Категория: Здраве

Източник: Сдружение ЛАРГО – гр. Кюстендил

Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт, с дългогодишен опит като лекар, преподавател и експерт по здравна политика. Завършва медицина със златен медал, работи в Медицинския институт на МВР и е сред най-разпознаваемите обществени коментатори по теми, свързани със здравеопазването и общественото здраве. 

От 2021 г. е народен представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“, като активно работи по въпросите на здравната реформа, електронното здравеопазване и профилактиката.

Според д-р Александър Симидчиев безплатните лекарства могат да помогнат на много семейства и да подобрят достъпа до лечение, но сами по себе си не са решение на проблемите в българското здравеопазване. Ефектът от подобна мярка зависи от качеството на медицинската помощ, контрола върху лекарствената употреба, профилактиката, здравната култура и способността на държавата да измерва реалните резултати от провежданите политики.

Преди да отговори на въпросите ни, д-р Александър Симидчиев направи важно уточнение:

„Като клиницист съм привърженик на подхода evidence-based medicine, а като политик – на evidence-based policy. Поради това е важно да се разбере, че подобни въпроси не са „черно-бели“, а нюансите често зависят от контекста и организацията на здравната система. Когато се разходва публичен ресурс, основната цел е да се постигне положителен ефект на ниво популация. Когато този ресурс е медицински, трябва да има измерим здравен резултат. Затова моля отговорите ми да се разглеждат в контекста на една не напълно ефективно функционираща здравна система, характеризираща се с неравномерен достъп до медицинска помощ, не винаги точна диагностика, недостатъчна проследяемост на отделните случаи и редица други важни фактори.“

Как оценявате решението определени лекарства за деца да бъдат изцяло безплатни? Закъсняла ли е тази мярка за България?

– Нека започна с това, че няма „безплатни“ лекарства. Някой – обществото – заплаща за тях. Много зависи и от това, кои „определени“ лекарства се  визират. Например: В есенно-зимния сезон разходите за основни медикаменти при остри вирусни и бактериални инфекции, лесно разпространяващи се в колективи с пренаселеност на жилищата, могат да надхвърлят 50–100 лв. на епизод-заболяване за едно дете.

За семейства с няколко деца или ниски доходи това е сериозен, а понякога и непосилен финансов натиск. Когато лекарствата за лечение на тези състояния са достъпни без финансиране от тях, се намалява рискът от отлагане на лечението поради липса на средства.

Ранното започване на терапия предотвратява тежки усложнения и спестява последващи скъпоструващи хоспитализации. В противовес на това стои тезата, че „безплатни“ антибиотици ще се ползват повече (с цел „връзване на гащи“) и по-неправилно (особено ако безплатни са само някои/евтини препарати).

Дали мярката е „закъсняла“; зависи от това с кого и за какви състояния се сравняваме. В държави като Франция, Великобритания, Германия, Чехия и Скандинавските страни, базовите медикаменти и здравните грижи за деца до 18 години отдавна са напълно „безплатни“ или се субсидират почти изцяло.

България се бори с тежък демографски срив от десетилетия. Мерки, подкрепящи ранното детско здравеопазване, трябваше да бъдат приоритет още преди 15–20 години, а не да се въвеждат едва през 2025 г. България дълги години заемаше първите места в Европейския съюз по дял на доплащането „от джоба“ (out-of-pocket payment) за здравеопазване (най-вече за медикаменти) — над 40% при средно за ЕС около 15–18%.

Успоредно с това, за много хронични заболявания като астма, епилепсия, диабет, СПИН и др. лекарствата от десетилетия са напълно субсидирани за деца – тоест там няма „закъснение“.

Какви здравни и социални ефекти може да има безплатният достъп до
лекарства за деца в дългосрочен план?

– Както казах по-горе, България се бори с тежък демографски срив от десетилетия и създаване на условия младото ни поколение да расте здраво и без хронифициране на някои състояния е ключово важно. Детското здравеопазване е дефиниран приоритет в Здравната Стратегия до 2030 г., но изваждането на лекарствата пред скоба (без да се обръща внимание на достъп, здравна култура, квалификация и проследимост) няма да постигне ефектите, които подобна инвестиция се очаква да има.

Възможно ли е тази политика да доведе до по-малко усложнения,
хоспитализации и разходи за здравната система?

– Да възможно е, и не, не е гарантирано, ако не се вземе предвид достъпа, здравната култура, социално-битовите, икономически и образователни условия, които предопределят над 70% от това, което наричаме „здраве“ (за справка – социални детерминанти на здравето).

Кои семейства ще усетят най-сериозен положителен ефект от промяната?

– И в литературата, и очаквано в родната ни действителност, най-голям положителен ефект се очаква при тези, при които семейното финансово състояние ограничава правилното и навременно лечение.

Има ли данни от други европейски държави, които показват как подобни мерки влияят върху детското здраве?

– Има, като ефектът е различен в различни здравни системи и различно ниво на финансово благосъстояние на населението.

Съществува ли риск от свръхизписване на лекарства, когато те станат безплатни?

– За някои медикаменти – да (например антибиотици, симптоматични средства), за други (астма, диабет, епилепсия) – не.

Може ли безплатният достъп да стимулира ненужна употреба на антибиотици и други медикаменти?

– Да, ако няма строги правила (стандарти), които да ограничават това. За пример ползването на антибиотици от общопрактикуващи лекари в Нидерландия спрямо ползването на антибиотици от общопрактикуващи лекари в България.

Какви механизми за контрол трябва да бъдат въведени, за да се избегнат злоупотреби?

–     Повишена здравна култура, стриктни стандарти за рационална антибиотична употреба и разбирането, че с антибиотик лекуваме практически общността а не само индивида (част от антибиотиците с урината и изпражненията попадат в околната среда, от там в почвата, от там в тревопасните, от там пак в нас….).

Антибиотици се предписват само електронно, така че не представлява проблем да се проследи кой, колко и защо ги назначава, в какви количества и дори от кои видове. Ако имаме действащи стандарти, не е трудно да се направи съпоставка.

Възможно ли е да се стигне до недостиг на определени медикаменти заради рязко повишено търсене?

– Ако имаме работеща система за лекарствен контрол – не (напълно възможно е да се предвиди на база налични публикации, колко процента ще е ръстът на групата медикаменти), но на практика, ако няма стриктно мониториране на производство, наличности и дистрибуция – често можем да станем свидетели на по-кратки или по-продължителни липси на медикаменти.

Какъв риск виждате за бюджета на НЗОК и може ли той да бъде устойчив във времето?
– Бюджетът за лекарства е доста устойчив след въвеждането на механизъм за контрол на разходите при лекарствата. Проблемите в момента са в области без механизъм, като хоспитализациите и медицинските изделия.

Има ли според вас законодателни празноти, които могат да обезсмислят или затруднят прилагането на мярката?

– Смисъл от прилагането на която и да е мярка, е свързан с вероятността тя да постигне желан резултат. Това е като да ме питате има ли смисъл от бензин за автомобил. Има ако се постави в резервоара на бензинов автомобил.

Ако сме дефинирали ясна цел, ако мярката има вероятност да постигне тази цел и ако имаме изградена система, която да подпомага постигането на тази цел – да. Иначе си оставаме с интересни „полумерки“, които облагодетелстват брънка от верига, която иначе е ръждясала до разпадане.

По какъв начин  се определя кои лекарства попадат в обхвата на безплатните медикаменти и доколко този процес е прозрачен?

– Труден въпрос, на който нямам информиран еднозначен отговор. Знам, че има много различни гледни точки. Например от гледна точка на финансиране трябва да се търсят евтини медикаменти, от гледна точна на лекари – ефективни и безопасни медикаменти, от гледна точка на институции – разрешени за употреба в България, от гледна точка на пациента – лесни за приемане. Дали е прозрачен – отговорът е лесен – можем ли вие или аз да видим как се случва и защо?

Кои са най-сериозните регулаторни слабости в лекарствената политика на България, които тази мярка отново изважда на показ?

– Списъкът с безплатни лекарства обхваща предимно антибиотици и антивирусни препарати, като пропуска симптоматичните средства (температуропонижаващи, разтвори за инхалации, капки). Това показва липса на цялостна, стратегическа визия за детска профилактика и извънболнична грижа. За мен това показва пасивната държавна политика в детското здравеопазване.

Има и редица други регулаторни предизвикателства, като: липсата на генерично заместване (генерична политика). България остава една от малкото страни в ЕС, в които магистър-фармацевтът няма право законно да замени даден предписан медикамент с негов абсолютен аналог.

Несправянето с паралелния износ и хроничния дефицит – България поддържа едни от най-ниските цени на лекарствата в ЕС поради специфичната си ценова регулация (референтен модел). Това прави страната изключително привлекателна за т.нар. паралелен износ.

Вертикалната интеграция и аптечните „пустини“ – в десетки по-малки населени места и села няма нито една аптека, работеща с НЗОК (или няма аптека изобщо). За семействата там безплатните лекарства остават само „на хартия“, защото транспортните разходи до най-близкия областен град, често надхвърлят цената на самото лечение.

Необходимо ли е законодателството да предвиди по-строг контрол върху ефективността и резултатите от подобни социални политики?

– Абсолютно! Това, което не мерим не се случва, и понеже рутинно не мерим крайния резултат, оставаме често с добри инициативи и намерения, които не успяват да се реализират.

Безплатните лекарства за деца социална политика ли са или здравна
политика?

– Чудесен въпрос! Самото наличие и правилата за предписване на медикамента са здравна политика, но това, дали ще е безплатен, за кои групи и с каква цел е водещо социална политика.

Ако средствата са ограничени, кое е по-важно: повече безплатни лекарства или по-добра профилактика?

– Двете неща не са алтернатива! Профилактиката е безалтернативен приоритет, защото касае всички. Лекарствата касаят боледуващите (малка част от всички). Ако няма профилактика, боледуващите нарастват, и тогава не можем да осигурим нужните лекарства за тях поради липса на достатъчен ресурс.

Ако трябва да посочите една необходима промяна в закона още днес, коя би била тя?

– Така зададен въпросът насоча мисленето, че има проблем с конкретен закон. Аз убедено вярвам, че проблемът е повече в подзаконовите норми, спазването на законите, контролът, отговорността при неспазване и като цяло много ниската здравна култура.

Това не се оправя с един закон. Това се оправя с образование, което не е насочено зомбирано и дисциплинирано да повтаряме архаични постулати, а такова, което да развива свободно мислещи, креативни и вярващи в себе си поданици на територията.

Политиката за безплатни лекарства за децата продължава да страда от сериозна липса на системност и ясно дефинирани цели. Приетите законови текстове и отпуснати от парламента бюджетни средства, остават основно “на хартия” и не се прилагат. За да има практическо приложение на мерките, са нужни оперативни и бързи съвместни дейности между всички структури по веригата, ангажирани с процеса, както и работещи дискусии на една обща маса, включително оперативни решения на институциите.

За това алармираха представители на неправителствения сектор в България, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“ на “Мрежа с грижа от 0 до 3”. 

Организациите се обърнаха с писма към Парламентарната комисия по здравеопазване, Комисията по бюджет и финанси и към Министъра на здравеопазването г-жа Катя Ивкова. Организациите, сред които Сдружение „ЛАРГО“, Националната мрежа на здравните медиатори, СНЦ „Бъдеще“ и СНЦ „Жажда за живот“, отбелязват, че въведената мярка за безплатни детски лекарства на практика е блокирана и изисква незабавна държавна намеса.

В подкрепа на тези искания се обяви и доц. Васил Пандов (юрист, доцент по международно частно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш народен представител), който пред БТА заяви, че за да работи мярката по отношение на достъпът до лекарствени продукти за деца до 7 години, държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК, трябва да излезе от ролята на наблюдател и активно да потърси координация с притежателите на разрешения за употреба на антибиотиците и противовирусните лекарствени продукти. „Да ги покани на среща и заедно да бъде намерено решение бързо и по възможност до приемането на бюджета на НЗОК за 2026 г.“, посочи още доц. Пандов.

За какво настояват гражданските организации?

В своите писма до институциите, застъпниците очертават следните искания:

• Сформиране на междусекторно сътрудничество и диалог: Експертите от гражданския сектор призовават за създаване на общ механизъм за контрол, проследяване и диалог между Министерството на здравеопазването (МЗ), НЗОК и фармацевтичния сектор. “Считаме, че е необходимо 52 -то Народно събрание в рамките на Комисията по здравеопазване да се инициира активен и структуриран диалог с всички заинтересовани страни, както и с производителите и притежателите на разрешения за употреба на най-често използваните лекарствени продукти за лечение на детски вирусни и инфекциозни заболявания. Подобен диалог би позволил да бъдат идентифицирани конкретните пречки пред включването на повече лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък и да бъдат обсъдени възможни решения за тяхното преодоляване”, пишат от гражданските организации.

Те изтъкват, че е необходимо да бъдат създадени предпоставки и стимули носителите на разрешения за употреба да заявят включване на антибиотици и антивирусни продукти в списъка лекарствени продукти по Приложение 1, заплащани от бюджета на НЗОК в кратки срокове;

• Разширяване на списъка с медикаменти: В момента държавата плаща само малък брой антибиотици и противовирусни препарати. За пореден път организациите настояват в списъка да се включат напълно безплатни лекарства за симптоматично лечение на остри вирусни инфекции, които всъщност са най-голямото финансово перо за родителите – температуропонижаващи (антипиретици), противокашлични средства, инхалаторни кортикостероиди, бързодействащи бронходилататори, антихистамини и витамини.
• Борба с антибиотичната резистентност: Тъй като едва 25% от острите инфекции при децата изискват антибиотици, ограничаването на мярката само до тях стимулира прекомерното им изписване. Искането е за балансиран и медицински съобразен списък, който да отговаря на реалните клинични нужди.
• Действия по Програмата за ваксинопрофилактика на сезонния грип: Гражданските организации настояват и за бързо стартиране на процедурите с доставчиците, уточняване на бюджета за 2026/2027 г. и планиране на количествата противогрипни ваксини за деца, за да се гарантира навременната организация преди следващия грипен сезон.
• Регулаторният казус с продуктите без лекарско предписание: Ключов аргумент за текущото силно затруднено прилагане на мярката – масовите лекарствени продукти за симптоматично лечение на вируси и температуропонижаващи са с режим на отпускане без лекарско предписание и държавата не ги заплаща, тъй като техният прием не винаги се контролира от лекар. Затова е нужен нов системен подход, който да обвърже тези нужни за децата медикаменти с работещ механизъм.

В изказването си пред БТА доц. Пандов изтъква, че в момента фармацевтичната индустрия е отворена за преговори за намиране на полезни решения за децата пациенти.

Защо системата блокира? Фактите от срещите с Деян Денев и Евгени Тасовски

В хода на застъпническите си действия, в търсене на работещи решения експерти от организациите от “Цветно утре за нашите деца” проведоха и срещи с водещи фигури от сектора – Евгени Тасовски (Изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация – БГФармА) и Деян Денев – директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) .

Те очертаха причините за това фармацевтичната индустрия да не е склонна да премине през силно затруднения път за вписване на антибиотиците за деца в позитивния лекарствен списък. И да претърпи загуби от това. По думите им системата страда от:

Скрит дефицит и механизмът за връщане на пари (Clawback)

• Реални разходи срещу реален бюджет: Годишно реалните разходи за лекарства у нас възлизат на около 1.6 млрд. евро, докато заложеният бюджет на НЗОК е едва 1.1 млрд. евро.
• Тежестта върху бизнеса: Разликата от близо 500 млн. евро се покрива принудително от фармацевтичните компании под формата на задължителни отстъпки и връщане на средства (clawback). На всеки три месеца касата начислява суми за възстановяване. Така при въвеждане на нов продукт на пазара, една компания може да се наложи да върне до 170% от реализираните приходи. Средно от стойността на всички лекарства се връщат около 30%, изчисляват от индустрията.

Позитивна светлина тук дава проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г., в който генеричните продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани от касата, вече са освободени от clawback механизма. Така пречките за тяхното включване в позитивния лекарствен списък и за заплащането им от НЗОК, от тази година не са налице.

Изтегляне на продукти от пазара

Поради този икономически натиск и ниската рентабилност, притежателите на разрешения за употреба на генерични лекарства (каквито са масовите детски сиропи и антибиотици) нямат стимул да ги включват в безплатния списък. Вместо това компаниите умишлено ги преместват в категорията „пределни цени“ (където родителите трябва да ги плащат изцяло сами), за да ги спасят от механизма за връщане на пари към НЗОК.

Административни парадокси

• Формално бюджетиране: Евгени Тасовски разяснява, че бюджетите се изчисляват механично на база миналогодишно потребление. Когато обаче едно лекарство стане безплатно, неговото потребление нараства рязко, а бюджетна актуализация липсва.
• Парадоксът с таксите за обработка: В някои случаи разходите на системата за самата обработка на безплатните рецепти от фармацевтите в аптеките се оказват по-високи от стойността на самите отпускани евтини лекарства.
• Отказ от изписване: Поради огромната административна тежест, много лекари и педиатри често предпочитат изобщо да не изписват лекарства по каса, а по стандартния начин, което лишава уязвимите семейства от правото им на безплатно лечение.

Деян Денев посочи още, че би било много трудно да се въведе ред и да се гарантира спазването на правилата, така че да се покриват от касата такива продукти, които не са изписвани от лекар. В повечето държави от ЕС лекарствата, които се отпускат без рецепта, по правило не се заплащат от публичните здравни фондове. Те са предназначени за самолечение и могат да се закупят свободно, без преценка от лекар. Поради това възможностите за медицински контрол и за насочване на употребата към конкретни пациенти са ограничени. “Затова обществения ресурс се насочва приоритетно към терапии, които се предписват от лекар и подлежат на проследяване”, посочи Денев.

Какви решения се предлагат за спасяване на мярката?

Фармацевтичният сектор, доц. Пандов и неправителствените организации предлагат няколко практически стъпки, които държавата трябва да предприеме веднага:

1. Промяна на финансовия механизъм: Облекчаване на clawback механизма на НЗОК, за да се гарантира минимален търговски интерес на производителите и продуктите да не се продават под себестойност.
2. Създаване на два работни списъка: Започване на спешен анализ на разликите между медикаментите в Позитивния списък и тези с пределни цени, за да се намери законов начин за тяхното прехвърляне към безплатните групи.
3. Защита на детския бюджет: Средствата, предвидени за детски лекарства, да не могат да се пренасочват за други пера в НЗОК, ако останат неизразходени в края на годината

Инициативата „Цветно утре за нашите деца“ настоява за бърза реакция от здравното министерство и провеждане на реални експертни обсъждания, за да може взетите на хартия политически решения най-после да стигнат до леглата на болните деца. Експертите от неправителствения сектор декларират готовност за партньорство и среща с министър Ивкова

“Вярваме, че постигането на по-качествено детско здравеопазване е приоритет на всички участници в здравната система, които следва да работят в условията на взаимно сътрудничество. Ето защо разчитаме на Вашата своевременна реакция по поставените въпроси”, пишат от гражданските организации до депутатите. “Убедени сме, че при активна роля на Министерството и координация с всички заинтересовани страни, програмите могат да бъдат успешно реализирани и да донесат реална подкрепа за българските семейства”, пишат те до министър Илкова.

Досегашни действия и успехи

Дългогодишните застъпнически дейности на организациите от Мрежата, доведоха до това с бюджета за 2025 г. да бъдат осигурени средства за безплатни лекарства за най-малките.

Мярката обаче остана по-скоро на думи, тъй като в списъка с безплатните лекарства попаднаха само няколко антибиотика.

Това е и причината организациите в Мрежата да продължават да настояват за сериозно увеличаване на безплатните лекарства, включването на противовирусни препарати, температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.

В същото време в хода на изследванията и дискусиите, беше установена ясната нужда от повече превенция и профилактика, така че да се намали заболеваемостта и острото протичане на грипните заболявания. Това доведе и до решението организации от Мрежата да разширят дейността си в застъпничество за осигуряване на безплатни противогрипни ваксини за най-малките.

Достъпът до безплатни лекарства за деца драстично намалява вероятността от хоспитализации на най-малките, усложненията, нуждата от пренасочване към специалисти и развитието на странични ефекти от прием на неподходящи за децата антибиотици и лекарства. Това категорично допринася за подобряване на здравословното състояние на децата, както и техния ваксинационен статус. В същото време липсата на безплатни лекарства води до по-скъпо и по-лошо лечение.

Това се доказва недвусмислено от пилотното проучване, проведено през периода януари-декември 2025 г. сред 70 деца от уязвими групи, включително ромски семейства в Ракитово. Проучването за ефектите от достъпа на деца до безплатни лекарства и изводите от него са обобщени от докторът по социология Венелин Стойчев в доклада „На брашното евтини, на триците скъпи“.

С пълния доклад може да се запознаете тук ⇒ Report_We-care_template_May-26.pdf

Сравнителният анализ е изготвен от фондация „Бъдеще” (Ракитово) по проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на раздялата на семействата”. Една от основните инициативи, за които се застъпва Мрежата, е нуждата от осигуряване на максимално широк спектър от безплатни лекарства и ваксини за деца от 0 до 7-годишна възраст.

Пилотното проучване по проекта обхваща общо 70 деца от Ракитово, които посещават един и същи (единственият в населеното място) детски ОПЛ. За 35 от децата бяха осигурени безплатни лекарства по проекта (основна група), докато при другите 35 действаше съществуващата в момента система за достъп до лекарства. За децата от основната група програмата покриваше разходите за антибиотици (подходящите за детето според преценката на ОПЛ), противовъзпалителни на базата на ибупрофен, антихистамини, капки за нос и капки за уши, но не и пробиотици и хранителни добавки.

Данните

Данните от пилотното проучване привеждат недвусмислени доказателства за ползите за децата, които имат достъп до безплатни лекарства и за щетите, които липсата на подобни публични политики нанасят върху останалите деца, които са лишени от такъв достъп:

• • Общо 21 деца са пренасочени от ОПЛ за хоспитализация след прегледите и 20 от тези деца са от контролната група, която не получава безплатни лекарства по програмата, а само едно дете от основната група стига до болница.
  • При контролната група делът на децата, които са развили бронхит е десет пъти по-висок от съответния дял при основната група – 4 срещу 39 деца.
  • На децата от контролната група, чиито родители вероятно по финансови причини отлагат посещението при лекар и приемането на лекарства навреме, много по-често се налага да приемат антибиотици в сравнение с децата от основната група, чийто лекарства се поемат от програмата.
  • От 74 случая на пренасочване към специалист, 67 са от контролната група, която няма достъп до безплатни лекарства, а 7 са от основната група.
  • Оздравелите деца от основната група прекратяват посещенията си при лекаря между третото и петото посещение за периода на програмата. До шесто, седмо, осмо посещение остават само тези деца, при които здравословните проблеми продължават да постоянстват и тези деца са предимно от контролната група, която не получава безплатни лекарства.
  • Кумулативно 7 деца от основната група са с пропуснати ваксини, докато делът на децата с пропуснати ваксини от контролната група остава повече от три пъти по-голям поради честите боледувания – 23 деца са така в края на програмата.
  • Случаите при които деца са отишли на лекар заради обриви са общо 62 като почти всички от тях (59 случая) са от контролната група. Най-вероятно това се дължи на неподходящ антибиотик, който не е предписан от ОПЛ, за да отговори на конкретните нужди на детето.
  • За целия период на програмата 35 деца от основната група имат общо 161 посещения при ОПЛ, което прави по 4,6 посещения на дете за целия период. В същото време 35-те деца от контролната група имат общо 278 посещения при личния си лекар, което означава, че почти всички от тях са извършили всичките 8 посещения, предвидени по проекта.
  • Поради същата причина – отлагането на посещението при личен лекар, най-вероятно поради икономически затруднения – децата от контролната група са включват в проекта при редовен преглед, но след това започват да идват по спешност. На практика няма нито едно дете от контролната група, което след първото посещение за включване в програмата да е било доведено на редовен преглед, а не по спешност. Точно обратното е при децата от основната група, 21 от които постъпват по спешност, но след това родителите им започват да ги водят като правило на редовни профилактични прегледи, без да са болни.

Ефектът от реализацията на апробацията за безплатните лекарства за деца до 3 г. е най-видим при анализа на броя на децата, които са водени на прегледи от родителите си.

И двете групи стартират с по 35 деца, но в края на програмата се оказва, че почти всички (34) от децата от контролната група продължават да имат нужда от лекарска помощ, докато при децата от основната група има постоянстваща тенденция на намаляване на броя на децата при всяка следваща вълна. Така в края на програмата едва 4 деца от 35 от основната група имат нужда от лекар.

Още от 2021 г. група граждански организации, обединени под инициативата „Цветно утре за нашите деца“, в рамките на Мрежата започнаха активна работа за премахването на финансовите бариери пред достъпа до правилно и навременно лечение чрез нормативни промени. През март 2025 г. след активно гражданско застъпничество, Народното събрание да прие с огромно мнозинство законови промени, с които се осигуриха средства от бюджета за безплатни лекарствени продукти по лекарско предписание за домашно лечение на остри инфекциозни заболявания, включително антибактериални лекарствени продукти за децата до 7-годишна възраст.

Въпрос на политическа воля

Мярката обаче остана по-скоро на думи, тъй като в списъка с безплатните лекарства попаднаха само няколко антибиотика. Частичното изпълнение на закона на практика обезсмисля мярката.

Това е и причината организациите в Мрежата да продължават да настояват за сериозно увеличаване на безплатните лекарства, включването на противовирусни препарати, температуропонижаващи, антихистамини и бързодействащи бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди, противокашлични средства и витамини.

Организациите в Мрежата призовават още да се предвидят и средства за безплатни противогрипни ваксини за деца.

Данните са повече от ясни, сега на ход е политическата воля. Липсата на безплатни лекарства води до по-тежко, по-скъпо и по-рисково лечение. Децата без достъп до лекарства боледуват по-често, приемат повече и по-неподходящи антибиотици и стигат по-често до болница.

Решенията са жизненоважни за хиляди деца, особено от уязвими семейства, за да се гарантира достъпът до здравеопазване на най-малките.