
За да се прилагат всеобхватно и единно във всички населени места, промените в Закона за гражданската регистрация, позволяващи на хората без адрес да се регистрират на служебни адреси и така да са по-малко “невидими” за институциите и обществото, е необходимо да се предприемат още редица последователни административни мерки и да се унифицират процедурите.
Това призовават граждански организации, прависти и експерти, които бяха движеща сила зад застъпничеството и в крайна сметка приемането на измененията и допълненията в закона.
Промените, приети през 2024 г., са ключов фактор за достъп до основни права. Те преодоляват дългогодишен проблем, засягащ хиляди хора, живеещи в неформални жилища, бездомни лица и други граждани, които по различни причини не могат да регистрират постоянен адрес по общия ред. Липсата на адресна регистрация често води до невъзможност за издаване на лични документи и до ограничен достъп до социални, здравни и административни услуги. И на практика до липса на здравеопазване, образование и реално включване в обществения и икономически живот за хиляди деца и възрастни хора.
Макар поправката да е с огромен обществен и социален потенциал, тя все още не се прилага пълноценно навсякъде из страната, алармираха експертите.
С истории от теренната работа на общностните работници, ангажирани от Мрежата, може да се запознаете тук и тук
Основни препоръки
Ключови препоръки за бъдещото прилагане на Закона бяха отправени по време на национална конференция на тема „Осигуряване на достъп до документи за самоличност и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието в края на миналата година, организирано от ВКБООН България и фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) с подкрепата на Съвета на Европа, събра представители на Министерския съвет, Омбудсмана, МВР, МРРБ, ГРАО, общини, неправителствени организации, адвокати, социални работници и здравни медиатори.
Експертите препоръчаха
-
- Разработване на единни национални указания за прилагане на закона с цел повсеместно прилагане и оптимизиране на процедурите по адресна регистрация;
- Повишаване на капацитета на местната администрация. Обучения за служители на ГРАО, МВР, социалните служби и общинските администрации за правилно разбиране и прилагане на нормативната уредба, за да се избегнат административни откази и неразбиране;
- По-добра координация между институциите;
- Активно информиране на гражданите за правата и задълженията, свързани със служебната адресна регистрация и издаването на лични документи;
- По-широко използване на здравните медиатори и общностните работници за достигане до най-уязвимите групи;
- Директна подкрепа и медиация за уязвими групи: Оказване на индивидуално съдействие на майки и младежи при попълване на заявления за издаване на лични карти и решаване на проблеми с натрупани глоби, които често са бариера пред издаването на документи.
Наред с това е необходимо институциите да започнат регулярно да публикуват информация за прилагането на новия механизъм – както за броя на регистрираните на служебен адрес, така и за последващото издаване на лични документи и други показатели, които биха позволили да се оцени реалният ефект от реформата.
Първи данни от прилагането
Първите данни от прилагането на промените показват, че законодателната промяна вече достига до десетки хиляди граждани. Следващото предизвикателство е да се гарантира, че регистрацията на служебен адрес ще се превърне в реален достъп до права, услуги и пълноценно участие в обществения живот.
По данни на ГД „ГРАО“ 47 569 граждани са регистрирани на служебен постоянен адрес.
В същото време данните от общините, в които организациите от “Мрежа с грижа от 0 до 3” работят целенасочено вече две години за улесняване на прилагането на промените на практика, показват доста сериозни разминавания в обхвата.
Наличната информация по общини показва значителни различия в броя на регистрираните лица.
| Община | Регистрирани на служебен постоянен адрес |
| Столична | 10 427 |
| Кюстендил | 1 764 |
| Ракитово | 1 121 |
| Пазарджик | 871 |
| Казанлък | 393 |
| Нови пазар | 150 |
| Сливен | 105 |
| Ловеч | 82 |
| Луковит | 61 |
| Пещера | 52 |
| Самоков | 13 |
Прави впечатление високият брой регистрации в някои общини, сред които Столична община, Кюстендил и Ракитово. На този етап липсват достатъчно данни, за да се направят изводи дали това се дължи на по-голям брой нуждаещи се лица, по-активно прилагане на закона или на други местни специфики.
Какво се случва с личните документи?
За ограничен брой общини са налични и данни за броя на гражданите, на които са издадени лични карти със служебен адрес. Общият им брой е 3 619 души, като разбивката включва:
| Община | Служебни адреси | Лични карти със служебен адрес |
| Столична | 10 427 | 846 |
| Кюстендил | 1764 | 169 |
| Казанлък | 393 | 22 |
| Нови пазар | 150 | 19 |
| Ловеч | 82 | 18 |
| Ракитово | 1 121 | 8 |
| Луковит | 61 | 7 |
| Сливен | 105 | 3 |
| Пещера | 52 | 2 |
Тези данни позволяват сравнение единствено за общините, за които е предоставена информация и по двата показателя. В тях се наблюдават съществени различия между броя на регистрираните на служебен постоянен адрес и броя на лицата с издадени лични карти със служебен адрес.
Причините за тези различия не могат да бъдат установени единствено въз основа на наличните данни. Възможните обяснения включват различни житейски и административни ситуации – част от лицата може вече да са притежавали валидни лични документи с друг постоянен адрес и да не са подменили документа си след регистрацията; други може да не са били достатъчно информирани за последващите стъпки или да са срещнали финансови затруднения, свързани с такси и санкции. Възможно е също част от регистрираните лица да пребивават трайно в чужбина или да са сезонни трудови мигранти. Не бива да се изключват и различия в административната практика и степента на съдействие, оказвана от общините и службите за издаване на лични документи.
Без допълнителна информация не може да се направи заключение коя от тези хипотези има най-голямо значение.
Дейността на Мрежата
Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.
В рамките на тези дейности адв. Даниела Михайлова от Асоциация “Инициатива за равни възможности” провежда обучения и консултации на здравни медиатори и общностни работници на терен за стъпките, които трябва да предприемат, за да помогнат на хората без документи, да заявят издаването на лична карта.
Практическите предизвикателства остават
По време на конференцията „Осигуряване на достъп до документи за самоличност и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“ представители на институции и организации споделиха, че въпреки законодателните промени, практическото им прилагане все още среща редица затруднения. Сред тях са различните административни практики между общините, неяснотите при идентифицирането на лица, които никога не са притежавали лична карта, недостатъчната координация между институциите и липсата на достатъчно информация за гражданите относно новите възможности.
Особено уязвими остават младите хора над 18 години, които никога не са притежавали личен документ, както и хората, живеещи в неформални жилища.
Затова и се обръщат към институциите за мултиспектърна и съвместна работа, за да се гарантира унифицираното прилагане на законодателството и реален достъпа до основни базисни човешки права.
В България 1 от 20 деца не расте пълно ценно поради недохранване, като близо 13 000 деца са засегнати от хронично недохранване. Това се посочва в



