социалната сфера, за да се осигури по-добра подкрепа на семействата в риск.
Работа със семействата „пост фактум“
Клубът на нестопанските организации и фондация „Лале“ споделиха също своя дългогодшен опит и наблюдения, според които една от основните причини за разделяне на децата от родителите е фактът, че със семейството започва да се работи „пост фактум” – т.е., когато вече е взето решение за разделяне. Това се случва, защото системата за социална подкрепа не включва в достатъчна степен ежедневна превантивна работа „на терен” във всички общности, в които са съсредоточени семейства в риск.
Друга съществена причина за ниската ефективност на превенцията е разпокъсаната и ненавременна институционална подкрепа, която се оказва на семейства, при които има риск от изоставяне и неглижиране на деца. В масовата практика отделните компетентни институции оказват откъслечна подкрепя спрямо собствената си насоченост, но не се надграждат взаимно и не взаимодействат за цялостна подкрепа.
Въвличане на семейството в решенията
Опитът и пилотираните практики на Фондация „За нашите деца“ за въвеждане на цялостен (холистичен) модел на грижа със засилено междусекторно взаимодействие, сподели Трендафил Меретев от организацията.
Той постави въпросите за това как се определят необходимите услуги в националната картат на социалните услуги. И изтъкна, че в практиката на „За нашите деца“ освен от пряката работа с потребители, се проучват още потребностите и мнението на родители – чрез анкети, фокус групи, както и на самите деца – чрез детски работилници. В определянето на подходите за подкрепа се включват още професионалисти и експерти от доставчици на социални услуги, на НПО, общини и различни институции.
Меретев открои и като изключително значими за превенция на раздялата на семействата, дейностите ранната детска интервенция, които предоставят комплексни, интегрирани услуги. Така се развиват родителските умения за посрещане на специфичните потребности на детето.
Комплексна подкрепа и синергия
Според представения от УНИЦЕФ по време на форума цялостен анализ на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България е необходимо:
-
-
- Да се разработят комплексни програми за деца в общности с висок риск от бедност и социално изключване, съчетаващи здравни, социални, жилищни, образователни и трудови интервенции;
- Да се разработи национална програма за подкрепа на уязвимите семейства в достъпа до подходящо жилище;
- Необходими са конкретни мерки и нови подходи за ефективна междусекторна координация;
- Да се осигури надеждна и системно събирана информация за децата от уязвимите групи и техния достъп до основни услуги.
-
В дискусиите взеха участие и споделиха опит още представители на „Надежда и домове за децата – клон България“, Фондация „ФОНД ИГА“, Сдружение „ЛАРГО“, Сдружение „Жажда за живот“, Национална мрежа на здравните медиатори, Фондация „Здраве и социално развитие“, Сдружение „ХАЯЧИ“, Клуб на нестопанските организации в гр. Търговище, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Сдружение „Бъдеще за децата“, Сдружение ,,Еквилибриум“.
Интервю с д-р Силвия Василева, зам.-председател на Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) – социална организация, която работи за прекъсване на порочния кръг на бедността и търси положителен път за развитие на уязвимите групи.
