Година: 2024

Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да направят, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците  и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .

Това са част от въпросите, обсъдени по време на обученията в  присъствене и в онлайн формат, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностни работници . Адвокат Михайлова е основен автор и застъпник за промените в закона.

Обученията се провеждат в рамките на проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат  казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането на видими резултати.

Проблемът до момента

Един от основните проблеми за придобиване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на  адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи има изискване за деклариране на адрес, като системата на МВР проверява дали този адрес е включен в Националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на заявлението за издаване на документ за самоличност и администрациите съответно отказват приемането им.

Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия, а административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.

Без права, „невидими“

Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения в упражняването на всички свои граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.

Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения, като също така са лишени от важни административни уведомления и съобщения, и не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.

Промяната

Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен със заповед от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.

Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случай, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон, или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.

Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един и  същи адрес. С последните изменения това изискване вече няма да важи за собственика на имота, като няма да се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.

При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.

Местните администрации трябва  да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.

Обучения

В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените в Закона в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ за здравни медиатори и за общностните работници. Те се запознаха както с измененията и с произтичащите от тях промени в прилагането на закона, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.

В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори  Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.

Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.

Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.

Необходимо е да се изгради по-тясна връзка и сътрудничество между отделните институции, така че да има системен и всеобхватен подход за подкрепа на семействата, който да работи за превенция на раздялата на децата от родителите и общността им. Около това мнение се обединиха гражданските организации и експерти с доказан опит в сферата на дизайна на социални услуги по време на две дискусионни онлайн събития през ноември, организирани от фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА).

В обсъжданията и споделянето на опит участваха представители на гражданските организации, обединени в проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. Проектът се ръководи от ТСА и е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

На база опита и експертизата си, участниците споделиха още, че за да има по-качествена превенция на раздялата на семействата, е необходимо да се разработят механизми и платформи за междусекторно сътрудничество. Те изтъкнаха, че през годините са разработени и изпробвани множество доказано полезни практики, върху които може да стъпят бъдещите политики на взаимодействие.

Експертите откроиха също така и сериозната нужда да се подобри достъпът до социални услуги и подкрепа за семействата в риск от раздяла и изоставяне на деца, да се разработят програми за преодоляване на бедността, както и подкрепата на маргинализираните семейства и превенция на социалното изключване да се засили.

Организираната от ТСА дискусия целеше споделяне на знание и експертиза с цел изграждане на по-силен съюз между организациите и обединяването на усилията им по посока на превенцията на раздялата и подкрепа за семействата. В нея своите наблюдения, проучвания и опит от теренна работа споделиха освен организациите от Мрежата, също така и представители на УНИЦЕФ, Фондация „За нашите деца“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ) към Нов български университет и други.

Система в режим на „спешност“

Според изследване, представено от Евгения Тонева от НХЦ, системата реагира на кризи в режим на „спешност“, без да оценява и работи с трайните, устойчиви и системни проблеми на семействата и общностите. Според данните основни фактори за разделяне на семействата са:

• • • 22% – Бедност и безработица,
    • 20% – Заболяване или увреждане на родител
    • 22% – Липса на подкрепа от близки и общност
    • 18% – Нисък социално-икономически и образователен статус

Д-р Галина Маркова от НХЦ изтъкна още, че родителите трябва да бъдат активни участници в оценката на потребностите на децата, като също такае важно да се работи с общността, за да се осигури подкрепа на семействата. Сред другите мерки, набелязани за ефективни при превенция на раздялата на семействата, тя посочи инвестицията в подготовката на специалисти, които работят в социалната сфера, за да се осигури по-добра подкрепа на семействата в риск.

Работа със семействата „пост фактум“

Клубът на нестопанските организации  и фондация „Лале“ споделиха също своя дългогодшен опит и наблюдения, според които една от основните причини за разделяне на децата от родителите е фактът, че със семейството започва да се работи „пост фактум” – т.е., когато вече е взето решение за разделяне. Това се случва, защото системата за социална подкрепа не включва в достатъчна степен ежедневна превантивна работа „на терен” във всички общности, в които са съсредоточени семейства в риск.

Друга съществена причина за ниската ефективност на превенцията е разпокъсаната и ненавременна институционална подкрепа, която се оказва на семейства, при които има риск от изоставяне и неглижиране на деца. В масовата практика отделните компетентни институции оказват откъслечна подкрепя спрямо собствената си насоченост, но не се надграждат взаимно и не взаимодействат за цялостна подкрепа.

Въвличане на семейството в решенията

Опитът и пилотираните практики на Фондация „За нашите деца“ за въвеждане на цялостен (холистичен) модел на грижа със засилено междусекторно взаимодействие, сподели Трендафил Меретев от организацията.

Той постави въпросите за това как се определят необходимите услуги в националната карта на социалните услуги, и изтъкна, че в практиката на „За нашите деца“ освен пряката работа с потребители  се проучват още потребностите и мнението на родители – чрез анкети, фокус групи, както и на самите деца – чрез детски работилници. В определянето на подходите за подкрепа се включват още професионалисти и експерти, доставчици на социални услуги, НПО, общини и различни институции.

Меретев открои и като изключително значима за превенция на раздялата на семействата дейността „ранна детска интервенция“, която предоставя комплексни, интегрирани услуги. Така се развиват родителските умения за посрещане на специфичните потребности на детето.

Комплексна подкрепа и синергия

Според представения от УНИЦЕФ по време на форума цялостен анализ на текущото състояние и измерения на детската бедност и социално изключване в България е необходимо:

• • • Да се разработят комплексни програми за деца в общности с висок риск от бедност и социално изключване, съчетаващи здравни, социални, жилищни, образователни и трудови интервенции;
    • Да се разработи национална програма за подкрепа на уязвимите семейства за достъп до подходящо жилище;
    • Необходими са конкретни мерки и нови подходи за ефективна междусекторна координация;
    • Да се осигури надеждна и системно събирана информация за децата от уязвимите групи и техния достъп до основни услуги.

В дискусиите взеха участие и споделиха опит още представители на „Надежда и домове за децата – клон България“, Фондация „Фонд Ига“, Сдружение „ЛАРГО“, Сдружение „Жажда за живот“, Национална мрежа на здравните медиатори, Фондация „Здраве и социално развитие“, Сдружение „Хаячи“, Клуб на нестопанските организации в гр. Търговище, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Сдружение „Бъдеще за децата“, Сдружение ,,Еквилибриум“.