Системата на закрила на децата работи в кризисни ситуации и извежда деца „спешно“ от семействата. Поради тази причина не се прави пълна и всеобхватна оценка на ситуацията, на отношенията в семейството, не се прави анализ на риска и на факторите за раздяла. Това не позволява да се натрупат и съществени данни, на базата на които да се формулират политики за ефективна превенция на раздялата на семействата.
Тази ситуация описа д-р Галина Маркова от „Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца“ към Нов български университет по време на онлайн форум „Предизвикателства пред публичните политики за подкрепа и за превенция на раздялата на семействата“. Дискусията между изследователи и експерти на неправителствения сектор беше организирана в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. Проектът се ръководи от ТСА и е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.
„Необходима е алтернатива на настоящата система, за да се направи превенция на кризите, които водят до раздяла. Важно е да се работи със семейства, до които системата или няма да стигне, или още не е стигнала, тъй като не са в криза“, допълни д-р Галина Маркова.
Какво би станало, ако…
Как общностните работници на терен да извличат необходимата информация и данни, за да разберат дали има нужда от превантивни мерки, от намеса, от подкрепа и ако да – как набележат най-правилния подход за ситуацията. Това бяха част от темите, които засегнаха още д-р Маркова и Евгения Тонева от Ноу-хау центъра.
Един метод, който организациите могат да прилагат, е да питат директно родителите „Какво би станало, ако…?“, поставяйки ги в различни ситуации, потенциално водещи до риск от раздяла. Така се установява дали би се стигнало до раздяла без определена подкрепа по някой от факторите за раздяла, вижда се как родителите планират грижата и от каква подкрепа се нуждаят.
Нека не се страхуваме от данните, да не се страхуваме да питаме – както в началото още преди предприемане на мерки, при планирането на интервенциите, но и накрая, за да съберем данни и да знаем доколко дейностите са били наистина полезни, посочи д-р Галина Маркова.
Овластяване на общностите и създаване на ролеви модели
Въпросите за оценка на мерките към самите родители и семейства е много овластяващ процес, помага ни да оценим реално силните страни, допълни още д-р Маркова.
По думите й често представителите на ромската общност биват изключвани от процесите. „Изключително важно е да подкрепяме автентичното лидерство в ромската общност, за да се случат трайни промени по смислен за общността начин. Да са делегират процеси на развитие, инициирани в партньорство с представители на общността“, допълни тя.
Мария Петкова от Фондация ЛАЛЕ отбеляза още, че е необходимо и икономическо овластяване на семействата, което неминуемо и свързано и с образованието. Тя посочи и ключовото значение на създаването на позитивни ролеви модели в самата общност, които да станат пример за следване от поколенията и общността.
Излизане от офисите. Стандарти в системата и изисквания те да се спазват
Необходимо е в самите институции, работещи по превенция и подкрепа, да има стриктни стандарти за работа, обвързани с очаквания и изисквания те да бъдат спазвани, отбеляза Мария Петкова. Така наученото по време на различни семинари, обучения, обмяна на опит и добри практики, ще може да се реализира на практика.
„Системата все още отказва да работи и прилага добри практики с работа на терен. Оценката на рисковете в уязвимите семейства не става от офиса. Държавата е превърната в административен офис, очаква се инициативата, сигналът да дойде от човека“, отбеляза от своя страна Сашо Ковачев, председател на Сдружение „Ларго“. Така не се стига до реална превенция и оценка на нужната подкрепа, допълни той.
Методика, ясни роли и отговорности
Като сериозно предизвикателство експертите на неправителствения сектор посочиха нуждата от реална работа в мрежа и от координация между различните институции и организации, подкрепящи общностите. На места такава координация съществува, но случаите на подобно взаимодействие не са утвърдена повсеместна практика, беше отбелязано по време на форума.
Това е и причината Мрежата с грижа от 0 до 3 да се застъпва за единна методология за превенция на рисковете от раздяла на семействата, както и за развитие на модел за координационен механизъм.
Нужна е методика, ясни роли и отговорности, кога и как се стига до системата за закрила, какви са добрите практики за намеса и подкрепа, посочи и Дани Колева, Програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ.
Пътна карта на подкрепа
По време на форума беше представена и „пътна карта“ на добрите практики за превенция на раздялата и подкрепа, създадена от Чапин Хол – изследователски център, част от университета в Чикаго.
От Чапин хол изследват какво помага на семействата да останат заедно и да се редуцират рисковете от раздяла. Техните анализи сочат, че една трета от семействата, чиито казуси изобщо стигат до институциите, не получават никаква подкрепа, тъй като не е намерена подходяща за тях услуга. Подобен е делът на тези семейства и в България, отбеляза и Евгения Тонева от Ноу-хау центъра към НБУ (Мултидисциплинарна изследователска, консултативна и обучителна организация, чиято цел е подкрепа на реформите за грижата за деца и семейства в България и споделяне на опита от тях с българската и международната общност от заинтересовани лица). Съществена разлика с положението в САЩ, обаче е делът на децата, които са били разделени от семействата си – в България това се случва при една трета от казусите, докато в САЩ това е много по-рядко.
Изследователите от Чапин Хол достигат до заключението, че икономическата стабилност на семействата е тясно свързана с риска от раздяла и намеса на системата за закрила. Интервенции, свързани с подобряване на икономическото състояние на семействата, много пряко влияят върху това да се намаляват интервенциите в полето на закрила а детето, отбеляза Тонева.
Ресурси
– Модел за активна семейна подкрепа – „Надежда и домове за децата“
– Насоки към семействата за постигане на сигурност при децата – Фондация „За Нашите Деца“
– Ключовата връзка между икономическата стабилност и благосъстоянието на семействата – Chapin Hall, University of Chicago – Policy Toolkit: Advancing Effective Policy on Economic and Concrete Supports – Chapin Hall
– Моделът на екологичните системи в полза на детското благосъстояние – Center of the Developing Child, Harvard University
Интервю с д-р Силвия Василева, зам.-председател на Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) – социална организация, която работи за прекъсване на порочния кръг на бедността и търси положителен път за развитие на уязвимите групи.
