Категория: С грижа от 0 до 3

В България голяма част от семействата, живеещи в бедност, не могат да осигурят на децата си безопасност и сигурност, ранно учене, здравни грижи и подходящо хранене

Социалната и икономическата уязвимост на повечето семейства от ромска общност в България е трудно преодолима бариера пред родителите за осигуряване на качествена грижа за детето в ранна възраст. В същото време услугите в подкрепа на бедните семейства не са развити и не подпомагат достатъчно развитието на детето. А пълноценните грижи и подходящата среда могат да дадат по-добро бъдеще, което да им помогне да излязат от омагьосания кръг на неграмотност, междупоколенческа бедност, глад, безработица, стрес и насилие.

По тази причина  Сдружение „Клуб на нестопанските организации“, заедно с още 11 граждански организации, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност.

Постигането на пълния потенциал за детско развитие е възможно единствено в условията на качествено здравеопазване, пълноценно хранене, сигурна и безопасна среда, отговорни родителски грижи и ранно учене.

В България обаче голяма част от семействата, живеещи в бедност, не могат да осигурят на децата си подходящи условия за развитие.

Какъв е контекстът в страната ни и кои са основните проблеми пред семействата от маргинализираните групи в отглеждането на децата от 0 до 3 години:

ДЕТСКА БЕДНОСТ

България е на второ място в ЕС по дял от населението в риск от бедност и социално изключване. Всяко трето дете у нас е изложено на риск от бедност, сочи докладът на УНИЦЕФ „Не/равно детство“.

Най-голям е рискът за многодетните домакинства, за семейства, в които родители са с основно и по-ниско образование, за безработни и икономически неактивни, както и за домакинства в селските райони.
Според Доклада за страната за 2020 г. в рамките на европейския семестър, в България ясно се очертават неравните възможности сред децата, високата степен на тежки жилищни условия и изключително тежките предизвикателства пред ромското население.

Регионални и етнически различия

През 2020 г. са измерени съществени регионални разлики в риска от бедност или социално изключване при децата. На практика, всяко второ дете в Северозападния регион на страната живее в риск от бедност или социално изключване. Още по-големи са разликите на областно ниво: най-висок дял бедни деца има в Сливен и Видин – съответно 47,5% и 46,5%.

Нивата на бедност и социално изключване сред ромските деца са непропорционално високи. Ромските деца са 56,7% от броя на децата, които живеят в тежки материални лишения, при дял 10,8% на ромското население.

Бедността нарушава стандарта на живот на всички нива

Бедността е фактор, който лишава ромските деца от основни права: те в по-голяма степен са изключени от услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, по-често отпадат рано от училище, живеят в пренаселени жилища при лоши условия и нямат ефективен достъп до здравна грижа.

Тези деца израстват в тежки материални лишения.Най-големите заплахи за тях са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите.

МАЙЧИНСКО И ДЕТСКО ЗДРАВЕ

Висока смъртност

България все още е на челните позиции с най-висока детска смъртност в ЕС и вероятността дете да умре между раждането и петгодишна възраст е значително по-висока от средната за ЕС (Евростат, 2020). Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности.

Децата от 0 до 14 годишна възраст най-често заболяват и губят живота си вследствие на външни причини, болести на дихателната система, новообразувания, болести на нервната система и др. Най-висока е честотата на смъртните случаи при децата от 1 до 4-годишна възраст (29.1 на 100 000). По данни на НСИ от 2021 г. 69.4 на 100000 новородени са починали вследствие на болести на дихателната система, като 73% от тях се дължат на пневмония. Децата, които живеят в бедност, е много по-лесно да развият респираторни проблеми.

Непроследена бременност

8-9% от всички жени у нас раждат без бременността им да е била проследена. Около 7000 деца годишно се раждат от непроследени бременности. Това води както до по-високи рискове за здравето на жената и детето, така и до по-малка подготовка за родителство. Потенциални рискове са инфекции, анемии, малформации или други здравословни проблеми, които поради това, че не са диагностицирани навреме, могат да доведат до физически и интелектуални увреждания, преждевременно раждане или дори смърт на детето и/или майката .

Достъп до лекарства

Достъпът до здравни услуги е затруднен поради големия дял на преките плащания от пациентите в общите разходи за здравеопазване. 70% от преките плащания са за лекарства и медицински изделия при средно равнище от 35% за ЕС.

Предвид, че България е една от най-бедните държави в ЕС, населението трудно покрива разходите си за лекарства, което може да се отрази в липса на ефикасно и навременно лечение, до сериозни усложнения и хронични заболявания, които влияят на живота и развитието на детето.

Въпреки че децата до 3 г. имат достъп до медицинска помощ и специалисти, а НЗОК покрива някои лекарства частично или напълно, наличните средства за покриване на лекарства се оказват недостатъчни. Едва 11-13% от бюджета на НЗОК са за детско здраве, от които 5% са предназначени за лекарства. Според проучване на Българската педиатрична асоциация от 2019 г., „за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства.”

Следователно достъпът на бедните семейства до здравеопазване за деца до 3 г. и техните майки е ограничен – въпреки медицинската помощ и възможностите за консултации със специалисти, не всички могат да си позволят да отделят ежемесечен ресурс за здравеопазване

БЕЗОПАСНОСТ И СИГУРНОСТ НА ДЕЦАТА

Съществуват сериозни неравенства в достъпа до подходящо жилище между ромите и останалото население в България както по отношение на базовите условия на живот, така и по отношение на сигурността на жилищата, голяма част от които са извън устройствените планове на населените места или нямат необходимите по закон документи.

За безопасността и сигурността на децата носят отговорност различни служби и няма единна информация. Наличните данни се фокусират главно върху броя потребители на съответните услуги, без да се анализират тенденциите.

По-висок риск от насилие

Децата от бедни семейства са изложени на по-висок риск от насилие и отделяне от биологичните си семейства. В България обаче няма единна система за регистриране на случаи на насилие над деца. Според Националната телефонна линия за деца (2019), най-голяма е вероятността децата да бъдат малтретирани в собствените си семейства.

Проблем с издаването на лични карти

Съществува голям проблем с издаването на лични карти и хиляди хора не могат да си издадат лични документи, защото трябва да посочат адрес. В резултат, не само тези лица не могат да си извадят карта, а и техните деца, когато навършват 14 г., в случай че нито един от родителите няма постоянен адрес и майката няма настоящ. Това води до нарушени редица права: на идентификация, на равенство пред закона, на недискриминация, на свободно придвижване. Създава сериозни затруднения за достъп до здравна грижа, медицински услуги, образователни услуги за децата, пазара на труда, граждански (социални, юридически) услуги.

Към 2021 г. 1686 жени с деца от 0-3 години нямат валидна лична карта, а от тях 196 никога не са притежавали такава. Броят на жените на възраст между 14-30 г., които никога не са имали лични карти, е 25 998.

Проблемът с издаване на лични карти има изключително неблагоприятен ефект за майките и жените, чиито деца ще наследят последствията от липсата на лични документи.

ОТЗИВЧИВА ГРИЖА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАННО УЧЕНЕ

Финансовите ограничения водят до по-високи нива на изключване от услугите за образование и от грижите в ранна детска възраст.

11%  от българската,16% от  турската и 63% от и ромската  етническа група деца  нямат достъп до книги, подходящи за възрастта им.

Нисък обхват на детските ясли

Необходимо е предприемане на мерки за увеличаване на децата във възрастовата група 0-3 г., които са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа.

В България не е гарантирано място в детските ясли за деца под тригодишна възраст. През 2019 г. за повечето деца под три години се грижат само родителите им като само 21,6% от тях посещават услуги за извън домашни грижи. Освен това наличните данни показват, че делът на ромските деца във възрастовата група от четири до шест години, които не посещават детска градина, е висок (между 25% и 45% в различните възрастови кохорти).

Остарял модел на медицинска грижа

Персоналът в детските ясли се състои основно от медицински сестри или акушерки. На 60 деца в яслена група се назначава само по един педагог, което показва, че ранното учене не се разглежда като приоритет за тази възрастова група. Необходим е качествено различен подход към грижата в детските ясли и преминаване от медицинския модел на грижа, който отдавна не се използва в Европа, към модерни подходи, насочени към насърчаване на ранното учене и стимулиране.

Липса на услуги за развитие на родителски капацитет

В България все още няма държавно финансирана услуга, чрез която с редовни посещения от здравни или социални работници в домовете на семейства с деца до 3 г., да се подпомага формирането на умения у родителите за полагане на отзивчива грижа и ранно учене. Дългосрочните последствия за някои от децата са забавянето в развитието и трудна адаптация в образователната система.

Съществуващите здравно-консултативни центрове за майчино и детско здравеопазване, звена „Майка и бебе“, предотвратяващи изоставянето и настаняващи новородени бебета заедно с майките им, центровете за обществена подкрепа не включват информиране и консултиране в домашна среда и не обхващат в пълнота пълноценната грижа за деца. Те не включват теми като важността на кърменето, правилното захранване и хранене, ролята на родителя като първи учител, насърчаващ детското развитие чрез игра и четене.

ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ

По отношение на основните индикатори за здравословно хранене България сериозно изостава от други европейски страни. В бедните домакинства преобладава недохранването и използването на нискокачествени продукти – 52,3% от ромските деца не могат да получат ястие с месо, пиле или риба през ден по финансови причини в сравнение с 9,7% от децата от българската етническа група.

Неадекватни грижи и практики на захранване

Сред основните причини, поради които българските деца от 0 до 3 г. се хранят непълноценно, са неадекватни грижи и практики за захранване, неадекватен хранителен прием и хранителна несигурност на домакинствата. Наблюдава се късно начало на кърменето, нисък прием на желязо, ниска консумация на риба, зеленчуци и плодове. По отношение на хранителния прием се наблюдава недостатъчната или прекомерната консумация на калории . Възрастта на майката, нейното ниво на образование, фактори като нетрудоспособност и недостатъчни финансови средства определят хранителното разнообразие в менюто на децата.

Липса на национална политика за храненето

Съществуват разпокъсани услуги, например организираното хранене в детските заведения, специализирано звено „Детска кухня“, консултиране и подкрепа за здравословно и пълноценно хранене на децата през методиките за социални услуги и др. Тези услуги нямат цялостен, интегриран характер, който да изгражда родителските умения и предоставя хранителна помощ. Семействата от сегрегирани и изолирани райони имат ограничен достъп до подобни услуги, затова броят на недохранени деца там е съществен.  Необходима е национална политика в областта на храненето и устойчиво решение в дългосрочен план.

Снимка: pixabay.com

 

 

 

 

• Докато бройката случаи е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък
• Подходът в работата със семействата трябва да се промени от санкциониращ в доверителен и подкрепящ

Невена Маджарова е изпълнителен директор на Клуба на нестопанските организации в Търговище, който подкрепя стотици деца и семейства, живеещи в крайна бедност.  Сдружението е водещата организация на проект „Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност“, в който участват още 11 граждански организации, работещи на терен. Инициативата, подкрепена от фондация „Отворено общество“ , Лондон, с посредничеството на Тръста за социални алтернативи, стартира на 1 февруари и ще продължи 10 месеца. Основен фокус на проекта е подобряване грижите за децата от бедните и маргинализираните общности.

Невена Маджарова е неуморен защитник на правата на детето, участник във важните експертни дискусии, свързани с детските политики, авторитет и ментор на цяло поколение граждански активисти, носител на авторитетната награда Златна ябълка за принос към живота на децата в България.

Проектът е с фокус ранното детско развитие – защо то е толкова важно за децата и за цялото общество? Обръщаме ли му необходимото внимание и инвестираме ли достатъчно в него?

Първо искам да направя едно уточнение – ще говоря не като експерт „Ранно детско развитие“ – каквито има много, вкл. и в нашия екип. Искам да говоря по тази тема като човек, който на практика ежедневно се „сблъсква“ с трудностите, които много родители, и то не само от ромската общност, но особено от нея – срещат след раждането на децата си и до тяхната 3 годишна възраст.

Можем да започнем още от родилните домове – там никой не те учи как да закърмиш детето си, кога и в какъв режим да го кърмиш, защо понякога детето ти ще плаче, въпреки че току-що е сукало, и ще се намери някоя баба или съседка да ти каже, че „кърмата ти не е хубава“ и ти ще започнеш да го дохранваш и с друго – много често с кисело мляко, което съвсем не е добър вариант за новороденото. И така в следващите месеци и години основно ще получаваш „съвети“ не от специалисти…

А защо ранното развитие на децата е толкова важно – има вече десетки проучвания, публикации и доказателства, че именно през периода от бременността до навършване на 3 години се формират основните умения на детето в петте области на развитие,  както казва народът – „каквото посееш, това ще жънеш“, или че „първите седем години са от най голямо значение за развитието на детето“…

По какъв начин бедността влияе на развитието на децата? Какво показва работата на терен – кои са най-големите рискове пред децата и семействата в бедните маргинализирани общности?

Бедността влияе на всичко – и на физическото, и на психичното развитие и израстване на детето, и това е осъзнато в напредналите страни и затова се прилагат разнообразни програми, насочени към намаляване на бедността, особено в семействата с малки деца. Много често, когато говорим за необходимостта от проследяване развитието на децата от бедните семейства, съм казвала, че ако ние осигуряваме само консултантска подкрепа за родителите и цялото семейство, това няма да доведе до промяна. Ако една майка няма пари да се храни редовно и пълноценно; ако покривът на къщата тече, а в стаите има мухъл; ако не можеш да купуваш редовно памперси, детска козметика и особено – лекарства при боледуване на детето – консултантските съвети, дори и когато ги има, няма да променят много ситуацията, нито ще доведат до правилното отглеждане на детето. Крайно време е именно тези консумативи и храната да са в основата на социалната подкрепа, която държавата оказва на бедните семейства – така, както е в нормалните страни. Едва когато детето и майката са нахранени, осигурени са най – необходимите неща за детето – едва тогава можем да изискваме от семейството да се съобразява и да изпълнява съветите на експертите, на лекарите, на акушерките. Другото е „наливане“ в кошница без дъно!

Какво трябва да включва работата с родителите, за да се подобри техният родителски капацитет? Какво показва вашият опит – има ли резултати от тази работа?

Основното, което трябва да се смени в работата със семействата, е подходът: не санкциониращия, а доверителния; не порицаващия, а подкрепящия! Не можеш да очакваш, че ще постигнеш някакъв резултат, ако семейството, с което работиш, се крие от теб, опитва се да те заблуди, да отклони вниманието ти от проблемите си. Опитът от нашата работа показва именно това – ако родителите ти се доверят, ако се убедят, че ти искаш да им помогнеш, а не „да им вземеш детето“, едва тогава ще те допуснат до себе си, ще ти споделят проблемите си, ще разчитат на теб в трудните моменти, но и ще се похвалят с успехите на децата си.

Показателен е примерът от преди няколко месеца с млада бременна жена, разбира се, неосигурена, но желаеща да проследи бременността си. Платихме прегледа при АГ специалист. После я заведохме и на втори. Оказа се, че с детето има проблем и тя трябваше да се прегледа при специалист в София. Уговорихме часа за преглед, платихме пътните й разходи, държахме с нея непрекъсната връзка по телефона. Оказа се, че детето трябва да бъде преждевременно родено, но в Търговищката болница не поеха този рисков случай. По тяхна препоръка й помогнахме да стигне до специализирана болница във Варна, където роди детето. Оказа се дете със синдром на Даун! Стресът и уплахата на майката и семейството й бяха много силни. И ние отново бяхме до тях – разказахме им за други случаи на деца с Даун, подкрепихме ги в решението им да си вземат детето след престоя му в болницата, помогнахме им отново с памперси, храни, консумативи… И получихме не една, а две големи награди: благодарността на семейството и признанието на лекаря – гинеколог, че сме се справили невероятно бързо и професионално със случая!

За съжаление, ние сме малка организация и не можем да помогнем на много хора. И затова сме постоянни посланици на разбирането, че помощта трябва да бъде оказана своевременно, и във всички аспекти.

Кои са най-важните и неотложни проблеми, които трябва да се решат в сферата на майчиното и детското здраве?

ПРЕВЕНЦИЯТА! Защото, когато колата се е обърнала, или когато вече проблемът се е задълбочил, много по-трудно можем да помогнем, а в повечето случаи – не можем! И се стига до извеждане на детето от биологичното му семейство, което струва на държавата повече, отколкото ако помогнем НАВРЕМЕ. За съжаление, важността на превантивната работа на теория се разбира от институциите в социалната сфера, но на практика все още на са намерени работещите модели, които да станат държавно делегирани. С новия закон на практика превантивната работа отново се „раздроби“ на множество малки парчета, които, убедена съм, няма да доведат по промяна по отношение на ефективността на тези услуги. Докато в социалната сфера „броенето“ на случаите е основен индикатор за добре свършена работа, а не постигнатата промяна, няма да има напредък. Казвам го със съжаление.

По какъв начин могат да се подобрят нездравословната среда и храненето? Какви стъпки се предвиждат по проекта?

Вече го споменах в отговорите на предишните въпроси. В социалната сфера държавата трябва да „стъпи“ на добрите модели, които НПО секторът прилага отдавна. А не малко по малко да изземва от тях всички услуги, които вече са добре работещи и да ги напъхва в ръкавица с 3, а не с 5 пръста. Това води до осакатяване на услугата и до нейната неефективност. Така стана и с приемната грижа, и с домашните помощници/асистенти, и с много други услуги.

Как проектът може да промени това?

Първият пример, който ще дам, е с постигната промяна на Наредба 26, благодарение на която от началото на 2023 г. всяка бременна неосигурена жена ще има право на 4 безплатни прегледа и изследвания /вместо досегашния само 1/, ще може при необходимост да бъде хоспитализирана и лекувана своевременно. Това е голяма стъпка, но е важно тя да достигне до знанието както на жените, които биха се възползвали от нея, /а те са близо 7 000 годишно/, но и да повиши мотивацията на акушер гинеколозите да прилагат наредбата. Това е едната посока, по която ще работим.

Ще продължим да търсим положително решение и с проблема за над 200 000 души, които нямат лични карти, в повечето случаи заради проблема с постоянния адрес, който се изисква при издаване на документа. Инициативата е доста напреднала, ако имаме редовно правителство се надяваме да бъде решен тази година. Много важни, особено в контекста на всички по – горни въпроси и отговори, са и другите три каузи – за безплатни лекарства за децата до 3-годишна възраст, за правилното и здравословното хранене и за ранно учене. Всички те са необходим атрибут за постигане на целите на ранното детско развитие и тяхното решение ще бъде голяма крачка в правилната посока!

Говорим за проблеми и дефицити в най-различни сфери, но как тези проблеми могат да се решат комплексно и трайно, така че да има реално и устойчиво подобряване на грижите за децата в ромската общност?

Едно от решенията е истинско, последователно и ефективно партньорство между структурите на държавата и тези на гражданското общество! Сега то се случва „на парче“, при възникване на конкретна необходимост, а не като осъзнат и прилаган на практика избор. Връщам се на казаното по горе – не изписаните страници по един случай ще доведат до неговото решаване. Не вземането на крайни наказателни решения ще подобрят грижата за децата в ромската общност. Трябват нови подходи, ново разбиране за същността на социалната работа. Докато решението за подкрепа на дадено семейство се взема на базата на куп „документи“, а не на базата на реална и задълбочена оценка на всеки отделен случай, няма да има промяна. За съжаление, последните промени в социалната сфера не ме правят голяма оптимистка, а обратното…

В проекта са включени 11 организации – какъв е техният профил и как различните професионалисти ще подпомогнат работата?

Общото, което обединява всички организации, участващи в проекта, е техният опит в работата с ромската общност. Всяка организация е избрала различен подход да подкрепя семействата с деца, но всички имат еднакво разбиране за важността от ефективното предоставяне на такава подкрепа, особено в семейства с малки деца. В същото време организациите имат богат опит и в провеждането на застъпнически кампании и инициативи – и на местно, и на национално ниво. Преминахме заедно през всички етапи на големият проект „С грижа от 0 до 3“ – обучения, консултиране, малки проектни инициативи, големи застъпнически кампании. Сега амбициата ни е да намерим най-подходящата форма да продължим да използваме натрупания опит и капацитет в полза на семействата от ромската общност, с фокус върху тези с деца от 0 до 3 години.

Кои са най-важните резултати, които се очакват от проекта?

Искаме да финализираме успешно всички каузи, започнати през предишните етапи. Искаме да се обособим като мрежа от неправителствени организации, които са готови и мотивирани да работят в полза на децата и семействата от ромската общност, и не само. Искаме да продължим да настояваме за промяна в мисленето на много хора по отношение важността от такава подкрепа, и че резултатите от нея ще бъдат от полза на цялото ни общество!

За постигането на тези резултати ще търси партньорството и участието на други мрежи – Национална мрежа за децата, Алианс за ранно детско развитие – и на други организации от страната.

Снимка: pixabay.com

 

 

 

 

Публикация на First Years First Priority, преведена от английски на български. Оригинална статия: ЛИНК

Научи повече „Кампания „Първите Години Първи Приоритет“ сподели за успеха, постигнат от проект „С грижа от 0 до 3““

публикувано на 25.10.22 в 10:05 от БНР Хоризонт Научи повече „От догодина здравно неосигурените бременни ще имат право на 4 прегледа“

На национално заключително събитие, застъпнически проект за подобряване на майчино и детско здраве сред ромска общност, “С грижа от 0 до 3”, представи предложения за промени в политиките в подкрепа на грижата за децата.

Научи повече „На фокус: Пълноценната грижа за детето в най-ранна възраст“

Статията е част от поредицата „Пълноценната грижа в подкрепа на ранно детско развитие“. Поредицата цели да представи взаимовръзката между областите здраве, хранене, сигурна и безопасна среда, ранно учене и полагане на отзивчиви грижи, подобряваща  майчиното и детското здраве и развитие. Подкрепя нуждата от синхронизирана работа по всяка от темите чрез мерки за създаване на най-добрите условия за детско развитие. Обосновава целите на застъпническа мрежа „С грижа от 0 до 3“ за равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна, независимо от здравноосигурителния ѝ статус; подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана хранителна програма; разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст; достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи; осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3 г. 

Научи повече „Пълноценната грижа в подкрепа на ранното детско развитие: Ролята и резултатите от ранното учене в детска възраст“

Гладният мозък може да доведе до нездравословно развитие и дългосрочни негативни последствия за детето. Важна роля за полезния растеж има храненето през първите три години живот –  тогава се изгражда 80% от капацитета на мозъка и 75 % от всяко хранене е храна за него [1].

Научи повече „Пълноценната грижа в подкрепа на ранното детско развитие: Ролята на пълноценното хранене в подобрението на майчиното и детско здраве и развитие в България.“