декември 2025 – С грижа от 0 до 3

Първата лична карта на Василка изминава труден път – няколко срещи и редица разговори между представители на община, РПУ, социални служби, съпътствани от активно застъпничество и съдействие от страна на адвокат от СНЦ “Инициатива за равни възможности”, както и помощ от МВР. Благодарение на всичко това и след месеци трудности, бременната Василка от София вече има първия си личен документ.

Семейството на Василка обитава постройка без нотариален акт, а адресът, на който младата жена е регистрирана и реалният – не съответстват. Това се превръща в сериозна пречка да получи първия си документ за самоличност.

В силно затруднено положение, бременна и без здравна помощ, Василка търси съдействие в Център МИР-Папанчев на Фондация „Здраве и социално развитие“. Там случаят й поема Фани, която работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Казусът на Василка попадна и сред личните истории, които бяха представени по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

от, да се заеме с казуса. Благодарение на нейните усилия, Василка вече получава освен лична карта, но също и здравна и социална подкрепа.

Без личен документ Василка не може да се възползва от социални помощи, здравни услуги и образование, което задълбочава социалното ѝ изключване и поставя в риск както нея, така и новороденото ѝ дете.

При първия опит за подаване на заявление в 9-то РПУ процедурата е прекратена, тъй като служителите отказват издаване на лична карта заради несъответствие на адресната регистрация. Опитите за съдействие в прилежащата община също се оказват безрезултатни – служителите отхвърлят искането на младата жена и общностния работник за издаване на служебен адрес, с което да се отключи и възможността за издаване на лична карта. Аргументите на местната администрация – според тяхното тълкуване действащата нормативна уредба разрешава предоставянето на служебен адрес само на чужденци или български граждани, които живеят извън страната.

След първите удари „на камък“, екипът от Център МИР – Папанчев получава и юридическа подкрепа от адв. Даниела Михайлова от СНЦ “Инициатива за равни възможности”.

И следват няколко междуинституционални срещи и разговори между представители на общината, 9-то РПУ и социалните служби. Така след активното застъпничество и юридическо съдействие Василка успява да получи своята първа лична карта. А с това и достъп до социална и здравна подкрепа.

А общностният работник Фани коментира: „А какво се случва с всички останали хора без лични документи, които нямат нито юридическа подкрепа, нито възможности и знания да извървят сами целия този няколкомесечен път?“.

Вече над 6 месеца Христо от Самоков обикаля институциите там, както и в родната Пещера, в Пазарджик и София, но резултат няма. Той не иска да е “невидим” за държавата и се опитва да придобие лична карта.

За своите 34 години Христо никога не е имал лична карта. Работил е и е живял „на черно“ през цялото време. За да се опита да се легализира и да може да упражнява всички свои права и задължения, Христо се обръща към общностните работници от Център МИР – Самоков на фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед). Случаят му поема Георги, който работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Историята на Христо от Самоков попадна и сред личните истории, които работещите на терен социални и общностни работници разказаха пред институциите по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

Половин година институционално лутане

Христо и Георги заедно поемат по институционалния път, който не са очаквали да им отнеме над половин година.

Христо живее в град Самоков, но тъй като е роден в Пещера, от самоковската община информират, че младият мъж първо трябва да бъде идентифициран, т.е. да му бъдат зададени въпроси във връзка със самоличността му от служител на ЕСГРАОН, за да се установи дали той е същото лице, за което се представя. След като идентификацията завърши успешно, се прави снимка на лицето в съответното Районно полицейско управление.

Знаейки това, се Христо и Георги се обръщат към ЕСГРАОН и самоковската полиция, но от там отговарят, че идентификацията е необходимо да се направи в родния му град Пещера.

В общината и в полицията в Пещера резултатът обаче е същият – идентификацията на Христо там била невъзможна. Служителите на ЕСГРАОН от Пещера препращат към Пазарджик с уверението, че там Христо ще бъде идентифициран.

„Отправихме се натам, вярвайки, че цялото това пътуване ще приключи с успех, но уви, в пазарджишката община също заявиха, че не могат да го идентифицират… Потърсихме съдействие и от отдела за български лични документи, но там също получихме отказ. След като им разказахме историята на Христо, те ни насочиха към Пещера, за да бъде направена идентифицикация на самоличността му. И така от Пещера казват отидете в Пазарджик, а от Пазарджик – отидете в Пещера“, спомня си Георги от ХЕСЕД. Ако Христо беше сам в това пътуване, надали изобщо щеше да стигне до Пазарджик, отдавна да се е отказал, смята още общностният работник.

Съдействие от адвокат и търсения в София

В опит да излезе от омагьосания кръг, Георги се свързва с адвокат в София от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова. Тя ги насочва към дирекция Български документи за самоличност в София. „Отидохме отново и пак провал – оказа се, че Христо има невалиден постоянен адрес. Сега пък поемаме из общините, за да се опитаме да изчистим казуса с този невалиден адрес“, обяснява Георги. И е решен да докара тази история до успешен край.

А невидимият от 34 години Христо да придобие първата си лична карта. „Колкото и да е заплетено, няма начин да не стане“, уверено завършва общностният работник.

Трудно прилагане на закона

По време на форума през ноември, общностните работници, здравните медиатори, правните експерти и представителите на НПО-сектора идентифицираха сериозни проблеми около прилагане на законовите промени, даващи право на служебна адресна регистрация и от там улесняващи достъпа до лични документи. По техни разкази съществуват неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.

Още за проблемите и препоръките, може да видите тук.

Застъпничество, юридическа подкрепа, срещи между институции и няколко месеца – за една лична карта

Колко време отнема да си извадиш лична карта – понякога над половин година