Месец: юни 2026

Политиката за безплатни лекарства за децата продължава да страда от сериозна липса на системност и ясно дефинирани цели. Приетите законови текстове и отпуснати от парламента бюджетни средства, остават основно “на хартия” и не се прилагат. За да има практическо приложение на мерките, са нужни оперативни и бързи съвместни дейности между всички структури по веригата, ангажирани с процеса, както и работещи дискусии на една обща маса, включително оперативни решения на институциите.

За това алармираха представители на неправителствения сектор в България, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“ на “Мрежа с грижа от 0 до 3”. 

Организациите се обърнаха с писма към Парламентарната комисия по здравеопазване, Комисията по бюджет и финанси и към Министъра на здравеопазването г-жа Катя Ивкова. Организациите, сред които Сдружение „ЛАРГО“, Националната мрежа на здравните медиатори, СНЦ „Бъдеще“ и СНЦ „Жажда за живот“, отбелязват, че въведената мярка за безплатни детски лекарства на практика е блокирана и изисква незабавна държавна намеса.

В подкрепа на тези искания се обяви и доц. Васил Пандов (юрист, доцент по международно частно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш народен представител), който пред БТА заяви, че за да работи мярката по отношение на достъпът до лекарствени продукти за деца до 7 години, държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК, трябва да излезе от ролята на наблюдател и активно да потърси координация с притежателите на разрешения за употреба на антибиотиците и противовирусните лекарствени продукти. „Да ги покани на среща и заедно да бъде намерено решение бързо и по възможност до приемането на бюджета на НЗОК за 2026 г.“, посочи още доц. Пандов.

За какво настояват гражданските организации?

В своите писма до институциите, застъпниците очертават следните искания:

• Сформиране на междусекторно сътрудничество и диалог: Експертите от гражданския сектор призовават за създаване на общ механизъм за контрол, проследяване и диалог между Министерството на здравеопазването (МЗ), НЗОК и фармацевтичния сектор. “Считаме, че е необходимо 52 -то Народно събрание в рамките на Комисията по здравеопазване да се инициира активен и структуриран диалог с всички заинтересовани страни, както и с производителите и притежателите на разрешения за употреба на най-често използваните лекарствени продукти за лечение на детски вирусни и инфекциозни заболявания. Подобен диалог би позволил да бъдат идентифицирани конкретните пречки пред включването на повече лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък и да бъдат обсъдени възможни решения за тяхното преодоляване”, пишат от гражданските организации.

Те изтъкват, че е необходимо да бъдат създадени предпоставки и стимули носителите на разрешения за употреба да заявят включване на антибиотици и антивирусни продукти в списъка лекарствени продукти по Приложение 1, заплащани от бюджета на НЗОК в кратки срокове;

• Разширяване на списъка с медикаменти: В момента държавата плаща само малък брой антибиотици и противовирусни препарати. За пореден път организациите настояват в списъка да се включат напълно безплатни лекарства за симптоматично лечение на остри вирусни инфекции, които всъщност са най-голямото финансово перо за родителите – температуропонижаващи (антипиретици), противокашлични средства, инхалаторни кортикостероиди, бързодействащи бронходилататори, антихистамини и витамини.
• Борба с антибиотичната резистентност: Тъй като едва 25% от острите инфекции при децата изискват антибиотици, ограничаването на мярката само до тях стимулира прекомерното им изписване. Искането е за балансиран и медицински съобразен списък, който да отговаря на реалните клинични нужди.
• Действия по Програмата за ваксинопрофилактика на сезонния грип: Гражданските организации настояват и за бързо стартиране на процедурите с доставчиците, уточняване на бюджета за 2026/2027 г. и планиране на количествата противогрипни ваксини за деца, за да се гарантира навременната организация преди следващия грипен сезон.
• Регулаторният казус с продуктите без лекарско предписание: Ключов аргумент за текущото силно затруднено прилагане на мярката – масовите лекарствени продукти за симптоматично лечение на вируси и температуропонижаващи са с режим на отпускане без лекарско предписание и държавата не ги заплаща, тъй като техният прием не винаги се контролира от лекар. Затова е нужен нов системен подход, който да обвърже тези нужни за децата медикаменти с работещ механизъм.

В изказването си пред БТА доц. Пандов изтъква, че в момента фармацевтичната индустрия е отворена за преговори за намиране на полезни решения за децата пациенти.

Защо системата блокира? Фактите от срещите с Деян Денев и Евгени Тасовски

В хода на застъпническите си действия, в търсене на работещи решения експерти от организациите от “Цветно утре за нашите деца” проведоха и срещи с водещи фигури от сектора – Евгени Тасовски (Изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация – БГФармА) и Деян Денев – директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) .

Те очертаха причините за това фармацевтичната индустрия да не е склонна да премине през силно затруднения път за вписване на антибиотиците за деца в позитивния лекарствен списък. И да претърпи загуби от това. По думите им системата страда от:

Скрит дефицит и механизмът за връщане на пари (Clawback)

• Реални разходи срещу реален бюджет: Годишно реалните разходи за лекарства у нас възлизат на около 1.6 млрд. евро, докато заложеният бюджет на НЗОК е едва 1.1 млрд. евро.
• Тежестта върху бизнеса: Разликата от близо 500 млн. евро се покрива принудително от фармацевтичните компании под формата на задължителни отстъпки и връщане на средства (clawback). На всеки три месеца касата начислява суми за възстановяване. Така при въвеждане на нов продукт на пазара, една компания може да се наложи да върне до 170% от реализираните приходи. Средно от стойността на всички лекарства се връщат около 30%, изчисляват от индустрията.

Позитивна светлина тук дава проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г., в който генеричните продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани от касата, вече са освободени от clawback механизма. Така пречките за тяхното включване в позитивния лекарствен списък и за заплащането им от НЗОК, от тази година не са налице.

Изтегляне на продукти от пазара

Поради този икономически натиск и ниската рентабилност, притежателите на разрешения за употреба на генерични лекарства (каквито са масовите детски сиропи и антибиотици) нямат стимул да ги включват в безплатния списък. Вместо това компаниите умишлено ги преместват в категорията „пределни цени“ (където родителите трябва да ги плащат изцяло сами), за да ги спасят от механизма за връщане на пари към НЗОК.

Административни парадокси

• Формално бюджетиране: Евгени Тасовски разяснява, че бюджетите се изчисляват механично на база миналогодишно потребление. Когато обаче едно лекарство стане безплатно, неговото потребление нараства рязко, а бюджетна актуализация липсва.
• Парадоксът с таксите за обработка: В някои случаи разходите на системата за самата обработка на безплатните рецепти от фармацевтите в аптеките се оказват по-високи от стойността на самите отпускани евтини лекарства.
• Отказ от изписване: Поради огромната административна тежест, много лекари и педиатри често предпочитат изобщо да не изписват лекарства по каса, а по стандартния начин, което лишава уязвимите семейства от правото им на безплатно лечение.

Деян Денев посочи още, че би било много трудно да се въведе ред и да се гарантира спазването на правилата, така че да се покриват от касата такива продукти, които не са изписвани от лекар. В повечето държави от ЕС лекарствата, които се отпускат без рецепта, по правило не се заплащат от публичните здравни фондове. Те са предназначени за самолечение и могат да се закупят свободно, без преценка от лекар. Поради това възможностите за медицински контрол и за насочване на употребата към конкретни пациенти са ограничени. “Затова обществения ресурс се насочва приоритетно към терапии, които се предписват от лекар и подлежат на проследяване”, посочи Денев.

Какви решения се предлагат за спасяване на мярката?

Фармацевтичният сектор, доц. Пандов и неправителствените организации предлагат няколко практически стъпки, които държавата трябва да предприеме веднага:

1. Промяна на финансовия механизъм: Облекчаване на clawback механизма на НЗОК, за да се гарантира минимален търговски интерес на производителите и продуктите да не се продават под себестойност.
2. Създаване на два работни списъка: Започване на спешен анализ на разликите между медикаментите в Позитивния списък и тези с пределни цени, за да се намери законов начин за тяхното прехвърляне към безплатните групи.
3. Защита на детския бюджет: Средствата, предвидени за детски лекарства, да не могат да се пренасочват за други пера в НЗОК, ако останат неизразходени в края на годината

Инициативата „Цветно утре за нашите деца“ настоява за бърза реакция от здравното министерство и провеждане на реални експертни обсъждания, за да може взетите на хартия политически решения най-после да стигнат до леглата на болните деца. Експертите от неправителствения сектор декларират готовност за партньорство и среща с министър Ивкова

“Вярваме, че постигането на по-качествено детско здравеопазване е приоритет на всички участници в здравната система, които следва да работят в условията на взаимно сътрудничество. Ето защо разчитаме на Вашата своевременна реакция по поставените въпроси”, пишат от гражданските организации до депутатите. “Убедени сме, че при активна роля на Министерството и координация с всички заинтересовани страни, програмите могат да бъдат успешно реализирани и да донесат реална подкрепа за българските семейства”, пишат те до министър Илкова.

Досегашни действия и успехи

Дългогодишните застъпнически дейности на организациите от Мрежата, доведоха до това с бюджета за 2025 г. да бъдат осигурени средства за безплатни лекарства за най-малките.

Мярката обаче остана по-скоро на думи, тъй като в списъка с безплатните лекарства попаднаха само няколко антибиотика.

Това е и причината организациите в Мрежата да продължават да настояват за сериозно увеличаване на безплатните лекарства, включването на противовирусни препарати, температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.

В същото време в хода на изследванията и дискусиите, беше установена ясната нужда от повече превенция и профилактика, така че да се намали заболеваемостта и острото протичане на грипните заболявания. Това доведе и до решението организации от Мрежата да разширят дейността си в застъпничество за осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за най-малките.