Да се разшири обхвата на лекарствата, заплащани от касата за домашно лечение на деца от 0 до 7-годишна възраст, както и да се гарантира устойчив бюджет за мярката през 2027 г. За това настояват от Мрежата от граждански организации, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“, в писма до министъра на здравеопазването Катя Ивкова, управителя на НЗОК Владимир Даскалов, както и до парламентарните комисии по здравеопазване и по бюджет и финанси.
Въпреки че въведената през юли 2025 г. мярка за заплащане на медикаменти при остри инфекциозни заболявания бе ключова стъпка напред, сегашният ѝ обхват остава твърде стеснен. Той покрива предимно антибиотици, докато масовите медикаменти за симптоматично лечение остават изцяло за сметка на семействата.
Финансовата бариера пред симптоматичното лечение
В писмото се посочва, че лекарствата, които лекарите най-често изписват за остри респираторни инфекции – температуропонижаващи, обезболяващи, противокашлични и антихистаминови препарати, инхалаторни кортикостероиди и бързодействащи бронходилататори – не се поемат от НЗОК.
Именно тези средства представляват най-големият и постоянен разход за родителите, особено в есенно-зимния сезон. За семействата с ниски доходи и тези от уязвими общности непосилните сметки в аптеката водят до забавяне на терапията, невъзможност за закупуване на всички предписани медикаменти или опасни практики на самолечение. Ефективната детска здравна грижа изисква държавата да обезпечи не само преките противоинфекциозни средства, но и медицински обоснованото симптоматично лечение.
Рискът от нерационална употреба на антибиотици
Сериозен акцент в позицията е поставен върху нарастващата антибиотична резистентност. По-голямата част от респираторните заболявания в ранна възраст са с вирусен произход и не се повлияват от антибиотици.
Когато обаче безплатни за родителите са почти единствено антибиотиците, се създава изкривен стимул и обществен натиск за изписването им дори без категорични медицински показания. Този дисбаланс пряко застрашава детското здраве и подкопава националните усилия за разумна лекарствена употреба. Разширяването на лекарствения списък с безопасни и ефективни симптоматични средства е пряк инструмент за справяне с този проблем.
Конкретните препоръки
Организациите формулират пет ключови приоритета пред Министерството на здравеопазването и НЗОК:
-
- Разширяване на лекарствения списък с температуропонижаващи/обезболяващи, инхалаторни средства, бронходилататори, подходящи за възрастта сиропи за кашлица и антихистамини;
- Осигуряване на устойчив финансов ресурс в бюджета на НЗОК за 2027 г., гарантиращ поетапното надграждане на мярката;
- Цялостна оценка на въздействието: анализ на броя обхванати деца, изписаните рецепти, географските диспропорции и практическите бариери пред родителите и личните лекари;
- Механизъм за регулярна актуализация на списъка на база медицински доказателства и становища на педиатричната общност;
- Институционално партньорство с лекари, медиатори и гражданския сектор за прозрачност и повишаване на здравната грамотност.
Опитът от терен: доклади, обучения и диалог с родителите
Предложенията стъпват на задълбочени анализи и реална работа сред общностите. В началото на 2025 г. Мрежа с грижа от 0 до 3 представи доклада „Когато децата плащат цената“, базиран на данни от НЗОК, НСИ, Евростат и социологически проучвания, доказващ преките финансови бариери пред достъпа до здравеопазване.
Паралелно с нормативните предложения, организациите проведоха обучения за 200 здравни медиатори в страната и организираха 10 информационни кампании в различни населени места с участието на родители и общопрактикуващи лекари. Кампаниите бяха насочени именно към разясняване на условията за достъп до безплатните лекарства, рисковете от самолечението и разликата между бактериални и вирусни инфекции.
„Инвестицията в детското здраве е инвестиция в бъдещето. Осигуряването на достъпни медикаменти за най-малките не е просто социална помощ, а дългосрочна политика за намаляване на здравните неравенства и предотвратяване на тежки хоспитализации“, заявяват от инициативата.
Писмото е изпратено от името на Сдружение „ЛАРГО“ (гр. Кюстендил), Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“, СНЦ „Бъдеще“ (гр. Ракитово) и СНЦ „Жажда за живот“ (гр. Сливен) с подкрепата на Тръст за социална алтернатива, които изразяват готовност за незабавен експертен диалог с институциите.