Координирани подходи в работата по превенция на разделянето на семействата бяха тема на кръгли маси в Нови пазар и Търговище

Нови стандарти и координирани подходи в работата по превенция на разделянето на семействата бяха тема на кръгли маси през юни в Нови пазар и в Търговище.

Дискусиите целят да се осигури институционална и гражданска подкрепа за въвеждане на координационен механизъм за превенция на разделянето на семействата, както и методика на социалната услуга „Мобилно превантивна общностна работа“. Двата документа, които ще осигурят координирана и всеобхватна подкрепа за семейства и деца в риск от разделяне, са изработени в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семейства“. Дейностите се изпълняват от сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и от Клуба на нестопанските организации в Търговище.

Още за механизма и за методиката може да видите тук.

В кръглите маси се включиха представители на местната власт и администрация, на регионални и общински социални услуги, ведомства и институции, както и здравни медиатори и партньори по проекта.

Г-жа Майя Грозданова – експерт по проекта, посочи необходимостта от обща методика, по която да се работи в подкрепа на уязвимите общности. Идеята на мобилната превантивната общностна работа е да се изготвят конкретни стъпки, които да се прилагат на място – в дома, в училище, в читалище или другаде. От друга страна – да се осигурят финансови стандарти на национално ниво, така че локално тя да бъде напълно достъпна и безплатна за целевите групи.

В целевите групи попадат уязвими семейства и деца в риск, малцинствени групи, хора с увреждания и техните семейства, младежи в риск и други категории, семейства в риск от разделяне на детето от биологичното семейство. Грозданова отбеляза още, че в методиката на социалната услуга са разписани конкретни етапи на работа, като най-важното е те да се прилагат така, че децата да бъдат отглеждани в биологичните им семейства.

Координационният механизъм за превенция на разделянето на семействата беше представен от изпълнителния директор на Клуба на нестопанските организации в Търговище Невена Маджарова. Тя посочи, че механизмът цели да предотврати разделянето на детето от неговото семейство чрез ранно идентифициране на рисковете, предоставяне на навременна и интегрирана подкрепа, от която има значима потребност към настоящия момент, и последващи координирани действия между различните институции, организации и социални услуги.

 

Към момента се търсят възможности за привличане на организации, които да прилагат механизма и методиката на различни места в страната. Както и за стъпки за законово или подзаконово регламентиране на новите подходи с цел осигуряване на тяхната устойчивост. Очаква се мерките да бъдат пилотно тествани от септември тази година.

По време на дискусиите на кръглите маси, представителите на местната власт и на социалните услуги откроиха нуждата и значението на междуинституционалното сътрудничество за осигуряване на всеобхватна подкрепа на семействата.

След кръглата маса в Търговище беше проведена среща на екипа на Клуба на НСО и експерта Мая Грозданова със зам.-кмета на община Търговище г-жа Сюзан Алиосманова. На срещата беше представен проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“, както и бяха обсъдени възможностите за устойчивост на услугите, работещи по превенция на разделянето на децата от семействата им. Г-жа Алиосманова изрази съгласие с изложените аргументи и се ангажира ръководството на общината да предприеме действия, осигуряващи навременна и професионална подкрепа за семейства от уязвими общности, живеещи в бедност. Тя подчерта, че ще разчита на опита и експертизата на Клуба на НСО за осъществяване на работеща и мобилна общностна работа – както в рамките на град Търговище, така и в селата от общината.

Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"

Даниела Михайлова и Дора Петкова – за служебните адреси, личните документи и порочните кръгове пред „Тоест“

Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"
Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от „Тоест“
Без лични документи си абсолютно изключен. Разполагаме дори с информация за хора, които толкова са свикнали да живеят по този начин, че даже се плашат да имат лични документи.
Това обясняват адв. Даниела Михайлова и Дора Петкова пред електронното списание Toest .
Дете, родено от родители без документи, не притежава удостоверение за раждане, няма личен лекар, имунизации, достъп до здравни и социални грижи, до детска градина, по-нататък до училище и всичко останало, което би трябвало да се полага за пълноценното развитие на всяко дете, посочват още в интервюто.
„Така че ето как, когато нямаш личен документ, ти си лишен от първия си ден от достъп до основни човешки грижи и права. Дано предотвратим това да се случи и с децата и техните семейства от „Захарна фабрика“, които съвсем скоро останаха без дом. Нали твърдим, че децата са най-ценни?“, допълва Дора Петкова.
Макар законът от 2024 г. да запълва правен вакуум и предвижда осигуряването на служени адреси за хората, така че да могат да придобият документи, има някои случаи, в които промяната в закона се оказва недостатъчна, обяснява в интервюто адв. Михайлова. В някои ситуации „МВР не може да извърши идентификацията по постоянен адрес. Тогава се забавят всякакви видове процедури, защото, когато полицаите откажат да извършат идентификацията, издаването на лични карти се „закучва“. Защото човек не може да промени адресната си регистрация, преди да има документ за самоличност, който да представи в общината. Та поради тази причина няма как да бъде издадена лична карта. Получава се нещо като параграф 22.“, посочва тя.
Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.
За това какво е да живееш без лични документи и доколко са факт на практика законовите изисквания, може да прочетете в цялото интервю тук.
Адвокат Даниела Михайлова ръководи правната програма на сдружение „Инициатива за равни възможности“. Дора Петкова е програмен координатор на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Двете работят съвместно по инициативата за достъп до лични документи на Мрежата.

Организации предлагат механизъм за взаимодействие за превенция на разделянето на семействата

 

Как представителите на социалните услуги, общностните социални работници на терен и различни местни институции да обединяват съвместно усилия при случай на дете в риск и как да работят заедно за превенция на разделянето на детето от семейството му. Това обсъждат неправителствени организации – част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“.

Организациите са на финала на подготовката на координационен механизъм за общностна мобилна работа за превенция на раздяла на семействата. Механизмът ще създаде ясно дефинирани процедури за насочване и координация – кой задвижва процеса по подкрепа на детето и семейството в риск, кой на кого се обажда, в какъв срок се събират всички компетентни институции и организации, кой с какви функиции е натоварен и как точно участва.

Интегриран подход

Механизмът ще позволи реализирането на поредица от интегрирани дейности, насочени към превенция за разделянето на детето от родното му семейство, както и обмяната на информация и знания. Така ще се постигне координиране на усилията на всички звена, работейки без разпокъсаност на действията. При прилагането на механизма, е застъпен мултидисциплинарен и интегриран подход на местно ниво, като основната дългосрочна цел е работа за устойчива подкрепа на детето и семейството.

След създаването му, механизмът ще бъде изпробван от организации от Мрежата чрез прилагане на практика в няколко града в България, за да се докаже неговата ефективност и нужда. Ще бъде представен и пред компетентните институции и местни власти.

Методика за мобилна общностна работа

Принципите и стъпките за координация, са придружени и от методика за мобилна превантивна общностна работа. Тя описва правилата и методите за работа на място в общността, дава практически насоки как да се „картографират“ общностите – да се извлича нужната информация, за да се познава общността и нейните специфики в детайли. Дадени са подходи за идентифициране на рисковете за децата, както и практически идеи за създаване на доверителни връзки с общностите.

Финансова устойчивост

Като следваща ключова стъпка, която неправителствените организации и институциите трябва да обсъдят и решат съвместно, са методите за финансиране както на мобилната общностна работа, така и на координационния механизъм. Остойностяването на услугите и дейностите, както и гарантирането на тяхната финансова устойчивост, са ключови за системното и дългосрочно прилагане на механизмите за подкрепа и превенция. Организациите предлагат да се предвиди и създаването на спешен финансов фонд, с който да се подпомагат семействата с най-необходимото за преодоляване на рискова кризисна ситуация.

От септември тази година създателите на механизма и методиката – Клуб на нестопанските организации, Търговище и Сдружение „Хаячи“, планират обучения и изпробване на практика на методиката и на координационния механизъм.

За „невидимите“ или какво е да живееш без лични документи – видео

През октомври 2024 г.  Народното събрание при промени в Закона за гражданската регистрация. В резултат хилядите деца и възрастни в България без официален адрес, ще могат да заявят служебен адрес и да придобият документ за самоличност.

Така те ще спрат да са „невидими“ за институциите и държавата, ще имат възможност да упражняват правата си – да започнат работа, да имат трудов договор и осигуровки, да запишат децата си на градина и училище, както и да имат личен лекар, да получават услуги, социална подкрепа и здравна грижа, когато са болни, да гласуват, да встъпват в брак и много други.

Защото е позорно да живеем в общество, в което толкова много хора, на практика са несъществуващи за обществения живот в страната.

През 2025 г., Мрежата “С грижа от 0 до 3” подкрепя популяризирането на промените в закона сред засегнатите лица чрез работа на терен, обучения на здравни медиатори и директна работа с общините.

Голямата заслуга за измененията в закона е на Български хелзинкски комитет (БХК) и на личния принос на гражданския активист Красимира Величкова и на адвокат Даниела Михайлова, част от Сдружение „Инициатива за равни възможности“, член на Мрежата за правна помощ на Националната мрежа за децата и член на неформалната Мрежа “С грижа от 0 до 3”, които неуморно се застъпваха за промените в закона до тяхното приемане и обнародване в Държавен вестник.

„Детето на родители без лична карта започва своя живот с цяло поредица от
ограничения. На първо място има затруднения със записване при личен лекар. Родителите не могат да запишат децата си на училище. Така рискуваме много деца да останат необразовани и това е проблем нататък в техния живот“, обяснява адв. Михайлова.

Тепърва предстои законодателните промени да бъдат прилагани масово на практика из цялата страна. Как това ще се случва и дали вече се случва, е въпрос на множество административни решения, изграждане на капацитет в администрациите и познаване на новата нормативна уредба.

Да се улесни достъпът на нуждаещите се от лични документи до правата им според новите законодателни норми е част от новата дейност на инициатива „Лични документи“ в „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. В рамките на тези дейности адв. Михайлова провежда различни обучения и консултации на здравни медиатори и общностни работници на терен за стъпките, които трябва да предприемат, за да помогнат на хората без документи, да заявят издаването на лична карта.

Повече за проблемите на хората без лични документи може да видите във видеото, което е част от мрежа за подобряване на майчино и детско здравеопазване сред ромската общност „С грижа от 0 до 3“. Създадено е от сдружение „Клуб на нестопанските организации“– Търговище, и се реализира с финансовата подкрепа на фондация „Тръст за социална алтернатива“.

Как промените в Закона за гражданската регистрация да бъдат прилагани в практиката – експерти обучават здравни медиатори и общностни работници

Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да направят, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците  и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .

Това са част от въпросите, обсъдени по време на обученията в  присъствене и в онлайн формат, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностни работници . Адвокат Михайлова е основен автор и застъпник за промените в закона.

Обученията се провеждат в рамките на проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат  казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането на видими резултати.

Проблемът до момента

Един от основните проблеми за придобиване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на  адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи има изискване за деклариране на адрес, като системата на МВР проверява дали този адрес е включен в Националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на заявлението за издаване на документ за самоличност и администрациите съответно отказват приемането им.

Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия, а административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.

Без права, „невидими“

Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения в упражняването на всички свои граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.

Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения, като също така са лишени от важни административни уведомления и съобщения, и не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.

Промяната

Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен със заповед от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.

Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случай, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон, или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.

Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един и  същи адрес. С последните изменения това изискване вече няма да важи за собственика на имота, като няма да се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.

При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.

Местните администрации трябва  да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.

Обучения

В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените в Закона в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ за здравни медиатори и за общностните работници. Те се запознаха както с измененията и с произтичащите от тях промени в прилагането на закона, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.

В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори  Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.

Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.

Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.

проба

Пълноценната грижа в подкрепа на ранното детско развитие: Ролята на сигурната и безопасна среда.

Пълноценната грижа представлява гаранция, че беззащитните малки деца ще растат в сигурна и безопасна среда. Такава грижа предполага работа за психично добро здраве за полагащите грижи [1] и гарантирането на гражданска идентичност [2].

Научи повече „Пълноценната грижа в подкрепа на ранното детско развитие: Ролята на сигурната и безопасна среда.“

Становище по Закона за гражданската регистрация

Правото и задължението за регистрация по постоянен адрес и притежание на документ за самоличност – законодателна рамка, проблеми и препоръки

Автори: адв. Даниела Михайлова и адв. Александър Александров Кашъмов

Научи повече „Становище по Закона за гражданската регистрация“

Предложения за законодателни промени за граждани без лични документи

Екип на проект Невидимите, които виждамесе срещна с министър Гроздан Караджов

Научи повече „Предложения за законодателни промени за граждани без лични документи“

Форум по проект „Невидимите, които виждаме“

На 13 октомври, в конферентната зала на хотел „Централ“, София се проведе събитие в рамките на Национална застъпническа кампания по проект „Невидимите, които виждаме“.

Научи повече „Форум по проект „Невидимите, които виждаме““