Когато лекарствата са безплатни, децата не стигат до болница: доказателствата в данни

Достъпът до безплатни лекарства за деца драстично намалява вероятността от хоспитализации на най-малките, усложненията, нуждата от пренасочване към специалисти и развитието на странични ефекти от прием на неподходящи за децата антибиотици и лекарства. Това категорично допринася за подобряване на здравословното състояние на децата, както и техния ваксинационен статус. В същото време липсата на безплатни лекарства води до по-скъпо и по-лошо лечение.

Това се доказва недвусмислено от пилотното проучване, проведено през периода януари-декември 2025 г. сред 70 деца от уязвими групи, включително ромски семейства в Ракитово. Проучването за ефектите от достъпа на деца до безплатни лекарства и изводите от него са обобщени от докторът по социология Венелин Стойчев в доклада „На брашното евтини, на триците скъпи“.

С пълния доклад може да се запознаете тук ⇒ Report_We-care_template_May-26.pdf

Сравнителният анализ е изготвен от фондация „Бъдеще” (Ракитово) по проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на раздялата на семействата”. Една от основните инициативи, за които се застъпва Мрежата, е нуждата от осигуряване на максимално широк спектър от безплатни лекарства и ваксини за деца от 0 до 7-годишна възраст.

Пилотното проучване по проекта обхваща общо 70 деца от Ракитово, които посещават един и същи (единственият в населеното място) детски ОПЛ. За 35 от децата бяха осигурени безплатни лекарства по проекта (основна група), докато при другите 35 действаше съществуващата в момента система за достъп до лекарства. За децата от основната група програмата покриваше разходите за антибиотици (подходящите за детето според преценката на ОПЛ), противовъзпалителни на базата на ибупрофен, антихистамини, капки за нос и капки за уши, но не и пробиотици и хранителни добавки.

Данните

Данните от пилотното проучване привеждат недвусмислени доказателства за ползите за децата, които имат достъп до безплатни лекарства и за щетите, които липсата на подобни публични политики нанасят върху останалите деца, които са лишени от такъв достъп:

    • Общо 21 деца са пренасочени от ОПЛ за хоспитализация след прегледите и 20 от тези деца са от контролната група, която не получава безплатни лекарства по програмата, а само едно дете от основната група стига до болница.
    • При контролната група делът на децата, които са развили бронхит е десет пъти по-висок от съответния дял при основната група – 4 срещу 39 деца.
    • На децата от контролната група, чиито родители вероятно по финансови причини отлагат посещението при лекар и приемането на лекарства навреме, много по-често се налага да приемат антибиотици в сравнение с децата от основната група, чийто лекарства се поемат от програмата.
    • От 74 случая на пренасочване към специалист, 67 са от контролната група, която няма достъп до безплатни лекарства, а 7 са от основната група.
    • Оздравелите деца от основната група прекратяват посещенията си при лекаря между третото и петото посещение за периода на програмата. До шесто, седмо, осмо посещение остават само тези деца, при които здравословните проблеми продължават да постоянстват и тези деца са предимно от контролната група, която не получава безплатни лекарства.
    • Кумулативно 7 деца от основната група са с пропуснати ваксини, докато делът на децата с пропуснати ваксини от контролната група остава повече от три пъти по-голям поради честите боледувания – 23 деца са така в края на програмата.
    • Случаите при които деца са отишли на лекар заради обриви са общо 62 като почти всички от тях (59 случая) са от контролната група. Най-вероятно това се дължи на неподходящ антибиотик, който не е предписан от ОПЛ, за да отговори на конкретните нужди на детето.
    • За целия период на програмата 35 деца от основната група имат общо 161 посещения при ОПЛ, което прави по 4,6 посещения на дете за целия период. В същото време 35-те деца от контролната група имат общо 278 посещения при личния си лекар, което означава, че почти всички от тях са извършили всичките 8 посещения, предвидени по проекта.
    • Поради същата причина – отлагането на посещението при личен лекар, най-вероятно поради икономически затруднения – децата от контролната група са включват в проекта при редовен преглед, но след това започват да идват по спешност. На практика няма нито едно дете от контролната група, което след първото посещение за включване в програмата да е било доведено на редовен преглед, а не по спешност. Точно обратното е при децата от основната група, 21 от които постъпват по спешност, но след това родителите им започват да ги водят като правило на редовни профилактични прегледи, без да са болни.

Ефектът от реализацията на апробацията за безплатните лекарства за деца до 3 г. е най-видим при анализа на броя на децата, които са водени на прегледи от родителите си.

И двете групи стартират с по 35 деца, но в края на програмата се оказва, че почти всички (34) от децата от контролната група продължават да имат нужда от лекарска помощ, докато при децата от основната група има постоянстваща тенденция на намаляване на броя на децата при всяка следваща вълна. Така в края на програмата едва 4 деца от 35 от основната група имат нужда от лекар.

Още от 2021 г. група граждански организации, обединени под инициативата „Цветно утре за нашите деца“, в рамките на Мрежата започнаха активна работа за премахването на финансовите бариери пред достъпа до правилно и навременно лечение чрез нормативни промени. През март 2025 г. след активно гражданско застъпничество, Народното събрание да прие с огромно мнозинство законови промени, с които се осигуриха средства от бюджета за безплатни лекарствени продукти по лекарско предписание за домашно лечение на остри инфекциозни заболявания, включително антибактериални лекарствени продукти за децата до 7-годишна възраст.

Въпрос на политическа воля

Мярката обаче остана по-скоро на думи, тъй като в списъка с безплатните лекарства попаднаха само няколко антибиотика. Частичното изпълнение на закона на практика обезсмисля мярката.

Това е и причината организациите в Мрежата да продължават да настояват за сериозно увеличаване на безплатните лекарства, включването на противовирусни препарати, температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.

Организациите в Мрежата призовават още да се предвидят и средства за безплатни противогрипни ваксини за деца.

Данните са повече от ясни, сега на ход е политическата воля. Липсата на безплатни лекарства води до по-тежко, по-скъпо и по-рисково лечение. Децата без достъп до лекарства боледуват по-често, приемат повече и по-неподходящи антибиотици и стигат по-често до болница.

Решенията са жизненоважни за хиляди деца, особено от уязвими семейства, за да се гарантира достъпът до здравеопазване на най-малките.

Застъпничество, юридическа подкрепа, срещи между институции и няколко месеца – за една лична карта

Първата лична карта на Василка изминава труден път – няколко срещи и редица разговори между представители на община, РПУ, социални служби, съпътствани от активно застъпничество и съдействие от страна на адвокат от СНЦ “Инициатива за равни възможности”, както и помощ от МВР. Благодарение на всичко това и след месеци трудности, бременната Василка от София вече има първия си личен документ.

Семейството на Василка обитава постройка без нотариален акт, а адресът, на който младата жена е регистрирана и реалният – не съответстват. Това се превръща в сериозна пречка да получи първия си документ за самоличност.

В силно затруднено положение, бременна и без здравна помощ, Василка търси съдействие в Център МИР-Папанчев на Фондация „Здраве и социално развитие“. Там случаят й поема Фани, която работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Казусът на Василка попадна и сред личните истории, които бяха представени по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

от, да се заеме с казуса. Благодарение на нейните усилия, Василка вече получава освен лична карта, но също и здравна и социална подкрепа.

Без личен документ Василка не може да се възползва от социални помощи, здравни услуги и образование, което задълбочава социалното ѝ изключване и поставя в риск както нея, така и новороденото ѝ дете.

При първия опит за подаване на заявление в 9-то РПУ процедурата е прекратена, тъй като служителите отказват издаване на лична карта заради несъответствие на адресната регистрация. Опитите за съдействие в прилежащата община също се оказват безрезултатни – служителите отхвърлят искането на младата жена и общностния работник за издаване на служебен адрес, с което да се отключи и възможността за издаване на лична карта. Аргументите на местната администрация – според тяхното тълкуване действащата нормативна уредба разрешава предоставянето на служебен адрес само на чужденци или български граждани, които живеят извън страната.

След първите удари „на камък“, екипът от Център МИР – Папанчев получава и юридическа подкрепа от адв. Даниела Михайлова от СНЦ “Инициатива за равни възможности”.

И следват няколко междуинституционални срещи и разговори между представители на общината, 9-то РПУ и социалните служби. Така след активното застъпничество и юридическо съдействие Василка успява да получи своята първа лична карта. А с това и достъп до социална и здравна подкрепа.

А общностният работник Фани коментира: „А какво се случва с всички останали хора без лични документи, които нямат нито юридическа подкрепа, нито възможности и знания да извървят сами целия този няколкомесечен път?“.

Колко време отнема да си извадиш лична карта – понякога над половин година

Вече над 6 месеца Христо от Самоков обикаля институциите там, както и в родната Пещера, в Пазарджик и София, но резултат няма. Той не иска да е “невидим” за държавата и се опитва да придобие лична карта.

За своите 34 години Христо никога не е имал лична карта. Работил е и е живял „на черно“ през цялото време. За да се опита да се легализира и да може да упражнява всички свои права и задължения, Христо се обръща към общностните работници от Център МИР – Самоков на фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед). Случаят му поема Георги, който работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Историята на Христо от Самоков попадна и сред личните истории, които работещите на терен социални и общностни работници разказаха пред институциите по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

Половин година институционално лутане

Христо и Георги заедно поемат по институционалния път, който не са очаквали да им отнеме над половин година.

Христо живее в град Самоков, но тъй като е роден в Пещера, от самоковската община информират, че младият мъж първо трябва да бъде идентифициран, т.е. да му бъдат зададени въпроси във връзка със самоличността му от служител на ЕСГРАОН, за да се установи дали той е същото лице, за което се представя. След като идентификацията завърши успешно, се прави снимка на лицето в съответното Районно полицейско управление.

Знаейки това, се Христо и Георги се обръщат към ЕСГРАОН и самоковската полиция, но от там отговарят, че идентификацията е необходимо да се направи в родния му град Пещера.

В общината и в полицията в Пещера резултатът обаче е същият – идентификацията на Христо там била невъзможна. Служителите на ЕСГРАОН от Пещера препращат към Пазарджик с уверението, че там Христо ще бъде идентифициран.

„Отправихме се натам, вярвайки, че цялото това пътуване ще приключи с успех, но уви, в пазарджишката община също заявиха, че не могат да го идентифицират… Потърсихме съдействие и от отдела за български лични документи, но там също получихме отказ. След като им разказахме историята на Христо, те ни насочиха към Пещера, за да бъде направена идентифицикация на самоличността му. И така от Пещера казват отидете в Пазарджик, а от Пазарджик – отидете в Пещера“, спомня си Георги от ХЕСЕД. Ако Христо беше сам в това пътуване, надали изобщо щеше да стигне до Пазарджик, отдавна да се е отказал, смята още общностният работник.

Съдействие от адвокат и търсения в София

В опит да излезе от омагьосания кръг, Георги се свързва с адвокат в София от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова. Тя ги насочва към дирекция Български документи за самоличност в София. „Отидохме отново и пак провал – оказа се, че Христо има невалиден постоянен адрес. Сега пък поемаме из общините, за да се опитаме да изчистим казуса с този невалиден адрес“, обяснява Георги. И е решен да докара тази история до успешен край.

А невидимият от 34 години Христо да придобие първата си лична карта. „Колкото и да е заплетено, няма начин да не стане“, уверено завършва общностният работник.

Трудно прилагане на закона

По време на форума през ноември, общностните работници, здравните медиатори, правните експерти и представителите на НПО-сектора идентифицираха сериозни проблеми около прилагане на законовите промени, даващи право на служебна адресна регистрация и от там улесняващи достъпа до лични документи. По техни разкази съществуват неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.

Още за проблемите и препоръките, може да видите тук.

Как и доколко се прилагат законовите промени за издаване на служебни адреси, обсъдиха представители на институции и експерти

Снимка ВКБООН

Прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация от 2024 г., с които се отвори вратата за осигуряване на лични документи на хиляди хора без законна адресна регистрация, все още е сериозно предизвикателство. Докато някои общини прилагат закона ефективно, други продължават да се сблъскват с неясноти, нямат единен подход и така все още хиляди семействата са без документи, а от там и – без базисни социални права и отговорности.

Това бяха част от основните изводи от конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

Сара Перин, снимка ВКБООН

Промените в Закона за гражданската регистрация, приети през октомври 2024 г., позволиха въвеждането на служебен адрес  –  дългоочаквана промяна, която дава възможност на хора без законна адресна регистрация да получат служебна и така да могат да придобият лични документи. Безспорно това беше първа и съществена стъпка за достъп до базисни права за тези доскоро „невидими“ хора, но прилагането на промените остава предизвикателство, посочиха участниците във форума. За да се улесни този процес е необходима координация между институциите, унифициране на практиките и познаване на промените и мулти-институционален подход.

Всички на едно място в обща дискусия

Снимка ВКБООН

За първи път форумът успя да събра на едно място представители на всички заинтересовани страни за отворена дискусия, координация и улесняване на процеса при прилагане на промените –  вицепремиера Атанас Зафиров, представители на Омбудсмана, на МВР,  на  МРРБ, ГД ГРАО“, на местната власт и местните администрации на ГРАО, юристи, застъпници, общностни работници на терен, здравни медатори.

Конференцията беше открита от Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България. Встъпителни думи произнесоха Атанас Зафиров, заместник-министър-председател на Република България, Бойчо Арнаудов, директор на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права“, Омбудсман на Република България, Сара Перин, изпълнителен директор, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и Делия Поп, изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. За добрите практики в община Кюстендил пък говори и кмета на града Огнян Атанасов.

Събитието отбеляза напредъка по инициативата „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“ в подкрепа на прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация и за все по-малко „невидими“ граждани. Дейностите в рамките на Мрежата се ръководят от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

За промяната добре, но да поговорим за прилагането

По време на своите изказвания участниците във форума подчертаха, че промяната в закона и прилагането му не са само административен процес, а всъщност променят съдби на хиляди хора, като им предоставят достъп до редица права и пълноценно включване в обществения и икономически живот.

Проблемът с липсата на документи за самоличност сред уязвими групи е дългогодишен и води до ограничаване на достъпа им до образование, здравеопазване, социални услуги, упражняване на граждански права и заетост, отбеляза вицепремиерът Зафиров.

Той съобщи, че по данни на ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) от влизането в сила на промените до октомври 2024 г. са издадени над 2400 лични документи, а около 50 000 души вече имат служебен адрес към октомври 2025 г.

По време на форума експертите отбелязаха, че въпреки постиженията, промените не се прилагат лесно. Общностните работници, здравните медиатори, правните експерти идентифицираха сериозни проблеми – неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.

Снимка ВКБООН

„Промените са съществена стъпка за адресирането на проблема, тази дори една-единствена мярка има силата да променя съдби. В същото време е необходим координиран мулти-институционален подход, за да се гарантира прилагането на закона“, отбеляза Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България.

 

Всеки ден работа на терен за гарантиране на базисни права

С промяната се дава основата хиляди хора вече да не са невидими, лишени от базисни права и отговорности, отбеляза и Сара Перин. „Това са фундаментални права, които дълги години бяха недостъпни за твърде много хора. Те бяха изключени от публичния живот“, допълни тя. Г-жа Перин благодари за дългогодишните усилия на юристите от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова, за усърдното й застъпничество за промяната в Закона за гражданската регистрация. Тя подчерта и ролята на общностните работници от „Мрежа с грижа от 0 до 3“, които всеки ден са на терен сред най-уязвимите, за да ги информират, подпомагат в трудния процес при издаване на адресна регистрация и лична карта, да оказват съдействие при осигуряване на достъп до образование, социална и здравна помощ.

Документът за самоличност отключва омагьосания порочен кръг на бедността и чрез него хората  могат да упражняват своите основни права, а това е и съществена мярка да се предотврати ненужната раздяла на семействата, отбеляза още Сара Перин.

Делия Поп, снимка ВКБООН

„Когато родителите са лишени от базисни права, децата са тези, които плащат най-високата цена и се налага да се борят с проблемите през целия живот“, отбеляза Делия Поп – изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. Това не е технически въпрос, а основен такъв, ако искаме да създадем и гарантираме условия, в които децата да растат здрави и да се развиват успешно от най- ранна детска възраст. Липсата на документи е първи признак за бедност, и рисков фактор за изключване, изолация  и за разделяне на семействата, допълни тя.

Г-жа Поп приветства законовите промени, като отбеляза, че прилагането им и координираните действия са от съществено значение.

Организации от Мрежата отново призоваха повече лекарства да са безплатни за децата през 2026 г.

Да се разшири списъка с безплатните лекарства, които здравната каса покрива за деца до 7-годишна възраст и от 2026 г. в него да бъдат включени и лекарствени продукти,  които са предписани от лекар за лечение на остри вирусни инфекции, а именно: температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.

Това поискаха за пореден път в писма до министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов, до председателя на здравната каса доц. Петко Стефановски и до председателя на парламентарната здравна комисия проф. Константин Ангелов група неправителствени организации от Мрежата „С грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“.

Благодарение на системните и целенасочени застъпнически усилия на организациите в Мрежата, с бюджета за 2025 г. бяха гласувани средства за осигуряване на безплатни лекарства за деца от 0 до 7 години.

При така въведената мярка се оказва обаче, че са заплащани единствено антибиотичнии, антихелминтни, антивирусни лекарствени продукти. Не са осигурени лекарствени препарати за симптоматично лечение на остри вирусни инфекции, които всъщност представляват най-голяма финансова тежест за родителите.

Не повече от 25 % от острите инфекции в детска възраст изискват антибиотично или противовирусно лечение. „Смятаме, че ограничаването на тази мярка само до осигуряването на безплатни антибиотици и съвсем ограничен брой противовирусни лекарствени продукти не би довела до желаните резултати – подобряване на достъпа до лечение на децата от 0 до 7 г. и намаляване на хоспитализациите, като същевременно ще допринесе до прекомерно изписване на антибиотици и задълбочаване на антибиотичната резистентност, чиито нива са тревожна и към настоящия момент“, отбелязват организациите в писмата си.

Затова те призовават за промяна през 2026 г., като освен залагането на средствата в бюджета, да се осигури и разширяване на обхвата и списъка с безплатните медикаменти.

Писмото е подписано от организациите в инициативата „Цветно утре за нашите деца“ – Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“, СНЦ „Бъдеще” – Ракитово, СНЦ „Жажда за живот“, Сливен.

Осигуряването на безплатни противогрипни ваксини за децата би струвало едва 0.04% от бюджета на НЗОК

Осигуряването на безплатни противогрипни ваксини за децата би струвало едва 0.04% от бюджета на НЗОК, изчислиха в свое становище организациите, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“, част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3“.

С нови аргументи и изчисления те се обърнаха към парламентарните комисии по здравеопазване и по бюджет и финанси с апел за целево финансиране в бюджета на НЗОК за 2026 г., с което да бъдат осигурени безплатни сезонни противогрипни ваксини за всички деца от 0 до 7 години.

Преди близо един месец организациите се обърнаха със същия апел в писмо до до министъра на здравеопазването, до управителя на националната здравноосигурителна каса и до председателя на надзорния съвет на националната здравноосигурителна каса. Цялото писмо може да видите тук.

„Изчисленията показват, че при цена от 28 лв. на доза и очакван обхват от 150 000 деца (около 20% от децата в тази възрастова група), необходимият ресурс е около 4,2 млн. лв. годишно, което съставлява под 0,04% от общия
бюджет на НЗОК“, пишат сега организациите до депутатите.

Средствата могат да бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределение в рамките на вече действащата програма за безплатни лекарства за деца до 7 години, без допълнително натоварване на държавния бюджет, отбелязват още от „Цветно утре за нашите деца“.

Според изследване на The Lancet Infectious Diseases (2018) и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC, 2023), над 57% от всички педиатрични хоспитализации поради грип са при деца под 5 години, а рискът е най-висок при децата под 2 години. Ваксинацията намалява вероятността от хоспитализация с 60-70%.

В България противогрипната ваксина не е включена в имунизационния календар и не се реимбурсира за деца. Това води до изключително нисък обхват и лишава от защита именно най-уязвимите.

„Инвестицията в профилактика винаги е по-разумна от лечението. Това е мярка, която ще намали хоспитализациите, ще спести средства на здравната каса и ще облекчи семействата. Но най-важното е, че ще покаже, че държавата може да бъде предвидима и грижовна към децата си,“ се посочва още в становището на инициативата.

Инициативата „Цветно утре за нашите деца“ работи за подобряване на достъпа до здравеопазване и навременно лечение в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“. Тя обединява организациите Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“, СНЦ „Бъдеще” – Ракитово, СНЦ „Жажда за живот“ – Сливен.

„Занеси здраве“ – „Мрежа с грижа от 0 до 3“ подкрепя кампанията на ИПИ за достъп до лекарства

В България 1,9 млн. души все още живеят в населено място без аптека. В 23 общини изобщо няма такава. Обикновено това са села или местности, в които да поддържаш аптека е икономически безсмислено – разходите са високи, а оборотът – малък, няма и желаещи фармацевти.

За да осигурят едно от жизненоважните права на хората – достъпът до здраве, от Института за пазарна икономика започват инициативата „Занеси здраве“. Тя има за цел да покаже колко голям е проблемът – за да не бъде повече неглижиран.

Нуждата от подобряването на достъп до здраве, до лекарства и ваксини е дългогодишна кауза на „Мрежа с грижа от 0 до 3“ и за организациите в нея. Застъпваме се за достъп до безплатни лекарства за най-малките деца, както и за осигуряване на безплатни ваксини за децата в рамките на бюджета още за тази година.

Затова и закономерно днес Мрежата  подкрепя инициативата на ИПИ, тъй като вярваме, че достъпът до здравеопазване е ключово за всеки аспект от живота и развитието на хората и обществото.

От ИПИ посочват, че съществуват редица възможни решения, които биха улеснили достъпът до лекарства в населените места без аптеки, ако, разбира се, някой наистина иска да улесни пациентите:

  • Онлайн доставки на лекарства с рецепта – за хора, които не могат да пътуват;
  • Мобилни аптеки, които обикалят отдалечени райони;
  • Филиали с помощник-фармацевти, които могат да обслужват малки населени места.

Всеки носи една супер баба в сърцето си. ❤️ Но понякога дори и суперсилите не са достатъчни. 

Какви са най-основните последици от това човек да няма лични документи и какви са възможните решения?

В България повече от 70 000 души живеят без документ за самоличност. Техните граждански права са ограничени, защото те не съществуват в правния мир. А от това губим всички.

Какви са най-основните последици от това човек да няма лични документи, както и за децата му, какви са проблемите и какви са потенциалните решения? Може да откриете кратки отговори на тази въпроси в инфо-графиката, която от инициативата „Документ за самоличност за всеки“ подготвиха.

Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“ е подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.

От Инициатива за равни възможности, които се застъпват за по-малко „невидими“ хора в България, отбелязват че:

Когато мама няма лична карта

  • Детето няма удостоверение за раждане;
  • Детето няма личен лекар;
  • Детето няма задължителни имунизации;
  • Детето не може да ходи на ясла, на детска градина и училище;
  • Мама не може да получава никаква социална подкрепа;
  • Детето не може да получи лична карта, когато навърши 14 години – и така порочният кръг се завърта отново, защото и неговите деца ще попаднат в същата спирала!

Какви са възможните решения и какво може да се направи за преодоляване на проблемите, може да видите във файла.

Организации от „Мрежа с грижа от 0 до 3“ поискаха осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за деца

В законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. да се предвиди мярка за осигуряване на безплатни сезонни противогрипни ваксини за деца от 0 до 7 години, чрез използване на средства от вече приетия бюджетен ред за безплатни лекарства за деца от 0 до 7 години. „По този начин ще се гарантира логично и последователно развитие на политиката за достъп до медикаменти и превенция в детска възраст, без необходимост от съществено увеличение на бюджета на НЗОК“.

Това поискаха в писмо до министъра на здравеопазването, до управителя на националната здравноосигурителна каса и до председателя на надзорния съвет на националната здравноосигурителна каса организациите от инициативата „Цветно утре за нашите деца“. Инициативата работи за подобряване на достъпа до здравеопазване и навременно лечение в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“. Тя обединява организациите Сдружение ЛАРГО – Кюстендил, Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“, СНЦ „Бъдеще” – Ракитово, СНЦ „Жажда за живот“ – Сливен.

При средна ориентировъчна цена от около 28 лв. на доза и обхват от приблизително 150 000 деца (около 20% от възрастовата група), необходимият бюджетен ресурс възлиза на около 4,2 млн. лв. годишно, отбелязват организациите. Предлаганата мярка не изисква съществено увеличение на бюджета на НЗОК, тъй като може да се реализира в рамките на вече приетия ред за безплатни лекарства за деца от 0 до 7 години, се допълва в писмото.

„Убедени сме, че включването на сезонните противогрипни ваксини за деца от 0 до 7 години в пакета от дейности и лекарствени продукти, заплащани от бюджета на НЗОК, ще бъде последователна и стратегическа стъпка в развитието на детското здравеопазване, ще допринесе за намаляване на детската заболеваемост и хоспитализации, ще спести публичен ресурс и ще утвърди превенцията като водещ приоритет в здравната политика на страната“, завършват от „Цветно утре за нашите деца“.

Кой плаща цената на това да няма безплатни лекарства за най-малките – инфографика

Защо е необходимо да има безплатни лекарства за децата от 0 до 7 годишна възраст? И кой всъщност плаща тази цена?

Децата!

По-лошото е, че децата не плащат с пари, те често заплащат със здравето си. Здраве – влошено, защото родителите им не могат да си позволят да купят всички необходими лекарства. Плащат със стреса и притесненията при прием в болница, който често може да бъде избегнат при навременно и адекватно лечение. Децата плащат и с усложнения, хронифициране на болестите…плащат с най-ценното, което имат.

Затова в „Мрежа с грижа от 0 до 3“ се застъпваме за безплатни лекарства за децата, които да са приложими за най-масовите инфекции и заболявания.

Мярка, която макар и приета с консенсус в парламента, все още не се прилага, тъй като все още няма достатъчно медикаменти, които да се покриват от Здравната каса.

А защо е необходимо мярката да се прилага реално и с пълен обем, може да се запознаете в инфографиката тук.