- Докато бройката случаи е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък
- Подходът в работата със семействата трябва да се промени от санкциониращ в доверителен и подкрепящ
Невена Маджарова е изпълнителен директор на Клуба на нестопанските организации в Търговище, който подкрепя стотици деца и семейства, живеещи в крайна бедност. Сдружението е водещата организация на проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“, в който участват още 11 граждански организации, работещи на терен. Инициативата, подкрепена от фондация „Отворено общество“ , Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, стартира на 1 февруари и ще продължи 10 месеца. Основен фокус на проекта е подобряване грижите за децата от бедните и маргинализираните общности.
Невена Маджарова е неуморен защитник на правата на детето, участник във важните експертни дискусии, свързани с детските политики, авторитет и ментор на цяло поколение граждански активисти, носител на авторитетната награда Златна ябълка за принос към живота на децата в България.
Проектът е с фокус ранното детско развитие – защо то е толкова важно за децата и за цялото общество? Обръщаме ли му необходимото внимание и инвестираме ли достатъчно в него?
Първо искам да направя едно уточнение – ще говоря не като експерт „Ранно детско развитие“ – каквито има много, вкл. и в нашия екип. Искам да говоря по тази тема като човек, който на практика ежедневно се „сблъсква“ с трудностите, които много родители, и то не само от ромската общност, но особено от нея – срещат след раждането на децата си и до тяхната 3 годишна възраст.
Можем да започнем още от родилните домове – там никой не те учи как да закърмиш детето си, кога и в какъв режим да го кърмиш, защо понякога детето ти ще плаче, въпреки че току-що е сукало, и ще се намери някоя баба или съседка да ти каже, че „кърмата ти не е хубава“ и ти ще започнеш да го дохранваш и с друго – много често с кисело мляко, което съвсем не е добър вариант за новороденото. И така в следващите месеци и години основно ще получаваш „съвети“ не от специалисти…
А защо ранното развитие на децата е толкова важно – има вече десетки проучвания, публикации и доказателства, че именно през периода от бременността до навършване на 3 години се формират основните умения на детето в петте области на развитие, както казва народът – „каквото посееш, това ще жънеш“, или че „първите седем години са от най голямо значение за развитието на детето“…
По какъв начин бедността влияе на развитието на децата? Какво показва работата на терен – кои са най-големите рискове пред децата и семействата в бедните маргинализирани общности?
Бедността влияе на всичко – и на физическото, и на психичното развитие и израстване на детето, и това е осъзнато в напредналите страни и затова се прилагат разнообразни програми, насочени към намаляване на бедността, особено в семействата с малки деца. Много често, когато говорим за необходимостта от проследяване развитието на децата от бедните семейства, съм казвала, че ако ние осигуряваме само консултантска подкрепа за родителите и цялото семейство, това няма да доведе до промяна. Ако една майка няма пари да се храни редовно и пълноценно; ако покривът на къщата тече, а в стаите има мухъл; ако не можеш да купуваш редовно памперси, детска козметика и особено – лекарства при боледуване на детето – консултантските съвети, дори и когато ги има, няма да променят много ситуацията, нито ще доведат до правилното отглеждане на детето. Крайно време е именно тези консумативи и храната да са в основата на социалната подкрепа, която държавата оказва на бедните семейства – така, както е в нормалните страни. Едва когато детето и майката са нахранени, осигурени са най – необходимите неща за детето – едва тогава можем да изискваме от семейството да се съобразява и да изпълнява съветите на експертите, на лекарите, на акушерките. Другото е „наливане“ в кошница без дъно!
Какво трябва да включва работата с родителите, за да се подобри техният родителски капацитет? Какво показва вашият опит – има ли резултати от тази работа?
Основното, което трябва да се смени в работата със семействата, е подходът: не санкциониращия, а доверителния; не порицаващия, а подкрепящия! Не можеш да очакваш, че ще постигнеш някакъв резултат, ако семейството, с което работиш, се крие от теб, опитва се да те заблуди, да отклони вниманието ти от проблемите си. Опитът от нашата работа показва именно това – ако родителите ти се доверят, ако се убедят, че ти искаш да им помогнеш, а не „да им вземеш детето“, едва тогава ще те допуснат до себе си, ще ти споделят проблемите си, ще разчитат на теб в трудните моменти, но и ще се похвалят с успехите на децата си.
Показателен е примерът от преди няколко месеца с млада бременна жена, разбира се, неосигурена, но желаеща да проследи бременността си. Платихме прегледа при АГ специалист. После я заведохме и на втори. Оказа се, че с детето има проблем и тя трябваше да се прегледа при специалист в София. Уговорихме часа за преглед, платихме пътните й разходи, държахме с нея непрекъсната връзка по телефона. Оказа се, че детето трябва да бъде преждевременно родено, но в Търговищката болница не поеха този рисков случай. По тяхна препоръка й помогнахме да стигне до специализирана болница във Варна, където роди детето. Оказа се дете със синдром на Даун! Стресът и уплахата на майката и семейството й бяха много силни. И ние отново бяхме до тях – разказахме им за други случаи на деца с Даун, подкрепихме ги в решението им да си вземат детето след престоя му в болницата, помогнахме им отново с памперси, храни, консумативи… И получихме не една, а две големи награди: благодарността на семейството и признанието на лекаря – гинеколог, че сме се справили невероятно бързо и професионално със случая!
За съжаление, ние сме малка организация и не можем да помогнем на много хора. И затова сме постоянни посланици на разбирането, че помощта трябва да бъде оказана своевременно, и във всички аспекти.
Кои са най-важните и неотложни проблеми, които трябва да се решат в сферата на майчиното и детското здраве?
ПРЕВЕНЦИЯТА! Защото, когато колата се е обърнала, или когато вече проблемът се е задълбочил, много по-трудно можем да помогнем, а в повечето случаи – не можем! И се стига до извеждане на детето от биологичното му семейство, което струва на държавата повече, отколкото ако помогнем НАВРЕМЕ. За съжаление, важността на превантивната работа на теория се разбира от институциите в социалната сфера, но на практика все още на са намерени работещите модели, които да станат държавно делегирани. С новия закон на практика превантивната работа отново се „раздроби“ на множество малки парчета, които, убедена съм, няма да доведат по промяна по отношение на ефективността на тези услуги. Докато в социалната сфера „броенето“ на случаите е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък. Казвам го със съжаление.
По какъв начин могат да се подобрят нездравословната среда и храненето? Какви стъпки се предвиждат по проекта?
Вече го споменах в отговорите на предишните въпроси. В социалната сфера държавата трябва да „стъпи“ на добрите модели, които НПО секторът прилага отдавна. А не малко по малко да изземва от тях всички услуги, които вече са добре работещи и да ги напъхва в ръкавица с 3, а не с 5 пръста. Това води до осакатяване на услугата и до нейната неефективност. Така стана и с приемната грижа, и с домашните помощници/асистенти, и с много други услуги.
Как проектът може да промени това?
Първият пример, който ще дам, е с постигната промяна на Наредба 26, благодарение на която от началото на 2023 г. всяка бременна неосигурена жена ще има право на 4 безплатни прегледа и изследвания /вместо досегашния само 1/, ще може при необходимост да бъде хоспитализирана и лекувана своевременно. Това е голяма стъпка, но е важно тя да достигне до знанието както на жените, които биха се възползвали от нея, /а те са близо 7 000 годишно/, но и да повиши мотивацията на акушер гинеколозите да прилагат наредбата. Това е едната посока, по която ще работим.
Ще продължим да търсим положително решение и с проблема за над 200 000 души, които нямат лични карти, в повечето случаи заради проблема с постоянния адрес, който се изисква при издаване на документа. Инициативата е доста напреднала, ако имаме редовно правителство се надяваме да бъде решен тази година. Много важни, особено в контекста на всички по – горни въпроси и отговори, са и другите три каузи – за безплатни лекарства за децата до 3-годишна възраст, за правилното и здравословното хранене и за ранно учене. Всички те са необходим атрибут за постигане на целите на ранното детско развитие и тяхното решение ще бъде голяма крачка в правилната посока!
Говорим за проблеми и дефицити в най-различни сфери, но как тези проблеми могат да се решат комплексно и трайно, така че да има реално и устойчиво подобряване на грижите за децата в ромската общност?
Едно от решенията е истинско, последователно и ефективно партньорство между структурите на държавата и тези на гражданското общество! Сега то се случва „на парче“, при възникване на конкретна необходимост, а не като осъзнат и прилаган на практика избор. Връщам се на казаното по горе – не изписаните страници по един случай ще доведат до неговото решаване. Не вземането на крайни наказателни решения ще подобрят грижата за децата в ромската общност. Трябват нови подходи, ново разбиране за същността на социалната работа. Докато решението за подкрепа на дадено семейство се взема на базата на куп „документи“, а не на базата на реална и задълбочена оценка на всеки отделен случай, няма да има промяна. За съжаление, последните промени в социалната сфера не ме правят голяма оптимистка, а обратното…
В проекта са включени 11 организации – какъв е техният профил и как различните професионалисти ще подпомогнат работата?
Общото, което обединява всички организации, участващи в проекта, е техният опит в работата с ромската общност. Всяка организация е избрала различен подход да подкрепя семействата с деца, но всички имат еднакво разбиране за важността от ефективното предоставяне на такава подкрепа, особено в семейства с малки деца. В същото време организациите имат богат опит и в провеждането на застъпнически кампании и инициативи – и на местно, и на национално ниво. Преминахме заедно през всички етапи на големият проект „С грижа от 0 до 3“ – обучения, консултиране, малки проектни инициативи, големи застъпнически кампании. Сега амбициата ни е да намерим най-подходящата форма да продължим да използваме натрупания опит и капацитет в полза на семействата от ромската общност, с фокус върху тези с деца от 0 до 3 години.
Кои са най-важните резултати, които се очакват от проекта?
Искаме да финализираме успешно всички каузи, започнати през предишните етапи. Искаме да се обособим като мрежа от неправителствени организации, които са готови и мотивирани да работят в полза на децата и семействата от ромската общност, и не само. Искаме да продължим да настояваме за промяна в мисленето на много хора по отношение важността от такава подкрепа, и че резултатите от нея ще бъдат от полза на цялото ни общество!
За постигането на тези резултати ще търси партньорството и участието на други мрежи – Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие – и на други организации от страната.
Снимка: pixabay.com
