Експерти и изследователи набелязаха основните предизвикателства пред политиките за подкрепа и превенция на раздялата на семействата

Системата на закрила на децата работи в кризисни ситуации и извежда деца „спешно“ от семействата. Поради тази причина не се прави пълна и всеобхватна оценка на ситуацията, на отношенията в семейството, не се прави анализ на риска и на факторите за раздяла. Това не позволява да се натрупат и съществени данни, на базата на които да се формулират политики за ефективна превенция на раздялата на семействата.

Тази ситуация описа д-р Галина Маркова от „Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца“ към Нов български университет по време на онлайн форум „Предизвикателства пред публичните политики за подкрепа и за превенция на раздялата на семействата“. Дискусията между изследователи и експерти на неправителствения сектор беше организирана в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. Проектът се ръководи от ТСА и е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

„Необходима е алтернатива на настоящата система, за да се направи  превенция на кризите, които водят до раздяла. Важно е да се работи със семейства, до които системата или няма да стигне, или още не е стигнала, тъй като не са в криза“, допълни д-р Галина Маркова.

Какво би станало, ако…

Как общностните работници на терен да извличат необходимата информация и данни, за да разберат дали има нужда от превантивни мерки, от намеса, от подкрепа и ако да – как набележат най-правилния подход за ситуацията. Това бяха част от темите, които засегнаха още д-р Маркова и Евгения Тонева от Ноу-хау центъра.

Един метод, който организациите могат да прилагат, е да питат директно родителите „Какво би станало, ако…?“, поставяйки ги в различни ситуации, потенциално водещи до риск от раздяла. Така се установява дали би се стигнало до раздяла без определена подкрепа по някой от факторите за раздяла, вижда се как родителите планират грижата и от каква подкрепа се нуждаят.

Нека не се страхуваме от данните, да не се страхуваме да питаме – както в началото още преди предприемане на мерки, при планирането на интервенциите, но и накрая, за да съберем данни и да знаем доколко дейностите са били наистина полезни, посочи д-р Галина Маркова.

Овластяване на общностите и създаване на ролеви модели

Въпросите за оценка на мерките към самите родители и семейства е много овластяващ процес, помага ни да оценим реално силните страни, допълни още д-р Маркова.

По думите й често представителите на ромската общност биват изключвани от процесите. „Изключително важно е да подкрепяме автентичното лидерство в ромската общност, за да се случат трайни промени по смислен за общността начин. Да са делегират процеси на развитие, инициирани в партньорство с представители на общността“, допълни тя.

Мария Петкова от Фондация ЛАЛЕ отбеляза още, че е необходимо и икономическо овластяване на семействата, което неминуемо и свързано и с образованието. Тя посочи и ключовото значение на създаването на позитивни ролеви модели в самата общност, които да станат пример за следване от поколенията и общността.

Излизане от офисите. Стандарти в системата и изисквания те да се спазват

Необходимо е в самите институции, работещи по превенция и подкрепа, да има стриктни стандарти за работа, обвързани с очаквания и изисквания те да бъдат спазвани, отбеляза Мария Петкова. Така наученото по време на различни семинари, обучения, обмяна на опит и добри практики, ще може да се реализира на практика.

„Системата все още отказва да работи и прилага добри практики с работа на терен. Оценката на рисковете в уязвимите семейства не става от офиса. Държавата е превърната в административен офис, очаква се инициативата, сигналът да дойде от човека“, отбеляза от своя страна Сашо Ковачев, председател на Сдружение „Ларго“. Така не се стига до реална превенция и оценка на нужната подкрепа, допълни той.

Методика, ясни роли и отговорности

Като сериозно предизвикателство експертите на неправителствения сектор посочиха нуждата от реална работа в мрежа и от координация между различните институции и организации, подкрепящи общностите. На места такава координация съществува, но случаите на подобно взаимодействие не са утвърдена повсеместна практика, беше отбелязано по време на форума.

Това е и причината Мрежата с грижа от 0 до 3 да се застъпва за единна методология за превенция на рисковете от раздяла на семействата, както и за развитие на модел за координационен механизъм.

Нужна е методика, ясни роли и отговорности, кога и как се стига до системата за закрила, какви са добрите практики за намеса и подкрепа, посочи и Дани Колева,  Програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ.

Пътна карта  на подкрепа

По време на форума беше представена и „пътна карта“ на добрите практики за превенция на раздялата и подкрепа, създадена от Чапин Хол – изследователски център, част от университета в Чикаго.

От Чапин хол изследват какво помага на семействата да останат заедно и да се редуцират рисковете от раздяла. Техните анализи сочат, че една трета от семействата, чиито казуси изобщо стигат до институциите, не получават никаква подкрепа, тъй като не е намерена подходяща за тях услуга. Подобен е делът на тези семейства и в България, отбеляза и Евгения Тонева от Ноу-хау центъра към НБУ (Мултидисциплинарна изследователска, консултативна и обучителна организация, чиято цел е подкрепа на реформите за грижата за деца и семейства в България и споделяне на опита от тях с българската и международната общност от заинтересовани лица). Съществена разлика с положението в САЩ, обаче е делът на децата, които са били разделени от семействата си – в България това се случва при една трета от казусите, докато в САЩ това е много по-рядко.

Изследователите от Чапин Хол достигат до заключението, че икономическата стабилност на семействата е тясно свързана с риска от раздяла и намеса на системата за закрила. Интервенции, свързани с подобряване на икономическото състояние на семействата, много пряко влияят върху това да се намаляват интервенциите в полето на закрила а детето, отбеляза Тонева.

Ресурси

Модел за активна семейна подкрепа – „Надежда и домове за децата“

Насоки към семействата за постигане на сигурност при децата – Фондация „За Нашите Деца“

– Ключовата връзка между икономическата стабилност и благосъстоянието на семействата – Chapin Hall, University of Chicago – Policy Toolkit: Advancing Effective Policy on Economic and Concrete Supports – Chapin Hall

Моделът на екологичните системи в полза на детското благосъстояние – Center of the Developing Child, Harvard University

Как промените в Закона за гражданската регистрация да бъдат прилагани в практиката – експерти обучават здравни медиатори и общностни работници

Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да направят, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците  и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .

Това са част от въпросите, обсъдени по време на обученията в  присъствене и в онлайн формат, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностни работници . Адвокат Михайлова е основен автор и застъпник за промените в закона.

Обученията се провеждат в рамките на проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат  казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането на видими резултати.

Проблемът до момента

Един от основните проблеми за придобиване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на  адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи има изискване за деклариране на адрес, като системата на МВР проверява дали този адрес е включен в Националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на заявлението за издаване на документ за самоличност и администрациите съответно отказват приемането им.

Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия, а административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.

Без права, „невидими“

Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения в упражняването на всички свои граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.

Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения, като също така са лишени от важни административни уведомления и съобщения, и не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.

Промяната

Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен със заповед от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.

Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случай, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон, или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.

Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един и  същи адрес. С последните изменения това изискване вече няма да важи за собственика на имота, като няма да се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.

При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.

Местните администрации трябва  да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.

Обучения

В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените в Закона в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ за здравни медиатори и за общностните работници. Те се запознаха както с измененията и с произтичащите от тях промени в прилагането на закона, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.

В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори  Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.

Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.

Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.

Граждански организации се обединиха около нуждата от повече превенция и комплексен достъп до услуги за преодоляване на раздялата на семействата

Необходимо е да се изгради по-тясна връзка и сътрудничество между отделните институции, така че да има системен и всеобхватен подход за подкрепа на семействата, който да работи за превенция на раздялата на децата от родителите и общността им. Около това мнение се обединиха гражданските организации и експерти с доказан опит в сферата на дизайна на социални услуги по време на две дискусионни онлайн събития през ноември, организирани от фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА).

В обсъжданията и споделянето на опит участваха представители на гражданските организации, обединени в проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. Проектът се ръководи от ТСА и е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

На база опита и експертизата си, участниците споделиха още, че за да има по-качествена превенция на раздялата на семействата, е необходимо да се разработят механизми и платформи за междусекторно сътрудничество. Те изтъкнаха, че през годините са разработени и изпробвани множество доказано полезни практики, върху които може да стъпят бъдещите политики на взаимодействие.

Експертите откроиха също така и сериозната нужда да се подобри достъпът до социални услуги и подкрепа за семействата в риск от раздяла и изоставяне на деца, да се разработят програми за преодоляване на бедността, както и подкрепата на маргинализираните семейства и превенция на социалното изключване да се засили.

Организираната от ТСА дискусия целеше споделяне на знание и експертиза с цел изграждане на по-силен съюз между организациите и обединяването на усилията им по посока на превенцията на раздялата и подкрепа за семействата. В нея своите наблюдения, проучвания и опит от теренна работа споделиха освен организациите от Мрежата, също така и представители на УНИЦЕФ, Фондация „За нашите деца“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ) към Нов български университет и други.

Система в режим на „спешност“

Според изследване, представено от Евгения Тонева от НХЦ, системата реагира на кризи в режим на „спешност“, без да оценява и работи с трайните, устойчиви и системни проблеми на семействата и общностите. Според данните основни фактори за разделяне на семействата са:

      • 22% – Бедност и безработица,
      • 20% – Заболяване или увреждане на родител
      • 22% – Липса на подкрепа от близки и общност
      • 18% – Нисък социално-икономически и образователен статус

Д-р Галина Маркова от НХЦ изтъкна още, че родителите трябва да бъдат активни участници в оценката на потребностите на децата, като също такае важно да се работи с общността, за да се осигури подкрепа на семействата. Сред другите мерки, набелязани за ефективни при превенция на раздялата на семействата, тя посочи инвестицията в подготовката на специалисти, които работят в социалната сфера, за да се осигури по-добра подкрепа на семействата в риск.

Работа със семействата „пост фактум“

Клубът на нестопанските организации  и фондация Лале споделиха също своя дългогодшен опит и наблюдения, според които една от основните причини за разделяне на децата от родителите е фактът, че със семейството започва да се работи „пост фактум” – т.е., когато вече е взето решение за разделяне. Това се случва, защото системата за социална подкрепа не включва в достатъчна степен ежедневна превантивна работа „на терен” във всички общности, в които са съсредоточени семейства в риск.

Друга съществена причина за ниската ефективност на превенцията е разпокъсаната и ненавременна институционална подкрепа, която се оказва на семейства, при които има риск от изоставяне и неглижиране на деца. В масовата практика отделните компетентни институции оказват откъслечна подкрепя спрямо собствената си насоченост, но не се надграждат взаимно и не взаимодействат за цялостна подкрепа.

Въвличане на семейството в решенията

Опитът и пилотираните практики на Фондация „За нашите деца“ за въвеждане на цялостен (холистичен) модел на грижа със засилено междусекторно взаимодействие, сподели Трендафил Меретев от организацията.

Той постави въпросите за това как се определят необходимите услуги в националната карта на социалните услуги, и изтъкна, че в практиката на „За нашите деца“ освен пряката работа с потребители  се проучват още потребностите и мнението на родители – чрез анкети, фокус групи, както и на самите деца – чрез детски работилници. В определянето на подходите за подкрепа се включват още професионалисти и експерти, доставчици на социални услуги, НПО, общини и различни институции.

Меретев открои и като изключително значима за превенция на раздялата на семействата дейността „ранна детска интервенция“, която предоставя комплексни, интегрирани услуги. Така се развиват родителските умения за посрещане на специфичните потребности на детето.

Комплексна подкрепа и синергия

Според представения от УНИЦЕФ по време на форума цялостен анализ на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България е необходимо:

      • Да се разработят комплексни програми за деца в общности с висок риск от бедност и социално изключване, съчетаващи здравни, социални, жилищни, образователни и трудови интервенции;
      • Да се разработи национална програма за подкрепа на уязвимите семейства за достъп до подходящо жилище;
      • Необходими са конкретни мерки и нови подходи за ефективна междусекторна координация;
      • Да се осигури надеждна и системно събирана информация за децата от уязвимите групи и техния достъп до основни услуги.

В дискусиите взеха участие и споделиха опит още представители на „Надежда и домове за децата – клон България“, Фондация „Фонд Ига“, Сдружение „ЛАРГО“, Сдружение „Жажда за живот“, Национална мрежа на здравните медиатори, Фондация „Здраве и социално развитие“, Сдружение „Хаячи“, Клуб на нестопанските организации в гр. Търговище, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Сдружение „Бъдеще за децата“, Сдружение ,,Еквилибриум“.

Подобряването на грижите за най-бедните деца трябва да е фокус на цялото общество

Заключително събитие по проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност

Поставяне на темата за ранното детско развитие във фокуса на обществото и управляващите и постигане на реални положителни промени в живота на децата от 0 до 3 години – това е амбицията на мащабния проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“ за подобряване на грижите за най-бедните деца.

На заключителна среща бяха представени постигнатите резултати от застъпнически инициативи за подобряване на майчиното и детското здраве сред бедните общности в България, предизвикателствата и перспективите пред неформалната мрежа „С грижа от 0 до 3“, която работи за системна промяна в политиките за децата до 3-годишна възраст.

Научи повече „Подобряването на грижите за най-бедните деца трябва да е фокус на цялото общество“

Заключително събитие по проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“

На среща в София ще бъдат представени постигнатите резултати по застъпнически инициативи за подобряване на майчиното и детското здраве сред ромски общности в България, предизвикателствата и перспективите пред неформалната мрежа,  която се застъпва за системна промяна в политиките за децата до 3-годишна възраст.

Кога: 23 ноември,13:30 – 17:00 ч

Къде: София, хотел „Рамада“, зала „Европа“

Научи повече „Заключително събитие по проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност““

Бъдещето на децата зависи и от храната, която (не) получават

Интервю с д-р Силвия Василева, зам.-председател на Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед)  –  социална организация, която работи за прекъсване на порочния кръг на бедността и търси положителен път за развитие на уязвимите групи.

Темата е работата на Хесед по проект „Добро хранене за добро бъдеще“  –  иницатива за пълноценно хранене на малките деца от 0 до 3 години от социално уязвими групи. 

Научи повече „Бъдещето на децата зависи и от храната, която (не) получават“

Популяризирането на Наредба 26 трябва да продължи с участието на МЗ и РЗИ

МЗ ще предприеме стъпки за разширяване обхвата на Наредбата и популяризирането й сред здравните специалисти, стана ясно след среща с представители на инициативата „Всяко бебе е БЕЗценно!“

Научи повече „Популяризирането на Наредба 26 трябва да продължи с участието на МЗ и РЗИ“

Прилагането на Наредба 26 и ролята на здравните медиатори бяха обсъдени на среща

На 11 и 13 октомври 2023 г. бяха проведени две онлайн информационни срещи с 59 участници – здравни медиатори от 41 общини. На тях бяха представени две значими теми от областта на ранното детско развитие, по които екипът на Национална мрежа на здравните медиатори работи през 2023 г.

Научи повече „Прилагането на Наредба 26 и ролята на здравните медиатори бяха обсъдени на среща“

Участниците в регионалния форум в София: За спазването на Наредба 26 трябва да следят МЗ и управителите на ДКЦ

НПО ще помагат със сигнали за лекари, които отказват да работят по нея

На 29 септември 2023 г. в София Фондация „Здраве и социално развитие“ заедно със СНЦ „Инициатива за равни възможности“ проведоха регионален форум-дискусия, посветен на достъпа до здравни грижи на бременни неосигурени жени и популяризирането на промените в Наредба 26 на Министерство на здравеопазването.

Научи повече „Участниците в регионалния форум в София: За спазването на Наредба 26 трябва да следят МЗ и управителите на ДКЦ“