„Глътка въздух – не само материална, но и морална подкрепа. Показва ни, че някой ни е зад гърба, че го е грижа“. Така описва Лиляна* подкрепата от месечни ваучери за храна, които тя и семейството й получават в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“.
Макар финансовата стойност на ваучерите да е скромна, това, че регулярно семействата ги получават, а едновременно с тях могат да разчитат и на съвет, насока, превръща помощта в нещо още по-значимо. „Месечните ваучери, които получаваме, за нас са безценни, дават ни увереност и спокойствие, виждаме, че не сме сами“, допълви Лиляна с усмивка.
От ноември 2024 г. семейството получава безплатни месечни ваучери за храна по проекта, който подкрепя деца от уязвими семейства. В ранна възраст децата имат нужда от питателна храна, каквато понякога родители се затрудняват да им осигурят. Нужната хранителна подкрепа, дава повече ресурси на семействата да останат заедно и да осигурят пълноценно развитие на децата.
Едно начало с много любов
Историята на Лиляна, съпругът й Ангел* и двете им деца, е история за вяра, постоянство, обич, емоционална и материална подкрепа. За едно истински неразделно семейство.
След осем години брак, четири неуспешни опита за дете и дълъг път през административните процедури на осиновяването, двойката намира своето щастие в усмивките на две малки деца – братче и сестриче на 2 и 4 години.
„Не можехме да се примирим, че няма да имаме дете. Решихме, че щом не можем да имаме свое, ще осигурим дом и любов на деца, които си нямат“, споделя Лиляна. Повече от година институциите проверяват готовността и мотивацията на двамата родители и финалът е щастлив.
Децата, отглеждани преди осиновяването си в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в Северна България, получават много любов и грижа и бързо се адаптират към новия си дом. Днес са възпитавани и обгрижвани с любов и внимание от своите мама и татко и редовно посещават детска градина.
Лиляна е хигиенист в местното училище, но работи и допълнително в сезона на розобера. Свободното си време посвещава на любимото си занимание – да готви за семейството и да прави зимнина. Ангел е пенсионер по болест, тъй като при трудова злополука губи зрението на едното си око. Въпреки това, той е грижовен, любящ и отдаден баща, опората в дома.
Ангел вече има пораснала дъщеря от първия си брак, но казва, че сега преживява бащинството по нов начин: „На тази възраст оценяваш друго – търпението, грижата, близостта. Ние не сме просто осиновители. Ние сме истинско семейство.“
*Имената са променени, за да се запази анонимността на семейството.