„Да направим невидимите деца видими: Пробивите на България по пътя към гаранцията за детето“. Това бяха акцентите, които представи Програмният директор на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и директор на програмата „Първите 1000 дни“ Искра Стойкова на два форума в Брюксел, посветени на изпълнението на Европейската гаранция за детето и борбата с детската бедност.
Събитията в края на миналата година се проведоха под егидата на Eurochild, европейския алианс за детски права. Акцентите бяха върху изпълнението на Гаранцията, къде сме и какво предстои по ключовите области на Гаранцията – социална подкрепа, жилищно подпомагане, образование и грижи в ранна детска възраст, здравни услуги, здравословно хранене и др.
Стрес-тест, но и отлична тестова площадка
България е стрес-тест за Европейската гаранция за детето – в страната се регистрира най-високата детска бедност в ЕС, резултатите за детското здраве са сред най-лошите, а ромските деца дългогодишно са системно изключени. Тези показатели, обаче, дават добра база и могат да служат за отлична тестова площадка за трансформация, посочи Стойкова.
Тя представи някои от проектите, реализирани от Тръста за социална алтернатива, както и застъпническите дейности, довели до промени, благодарение на Мрежата с грижа от 0 до 3 г.
Безплатни лекарства за деца 0–7
Стойкова информира, че от юни 2025 г. България въведе възможности за безплатни антибиотици и антивирусни лекарства за деца на възраст 0–7 години. Това са първите по рода си държавно финансирани лекарства за домашно лечение за малки деца, което беше реализирано след дълогодишно целенасочено застъпничество на Мрежата.
Мярката, обаче, остава частична, беше отбелязано по време на форумите, тъй като се покриват твърде ограничен брой лекарства.
Стойкова открои нуждата списъкът с безплатни медикаменти да се разшири, като се включат още лекарства за температура и грип, кашлица, астма, алергии и други. „Ваксините срещу грип все още не са безплатни за малки деца. Достъпът до аптеки в отдалечени райони все още е неравномерен“, отбеляза още част от нужните реформи програмният директор на Тръста.
Лични карти за „невидимите“
По време на форума беше отбелязана и стъпката за осигуряване на възможност за издаване на личен документ за хиляди хора без адресна регистрация. До момента от изменението в закона през 2024 г. са издадени над 2400 нови документа за самоличност, а около 50 000 души вече са регистрирани със служебен адрес.
В същото време новата система все още разчита на активността на неправителствения сектор, местните процедури са неясни, варират в зависимост от общината, отбеляза на форума Искра Стойкова. Сред другите проблеми, които трябва да бъдат адресирани, да също това, че новорегистрираните деца не винаги биват включени в местното планиране на услугите, а несигурността на жилищното настаняване все още не се проследява в мониторинга на Гаранцията за детето.
Тя отбеляза още дейностите по отношение на осигуряване на патронажна грижа за бременни жени и новородени. Сред недостатъците на практиките беше отбелязано, че този доказано работещ и полезен модел, не е интегриран в националните програми, а работещи звена затварят заради липса на устойчиво финансиране.
Какво показва България на ЕС
С дейностите си в рамките на Европейската гаранция за детето и в областта на развитието за най-малките, България демонстрира че:
-
- Смелите реформи са възможни и бързи – когато гражданското общество и институциите работят заедно
- Привидно „технически решения“ (като възможността за слуебни адреси) могат да променят живота
- Осигуряването на безплатни лекарства + лични карти са път към по-добро здраве, но и по-сплотени семейства, които устояват на предизвикателствата
„Но трябва да инвестираме в хора – медицински сестри, медиатори, доверени местни екипи“, допълни Искра Стойкова.
По думите й Европейските институции следва да намерят правилните механизми чрез които да проследяват реалния достъп до лекарства, ваксини, адресна регистрация, жилища, здравни услуги.
„Нужно е да се инвестира в работещите на първа линия – медицински сестри, медиатори, работещи с обществеността“, каза още Стойкова. И още – защитата на доказани модели като патронажната грижа в подкрепа на семействата, подкрепа за НПО, работещи с най-изключените, помощ при съставянето на плановете за действие по гаранцията.