Сегрегираните ромски квартали са пречка за интеграцията на ромите, сочи доклад на МС

„В областта на жилищните условия се отбелязва необходимост от нарастване размера на предоставянето на социални жилища за уязвими роми и по-конкретни мерки за справяне с проблема с жилищната сегрегация на ромите.“ Това обявява вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров на заседанието на Министерския съвет.

Той цитира Административен мониторингов доклад за изпълнението през 2022 г. на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).

Научи повече „Сегрегираните ромски квартали са пречка за интеграцията на ромите, сочи доклад на МС“

Липсата на здравно осигуряване и на адресна регистрация са сред трудно решимите проблеми в ромските общности

Здравните медиатори са с важна роля за подобряване на грижите за децата от 0 до 3, за информиране и подпомагане на бедните маргинализирани общности. Разговаряме с човек, който ежедневно работи „на терен“ – Ирина Илиева, здравен медиатор в с. Ивански , община Шумен.

Научи повече „Липсата на здравно осигуряване и на адресна регистрация са сред трудно решимите проблеми в ромските общности“

Кампанията Всяко бебе е БЕЗценно беше отличена като ПРОЕКТ НА ГОДИНАТА

Проектът „Наредба 26 в действие: За повече здрави бебета и щастливи майки“ беше отличен като ПРОЕКТ НА ГОДИНАТА 2022 в ежегодния конкурс на Фондация Лале.

Журито на конкурса даде висока оценка за постигнатото дотук – чаканата повече от десетилетие промяна на Наредба 26 на Министерство на здравеопазването. От 1 януари 2023 г. социално уязвимите бременни жени и техните бебета имат възможност да посетят безплатно до четири профилактични прегледа, да получат разширен пакет лабораторни изследвания и, при необходимост, да се лекуват до два пъти в болница.

Научи повече „Кампанията Всяко бебе е БЕЗценно беше отличена като ПРОЕКТ НА ГОДИНАТА“

Всяко четвърто дете живее в риск от бедност

Какво показват данни от изследване на Националния статистически институт (НСИ), посветено на индикаторите за бедност и социално изключване през 2022 г.

Научи повече „Всяко четвърто дете живее в риск от бедност“

Здравните медиатори са с важна роля за здравето и развитието на децата от бедните общности

Здравните медиатори играят много важна роля за гарантирането на качествени здравни грижи и услуги  за децата от бедни семейства. Те могат да помогнат за намаляване на социалните неравенства в здравеопазването и да осигурят достъп до всички налични ресурси за децата от маргинализирани и бедни социални групи.

Научи повече „Здравните медиатори са с важна роля за здравето и развитието на децата от бедните общности“

Децата – заложници на бедността: Какви са техните основни проблеми и дефицити

Как бедността засяга здравето, образованието и бъдещето на децата

Бедността е едно от големите предизвикателства в нашето общество. Нейното влияние върху децата е много широко и се проявява в различни аспекти на техния живот. Във възрастта от 0 до 3, когато се поставят основите на когнитивното, емоционалното и социалното развитие на детето, качествената грижа е особено важна.

По тази причина  Сдружение „Клуб на нестопанските организации“, заедно с още 11 граждански организации, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност.

 

Научи повече „Децата – заложници на бедността: Какви са техните основни проблеми и дефицити“

Eurochild: Потенциалът на петия човек, ако бедността не беше фактор

България е страна с трети най-висок процент на детска бедност (33%), а децата, изоставени от родители, работещи в чужбина, особено живеещите в гета и отдалечени селища, са сред най-нуждаещите се у нас. Въпреки постигнатия важен напредък, реформата за деинституционализация далеч не е приключила. Системата за приемна грижа е слабо развита и разчита предимно на европейско финансиране. Ромските деца са свръхпредставени в алтернативни грижи, а тези от тях, които наскоро са били реинтегрирани в семействата си, са под висок риск да бъдат отново изоставени поради несигурната семейна ситуация.

Научи повече „Eurochild: Потенциалът на петия човек, ако бедността не беше фактор“

Децата в уязвимите семейства не получават необходимите грижи за пълноценно развитие

В България голяма част от семействата, живеещи в бедност, не могат да осигурят на децата си безопасност и сигурност, ранно учене, здравни грижи и подходящо хранене

Социалната и икономическата уязвимост на повечето семейства от ромска общност в България е трудно преодолима бариера пред родителите за осигуряване на качествена грижа за детето в ранна възраст. В същото време услугите в подкрепа на бедните семейства не са развити и не подпомагат достатъчно развитието на детето. А пълноценните грижи и подходящата среда могат да дадат по-добро бъдеще, което да им помогне да излязат от омагьосания кръг на неграмотност, междупоколенческа бедност, глад, безработица, стрес и насилие. Научи повече „Децата в уязвимите семейства не получават необходимите грижи за пълноценно развитие“

Невена Маджарова: Превантивната работа е най-важна в социалната сфера

  • Докато бройката случаи е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък
  • Подходът в работата със семействата трябва да се промени от санкциониращ в доверителен и подкрепящ

Невена Маджарова е изпълнителен директор на Клуба на нестопанските организации в Търговище, който подкрепя стотици деца и семейства, живеещи в крайна бедност.  Сдружението е водещата организация на проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“, в който участват още 11 граждански организации, работещи на терен. Инициативата, подкрепена от фондация „Отворено общество“ , Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, стартира на 1 февруари и ще продължи 10 месеца. Основен фокус на проекта е подобряване грижите за децата от бедните и маргинализираните общности.

Невена Маджарова е неуморен защитник на правата на детето, участник във важните експертни дискусии, свързани с детските политики, авторитет и ментор на цяло поколение граждански активисти, носител на авторитетната награда Златна ябълка за принос към живота на децата в България.

Проектът е с фокус ранното детско развитие – защо то е толкова важно за децата и за цялото общество? Обръщаме ли му необходимото внимание и инвестираме ли достатъчно в него?

Първо искам да направя едно уточнение – ще говоря не като експерт „Ранно детско развитие“ – каквито има много, вкл. и в нашия екип. Искам да говоря по тази тема като човек, който на практика ежедневно се „сблъсква“ с трудностите, които много родители, и то не само от ромската общност, но особено от нея – срещат след раждането на децата си и до тяхната 3 годишна възраст.

Можем да започнем още от родилните домове – там никой не те учи как да закърмиш детето си, кога и в какъв режим да го кърмиш, защо понякога детето ти ще плаче, въпреки че току-що е сукало, и ще се намери някоя баба или съседка да ти каже, че „кърмата ти не е хубава“ и ти ще започнеш да го дохранваш и с друго – много често с кисело мляко, което съвсем не е добър вариант за новороденото. И така в следващите месеци и години основно ще получаваш „съвети“ не от специалисти…

А защо ранното развитие на децата е толкова важно – има вече десетки проучвания, публикации и доказателства, че именно през периода от бременността до навършване на 3 години се формират основните умения на детето в петте области на развитие,  както казва народът – „каквото посееш, това ще жънеш“, или че „първите седем години са от най голямо значение за развитието на детето“…

По какъв начин бедността влияе на развитието на децата? Какво показва работата на терен – кои са най-големите рискове пред децата и семействата в бедните маргинализирани общности?

Бедността влияе на всичко – и на физическото, и на психичното развитие и израстване на детето, и това е осъзнато в напредналите страни и затова се прилагат разнообразни програми, насочени към намаляване на бедността, особено в семействата с малки деца. Много често, когато говорим за необходимостта от проследяване развитието на децата от бедните семейства, съм казвала, че ако ние осигуряваме само консултантска подкрепа за родителите и цялото семейство, това няма да доведе до промяна. Ако една майка няма пари да се храни редовно и пълноценно; ако покривът на къщата тече, а в стаите има мухъл; ако не можеш да купуваш редовно памперси, детска козметика и особено – лекарства при боледуване на детето – консултантските съвети, дори и когато ги има, няма да променят много ситуацията, нито ще доведат до правилното отглеждане на детето. Крайно време е именно тези консумативи и храната да са в основата на социалната подкрепа, която държавата оказва на бедните семейства – така, както е в нормалните страни. Едва когато детето и майката са нахранени, осигурени са най – необходимите неща за детето – едва тогава можем да изискваме от семейството да се съобразява и да изпълнява съветите на експертите, на лекарите, на акушерките. Другото е „наливане“ в кошница без дъно!

Какво трябва да включва работата с родителите, за да се подобри техният родителски капацитет? Какво показва вашият опит – има ли резултати от тази работа?

Основното, което трябва да се смени в работата със семействата, е подходът: не санкциониращия, а доверителния; не порицаващия, а подкрепящия! Не можеш да очакваш, че ще постигнеш някакъв резултат, ако семейството, с което работиш, се крие от теб, опитва се да те заблуди, да отклони вниманието ти от проблемите си. Опитът от нашата работа показва именно това – ако родителите ти се доверят, ако се убедят, че ти искаш да им помогнеш, а не „да им вземеш детето“, едва тогава ще те допуснат до себе си, ще ти споделят проблемите си, ще разчитат на теб в трудните моменти, но и ще се похвалят с успехите на децата си.

Показателен е примерът от преди няколко месеца с млада бременна жена, разбира се, неосигурена, но желаеща да проследи бременността си. Платихме прегледа при АГ специалист. После я заведохме и на втори. Оказа се, че с детето има проблем и тя трябваше да се прегледа при специалист в София. Уговорихме часа за преглед, платихме пътните й разходи, държахме с нея непрекъсната връзка по телефона. Оказа се, че детето трябва да бъде преждевременно родено, но в Търговищката болница не поеха този рисков случай. По тяхна препоръка й помогнахме да стигне до специализирана болница във Варна, където роди детето. Оказа се дете със синдром на Даун! Стресът и уплахата на майката и семейството й бяха много силни. И ние отново бяхме до тях – разказахме им за други случаи на деца с Даун, подкрепихме ги в решението им да си вземат детето след престоя му в болницата, помогнахме им отново с памперси, храни, консумативи… И получихме не една, а две големи награди: благодарността на семейството и признанието на лекаря – гинеколог, че сме се справили невероятно бързо и професионално със случая!

За съжаление, ние сме малка организация и не можем да помогнем на много хора. И затова сме постоянни посланици на разбирането, че помощта трябва да бъде оказана своевременно, и във всички аспекти.

Кои са най-важните и неотложни проблеми, които трябва да се решат в сферата на майчиното и детското здраве?

ПРЕВЕНЦИЯТА! Защото, когато колата се е обърнала, или когато вече проблемът се е задълбочил, много по-трудно можем да помогнем, а в повечето случаи – не можем! И се стига до извеждане на детето от биологичното му семейство, което струва на държавата повече, отколкото ако помогнем НАВРЕМЕ. За съжаление, важността на превантивната работа на теория се разбира от институциите в социалната сфера, но на практика все още на са намерени работещите модели, които да станат държавно делегирани. С новия закон на практика превантивната работа отново се „раздроби“ на множество малки парчета, които, убедена съм, няма да доведат по промяна по отношение на ефективността на тези услуги. Докато в социалната сфера „броенето“ на случаите е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък. Казвам го със съжаление.

По какъв начин могат да се подобрят нездравословната среда и храненето? Какви стъпки се предвиждат по проекта?

Вече го споменах в отговорите на предишните въпроси. В социалната сфера държавата трябва да „стъпи“ на добрите модели, които НПО секторът прилага отдавна. А не малко по малко да изземва от тях всички услуги, които вече са добре работещи и да ги напъхва в ръкавица с 3, а не с 5 пръста. Това води до осакатяване на услугата и до нейната неефективност. Така стана и с приемната грижа, и с домашните помощници/асистенти, и с много други услуги.

Как проектът може да промени това?

Първият пример, който ще дам, е с постигната промяна на Наредба 26, благодарение на която от началото на 2023 г. всяка бременна неосигурена жена ще има право на 4 безплатни прегледа и изследвания /вместо досегашния само 1/, ще може при необходимост да бъде хоспитализирана и лекувана своевременно. Това е голяма стъпка, но е важно тя да достигне до знанието както на жените, които биха се възползвали от нея, /а те са близо 7 000 годишно/, но и да повиши мотивацията на акушер гинеколозите да прилагат наредбата. Това е едната посока, по която ще работим.

Ще продължим да търсим положително решение и с проблема за над 200 000 души, които нямат лични карти, в повечето случаи заради проблема с постоянния адрес, който се изисква при издаване на документа. Инициативата е доста напреднала, ако имаме редовно правителство се надяваме да бъде решен тази година. Много важни, особено в контекста на всички по – горни въпроси и отговори, са и другите три каузи – за безплатни лекарства за децата до 3-годишна възраст, за правилното и здравословното хранене и за ранно учене. Всички те са необходим атрибут за постигане на целите на ранното детско развитие и тяхното решение ще бъде голяма крачка в правилната посока!

Говорим за проблеми и дефицити в най-различни сфери, но как тези проблеми могат да се решат комплексно и трайно, така че да има реално и устойчиво подобряване на грижите за децата в ромската общност?

Едно от решенията е истинско, последователно и ефективно партньорство между структурите на държавата и тези на гражданското общество! Сега то се случва „на парче“, при възникване на конкретна необходимост, а не като осъзнат и прилаган на практика избор. Връщам се на казаното по горе – не изписаните страници по един случай ще доведат до неговото решаване. Не вземането на крайни наказателни решения ще подобрят грижата за децата в ромската общност. Трябват нови подходи, ново разбиране за същността на социалната работа. Докато решението за подкрепа на дадено семейство се взема на базата на куп „документи“, а не на базата на реална и задълбочена оценка на всеки отделен случай, няма да има промяна. За съжаление, последните промени в социалната сфера не ме правят голяма оптимистка, а обратното…

В проекта са включени 11 организации – какъв е техният профил и как различните професионалисти ще подпомогнат работата?

Общото, което обединява всички организации, участващи в проекта, е техният опит в работата с ромската общност. Всяка организация е избрала различен подход да подкрепя семействата с деца, но всички имат еднакво разбиране за важността от ефективното предоставяне на такава подкрепа, особено в семейства с малки деца. В същото време организациите имат богат опит и в провеждането на застъпнически кампании и инициативи – и на местно, и на национално ниво. Преминахме заедно през всички етапи на големият проект „С грижа от 0 до 3“ – обучения, консултиране, малки проектни инициативи, големи застъпнически кампании. Сега амбициата ни е да намерим най-подходящата форма да продължим да използваме натрупания опит и капацитет в полза на семействата от ромската общност, с фокус върху тези с деца от 0 до 3 години.

Кои са най-важните резултати, които се очакват от проекта?

Искаме да финализираме успешно всички каузи, започнати през предишните етапи. Искаме да се обособим като мрежа от неправителствени организации, които са готови и мотивирани да работят в полза на децата и семействата от ромската общност, и не само. Искаме да продължим да настояваме за промяна в мисленето на много хора по отношение важността от такава подкрепа, и че резултатите от нея ще бъдат от полза на цялото ни общество!

За постигането на тези резултати ще търси партньорството и участието на други мрежи – Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие – и на други организации от страната.

Снимка: pixabay.com

 

 

 

 

Стартира мащабен проект за подобряване на грижите за най-бедните деца от 0 до 3 години

Сдружение „Клуб на нестопанските организации заедно с още 11 граждански организации*, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност. Инициативата е продължение на застъпническите каузи на обединението, стартирали още през 2020 г., и ще продължи до края на 2023 година.

Фокус на проекта са децата и семействата в ромската общност, тъй като те са непропорционално засегнати от всички рискови фактори, свързани с бедността, които  оказват негативно влияние върху здравето и развитието на децата от най-ранна възраст.

Контекст

По данни на НСИ 17% от децата на възраст от 0 до 5 години живеят в бедност. Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности.

Най-големите заплахи за децата, живеещи в бедност, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите.

В България липсват закони, нормативни и политически документи, изцяло посветени на ранното детско развитие,  които да го разглеждат като приоритет и инвестиция.

Необходими са целенасочени усилия за разработването и прилагането на програми, подходи и цялостни политики, които да дадат възможност да се преодолеят негативните тенденции и да се постигне реално равенство в грижите за децата от 0 до 3 г.

Чрез проекта ще се работи в три основни направления,  насочени към трайно решаване на проблемите:

Реален достъп до здравни услуги на неосигурени бременни жени

Първата дейност цели мащабна кампания за популяризиране на променената Наредба 26, така че повече бременни жени да научат за достъпа до здравни грижи, който им осигурява Наредбата и да се възползват от него.

По-големият брой прегледи ще доведе до намаляване на смъртността при раждане и на бебето в първите дни,  ще намали риска от преждевременно раждане, раждане на деца със здравословни проблеми, вследствие на нелекувани инфекции и патологии на бременността, както и усложнения на бременността заради други заболявания.

За тази цел е необходимо акушер гинеколозите да прилагат Наредбата при всички случаи, в които неосигурена бременна жена се обърне към тях за преглед; личните лекари, здравните медиатори, социалните работници да са информирани и да насочват своите пациенти към прегледи при АГ специалист; самите бременни неосигурени жени да са информирани и да не изпитват неудобство или страх да се обърнат към акушер гинеколог в най близкото населено място;

Сигурна среда, достъп до лекарства, пълноценно хранене и грижи за децата от 0 до 3 години  

Второто направление на дейности по проекта включва надграждане на четирите каузи, по които организациите, включени в проекта, работят през предходните 3 години:

  • Сигурна и безопасна семейна среда – решаване на проблема с невъзможността на над 200 000 души да си издадат лични документи. Това води до тяхната пълна изолация от обществения живот и до невъзможност да ползват здравни и социални услуги и т.н.
  • Осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3г.
  • Подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на Националната програма за пълноценно хранене на децата от 0 – 3г. , информиране, консултиране и осигуряване на хранителни продукти.
  • Ранно учене и полагане на отзивчиви грижи целта е разкриване на интегрирани услуги и програми за изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст във вече съществуващи социални услуги, работещи с бременни и майки на деца до 3-годишна възраст.

Развитие на коалицията, която работи за най-малките деца

В третото направление ще попаднат дейностите, свързани с утвърждаване и развитие на коалицията от граждански организации, включени в мрежата „С грижа от 0 до 3, в която към момента членуват 11 организации.

Коалицията ще бъде подкрепена в разработването и изпълнението на обща застъпническа стратегия  за въвеждане на системни промени за подобряване на майчиното и детското здраве и развитие в ромската общност.

*В изпълнението на проекта ще се включат общо 11 граждански организации от различни региони на страната:

  1. Клуб на нестопанските организации Търговище
  2. Сдружение ЛАРГО Кюстендил
  3. Национална мрежа на здравните медиатори София
  4. Сдружение „Жажда за живот“ Сливен
  5. Фондация „Фонд ИГА“ Пазарджик
  6. Сдружение „Хаячи“ Нови Пазар
  7. Сдружение „Инициатива за равни възможности“ София
  8. ХЕСЕД София
  9. „Бъдеще за децата“ Казанлък
  10. Сдружение „Знание“ Ловеч
  11. Фондация „Бъдеще“ Ракитово

Очакваните дългосрочни резултати от проекта

  • Осигурен достъп до здравни грижи на всички бременни неосигурени жени в България
  • Намален процент на недоносени бебета в сравнение с предишните 2020-2022 г.
  • Разширена мрежа от НПО за работа в подкрепа на деца от 0 до 3 г. от уязвими общности

Проектът се финансира от фондация „Отворено общество“, Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, София.