Обединени за едно семейство от Нови пазар: Координационният механизъм за превенция на раздялата в действие

Един фургон и 10 души – петима възрастни и пет деца. Един пожар. Една зима. И едно цяло семейство – баба, дядо, родители, деца, остават без нищо, без подслон, без покъщнина. Без нищо.

При тази ситуация не би било изненада, ако семейството се разпадне, а  децата да бъдат отделени и настанени извън семейната среда.

За семейството на Е. и Х. от гр. Нови Пазар, за техните деца и внуци, за щастие не се стига до раздяла. Защото са бързо подкрепени в рамките на Координационния механизъм за превенция на раздялата на семейството, създаден от сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и Клубът на нестопанските организации в Търговище по проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“. Заради създадената организация в рамките на механизма, представители на различни общински структури, на няколко социални услуги, на Бюрото по труда и на местни неправителствени организации обединяват усилията си, за да подкрепят семейството.

Когато домът изчезне, но надеждата остава

Всичко започва в мразовития януари на 2022 г., когато пожар изпепелява до основи фургона на Е. и Х. от гр. Нови Пазар. В продължение на 23 години този фургон е бил техният единствен дом – мястото, където са отгледали децата си и са посрещали своите внуци. Останали на улицата посред зима, баба Е., дядо Х. и голямото им семейство са принудени да търсят спасение в изоставена от години къща.

Макар и без ток и нормални условия, необитаваният имот им дава временен покрив. Спокойствието им обаче е краткотрайно. Преди година се появява наследник на къщата, който решава да я продаде, и семейството отново е изправено пред ужаса да остане без подслон.

Затрудненията на семейството са трудно преодолими и тъй като част от възрастните членове на разширеното семейство нямат лични документи, заради липсата на адресна регистрация. „Невидими“ за повечето институции, без документи, без постоянно жилище, възрастни и деца трудно могат да получат нужната цялостна подкрепа, стабилност, за да продължат живота си и да останат заедно.

Ситуацията става критична за три поколения, живеещи под един покрив. Изправени пред безизходица и реалната заплаха да бъдат разделени от децата си поради липса на дом, в края на миналата година семейството търси помощ и подкрепа от Сдружение „Хаячи“ – Нови пазар. Това е последната им надежда да намерят трайно решение и да запазят целостта на своето семейство.

Междуинституционална подкрепа: Решения в реално време

За Х. и Е., техните деца и внуци, все пак нещата се развиват доста по-добре от масовия казус. Своевременната намеса предотврати най-тежкия сценарий – извеждане на деца от семейната среда и настаняване в алтернативна грижа.

Под председателството и координацията на Мария Николова от Сдружение „Хаячи“, която е и ръководител на Комплекса за социални услуги „Център за обществена подкрепа“ в Нови Пазар се задейства сформирането на Координационния механизъм за подкрепа на семейството.

Координационният механизъм за превенция на раздялата е модел за бърза междуинституционална реакция, който обединява местната власт, социалните услуги и неправителствения сектор около конкретно семейство в риск.

При казуса в Нови Пазар мехаизмът обединява представители на Сдружение „Хаячи“, на Общинския съвет, различни дирекции от общинска администрация – община Нови пазар – /Социални дейности, отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ ГРАО, дирекция „Общински имоти“/, на Дирекция „Социално подпомагане“ /Отдел „Закрила на детето“/, на Бюрото по труда, на представители на Сдружение „Асоциация ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие“, здравни медиатори.

Така в кратки срокове семейството получава подкрепа за:

  • Жилищно настаняване: Община Нови пазар поема ангажимент за настаняване в общинско жилище на семейството.
  • Административна подкрепа: ГРАО ще осигури настоящ адрес, за да може бащата на две от децата да получи лични документи и съответно да може да има стабилност, подкрепа, да търси законна работа и др.
  • Правна помощ и закрила: За осигуряване на законовия статус и признаване на връзките между децата и семейството. Започва и процедура „Настаняване при близки и роднини“ за децата, които да бъдат настанени временно при свои близки роднини и така да се гарантира, че ще останат в семейна среда.
  • Финансова солидарност: За да започне семейството на чисто в новото общинско жилище, Община Нови пазар и Проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделяне на семействата“, финансиран от Фонд „Мечтата на Таня“, ще си разпределят разходите по натрупани стари задължения от предишни наематели на апартамента.

Силата на общността и за ползите от Координационния механизъм

„Случаят от Нови пазар показва, че когато институциите работят заедно, превенцията на раздялата е възможна – дори в най-тежките житейски ситуации. За краткото време на своята дейност и пилотно прилагане, „Координационният механизъм доказа своята ефективност – той е мостът между институциите и хората в риск,“ споделиха участниците в заседанията по механизма.

Работата по случая продължава активно. „Вярваме, че с общи усилия ще осигурим на това семейство не просто покрив, а шанс за достоен живот. Това не са просто административни срещи, а ключова стъпка към спасяването на семейства в криза и риск от раздяла“, споделят от Сдружение „Хаячи“. И отбелязат, че са готови да съдействат със знания и опит за разпространение на модела и в други общини.

„Много благодаря на хората от центъра, ако не бяха те нямаше да се справим сами. Много неща направиха за цялото семейство. Помагат ми във всичко, от което имам нужда. За децата дават дрехи, понякога и торбички с храна за което много им благодаря, че се грижат за нас. Да са живи и здрави. Нека да помагат и на други като нас“, споделя бабата Е.

Повече за Координационния механизъм

Идеята за Координационния механизъм е част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“. „Целта е чрез този механизъм да се уреди взаимодействието на заинтересованите страни при работа в случаи на деца, при които е констатиран риск от раздяла с родното семейство и за взаимодействие при кризисна интервенция“, посочва Мирослава Маджарова от Клуба на НСО в Търговище – ръководител на проекта.

Задачите на този Координационен механизъм са:

    • Ранното идентифициране на конкретни случаи на семейства, в които съществува риск от раздялата на детето от биологичното му семейство;
    • Прилагането на интегриран подход чрез включване в работата по всеки случай на всички заинтересовани страни, които биха могли на подкрепят и предотвратят раздялата /Регионално управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, Бюро по труда, Регионална дирекция на вътрешните работи, училища, детски градини и т.н./;
    • Осигуряване на индивидуализирана подкрепа съобразно конкретните нужди на семейството, вкл. кризисна интервенция в началото на работата по случая/

Повече за Координационния механизъм и неговото прилагане, може да видите тук и тук.

Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище

От „трябва“ към реалността. За подкрепата за по-добро утре и превенция на раздялата – историята на Ивелина*

Децата трябва да получават навременно и адекватно лечение. Децата трябва да се социализират с връстниците си още от ранна възраст в ясли и градини. Децата трябва да се хранят пълноценно. Децата трябва….

А какво се случва, ако родителите са наясно с всичките тези „трябва“, но не могат да ги изпълнят? Защото са в крайна бедност. Какво се случва, ако децата дори нямат обувки или връхна дреха, за да могат да отидат на детска градина, например?

Изследванията и проучванията сочат, че често неизпълнението на тези „трябва“ води до разделяне на децата от семействата им. Масовият случай е децата, попаднали в институции, да са от ромски произход, като по приблизителни оценки те са между 60 и 70%, въпреки че ромите съставляват малко над 10% от населението.

Сред ромите най-често възниква един от основните рискове, водещи до раздяла между деца и родители – бедността.

За да не се стига до раздяла, която може да бъде избегната. За да получат семействата навременна подкрепа и да могат да полагат по-пълноценни грижи за децата си. И за да има всеобхватна помощ спрямо всяка индивидуална нужда, осигурявана от различните социални институции на терен – това са част от причините сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и Клубът на нестопанските организации в Търговище да създадат и да започнат пилотно прилагане на  координационен механизъм за превенция на разделянето на семействата.

Създаването и тестването на Координационния механизъм са част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделяне на семействата“, координиран от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и осъществяван с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище
Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище

От „трябва“ към реалността – семейството на Ивелина*

Благодарение на работата на този механизъм и на подкрепата за семейството на Ивенила*, днес нейните деца са в изискванията на повечето „трябва“. И най-вече – те са заедно, всеки ден грижите за децата стават все по-осъзнати и качествени, майката има все повече помощ, както финансова, така и социална, за да има повече механизми да се справя с трудните житейски ситуации.

Майката Ивелина сама търси помощ от Клуба на нестопанските организации в Търговище. В нейната общност знаят, че организацията подкрепя семейства в риск.

Първоначалната оценка показва нужда от доста работа в различни посоки. Ивелина има 4 деца, две от които близнаци – момче и момиче, на 4 години. Единият от близнаците е с прогресиращи и задълбочаващи се заболявания – епилепсия и астма, но няма назначени лечения, лекарства и епикриза, тъй като това трябва да се случи в болницата във Варна, а семейството няма възможност да отиде дотам. Детето няма и ТЕЛК решение.

Заболяването на единия близнак, честите боледувания на децата в семейството, както и липса на дрехи и обувки, пречи на двете деца да посещават редовно детска градина.

Ивелина и бащата на децата живеят в бедност и нямат никакви доходи. Мъжът също е със заболяване и има право на ТЕЛК, но не го получава, тъй като нямаше редовна лична карта. Семейството не получава и детски надбавки.

Координирана подкрепа стъпка по стъпка

Диана Якимова, социален работник към Клуба на нестопанските организации /КНСО/ поема случая. Организацията сформира Координационен механизъм за цялостна подкрепа на семейството, в който са включени представители на Отдел „Закрила на детето“, Община Търговище, Комплексът за социални услуги за деца и семейства., Комплексът за здравно-социални услуги, Областна администрация и социални служители от КНСО. За да се осигури взаимодействие между всички тези институции за по-цялостна помощ за семейството на Ивелина, са проведени 2 срещи през октомври и ноември 2025 г., като предстоят и следващи. Изработени са и индивидуални планове за подкрепа.

Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище
Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище

Реални спешни действия

Обединените усилия позволяват на практика да се предприемат бързи и всеобхватни реални действия, благодарение на които семейството вече започва да излиза от кризисната ситуация.

Семейството получава средства за транспорт и болничен престой, с които успява да заведе максимално бързо малкото момче в болница УМБАЛ „Света Марина“- гр. Варна. Там му е назначена терапия на заболяванията, изписани лекарства и му е издадена епикриза, с която да се яви за издаване на ТЕЛК. Така малкото дете ще може да получава своевременно всеки месец нужните за терапията му лекарства.

Малко повече финансова сигурност

„Втората ни цел беше подкрепа на семейството за осигуряване на финансова устойчивост и справяне с ежедневните предизвикателства“, посочва Диана Якимова.

Семейството получава помощ за подаване на документи за получаване на детски надбавки за децата.

В ход е и търсене на възможност бащата да започне постоянна работа. Той е подкрепен за издаване на нова лична карта, която да му помогне както пред Бюрото по труда, така и за възстановяване на инвалидната му пенсия.

Децата – сред връстниците им

Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище
Деца, посещаващи заниманията в Детската къща в Търговище

„Предоставихме на децата дрехи, обувки и други продукти от първа необходимост. Липсата им ги възпрепятстваше да посещават детска градина“, разказва социалният работник. Запознахме и директора на детската градина на близнаците със случая и получихме нейната обратна връзка, което също помага за по-редовното посещение на децата сред връстниците им, допълва тя.

Част от плана на координационния механизъм е също и проследяването на редовното посещение на детска градина.

Овластяване на семейството

След преодоляване на непосредствената кризисна ситуация, ръководещите случая от КНСО смятат, че са необходими целенасочени усилия за овластяване на Ивелина да полага осъзнато качествени грижи да Децата. Затова и в плана за подкрепа е включено участие на майката в програмата „Сигурен старт“. Още през първия месец на работа със семейството, Ивелина и децата й са включени в дейностите, като посещават  Къщата на семейството и общността.

В т.нар. Детска къща, те получават подкрепа на много нива – за детето, за родителите и за семейството като част от общността. Интегрираният характер на интервенцията обединява ключови сфери като здравеопазване, хранене, ранно учене, сигурност и отзивчиви родителски грижи. Чрез насърчаване на позитивното родителство и подобряване на уменията на възрастните, Програмата цели да създаде стимулираща семейна среда, която е критично важна в периода на ранното детство, когато нервно-психичното развитие е най-интензивно.

„Подпомогнахме семейството през един от периодите им на криза, но все още не са излезли от риска отново да попаднат в такъв. За това работата, целенасочената индивидуализирана подкрепа и общите усилия трябва да продължават и след преодоляване на първоначалния риск“, отбелязва Диана Якимова

Повече за Координационния механизъм

Идеята за Координационния механизъм е част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“. „Целта е чрез този механизъм да се уреди взаимодействието на заинтересованите страни при работа в случаи на деца, при които е констатиран риск от раздяла с родното семейство и за взаимодействие при кризисна интервенция“, посочва Мирослава Маджарова от Клуба на НСО в Търговище – ръководител на проекта.

Задачите на този Координационен механизъм са:

    • Ранното идентифициране на конкретни случаи на семейства, в които съществува риск от раздялата на детето от биологичното му семейство;
    • Прилагането на интегриран подход чрез включване в работата по всеки случай на всички заинтересовани страни, които биха могли на подкрепят и предотвратят раздялата /Регионално управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, Бюро по труда, Регионална дирекция на вътрешните работи, училища, детски градини и т.н./;
    • Осигуряване на индивидуализирана подкрепа съобразно конкретните нужди на семейството, вкл. кризисна интервенция в началото на работата по случая/

*Името е сменено, за да се запази анонимността и достойнството на семейство в уязвима ситуация

Застъпничество, юридическа подкрепа, срещи между институции и няколко месеца – за една лична карта

Първата лична карта на Василка изминава труден път – няколко срещи и редица разговори между представители на община, РПУ, социални служби, съпътствани от активно застъпничество и съдействие от страна на адвокат от СНЦ “Инициатива за равни възможности”, както и помощ от МВР. Благодарение на всичко това и след месеци трудности, бременната Василка от София вече има първия си личен документ.

Семейството на Василка обитава постройка без нотариален акт, а адресът, на който младата жена е регистрирана и реалният – не съответстват. Това се превръща в сериозна пречка да получи първия си документ за самоличност.

В силно затруднено положение, бременна и без здравна помощ, Василка търси съдействие в Център МИР-Папанчев на Фондация „Здраве и социално развитие“. Там случаят й поема Фани, която работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Казусът на Василка попадна и сред личните истории, които бяха представени по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

от, да се заеме с казуса. Благодарение на нейните усилия, Василка вече получава освен лична карта, но също и здравна и социална подкрепа.

Без личен документ Василка не може да се възползва от социални помощи, здравни услуги и образование, което задълбочава социалното ѝ изключване и поставя в риск както нея, така и новороденото ѝ дете.

При първия опит за подаване на заявление в 9-то РПУ процедурата е прекратена, тъй като служителите отказват издаване на лична карта заради несъответствие на адресната регистрация. Опитите за съдействие в прилежащата община също се оказват безрезултатни – служителите отхвърлят искането на младата жена и общностния работник за издаване на служебен адрес, с което да се отключи и възможността за издаване на лична карта. Аргументите на местната администрация – според тяхното тълкуване действащата нормативна уредба разрешава предоставянето на служебен адрес само на чужденци или български граждани, които живеят извън страната.

След първите удари „на камък“, екипът от Център МИР – Папанчев получава и юридическа подкрепа от адв. Даниела Михайлова от СНЦ “Инициатива за равни възможности”.

И следват няколко междуинституционални срещи и разговори между представители на общината, 9-то РПУ и социалните служби. Така след активното застъпничество и юридическо съдействие Василка успява да получи своята първа лична карта. А с това и достъп до социална и здравна подкрепа.

А общностният работник Фани коментира: „А какво се случва с всички останали хора без лични документи, които нямат нито юридическа подкрепа, нито възможности и знания да извървят сами целия този няколкомесечен път?“.

Колко време отнема да си извадиш лична карта – понякога над половин година

Вече над 6 месеца Христо от Самоков обикаля институциите там, както и в родната Пещера, в Пазарджик и София, но резултат няма. Той не иска да е “невидим” за държавата и се опитва да придобие лична карта.

За своите 34 години Христо никога не е имал лична карта. Работил е и е живял „на черно“ през цялото време. За да се опита да се легализира и да може да упражнява всички свои права и задължения, Христо се обръща към общностните работници от Център МИР – Самоков на фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед). Случаят му поема Георги, който работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Историята на Христо от Самоков попадна и сред личните истории, които работещите на терен социални и общностни работници разказаха пред институциите по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

Половин година институционално лутане

Христо и Георги заедно поемат по институционалния път, който не са очаквали да им отнеме над половин година.

Христо живее в град Самоков, но тъй като е роден в Пещера, от самоковската община информират, че младият мъж първо трябва да бъде идентифициран, т.е. да му бъдат зададени въпроси във връзка със самоличността му от служител на ЕСГРАОН, за да се установи дали той е същото лице, за което се представя. След като идентификацията завърши успешно, се прави снимка на лицето в съответното Районно полицейско управление.

Знаейки това, се Христо и Георги се обръщат към ЕСГРАОН и самоковската полиция, но от там отговарят, че идентификацията е необходимо да се направи в родния му град Пещера.

В общината и в полицията в Пещера резултатът обаче е същият – идентификацията на Христо там била невъзможна. Служителите на ЕСГРАОН от Пещера препращат към Пазарджик с уверението, че там Христо ще бъде идентифициран.

„Отправихме се натам, вярвайки, че цялото това пътуване ще приключи с успех, но уви, в пазарджишката община също заявиха, че не могат да го идентифицират… Потърсихме съдействие и от отдела за български лични документи, но там също получихме отказ. След като им разказахме историята на Христо, те ни насочиха към Пещера, за да бъде направена идентифицикация на самоличността му. И така от Пещера казват отидете в Пазарджик, а от Пазарджик – отидете в Пещера“, спомня си Георги от ХЕСЕД. Ако Христо беше сам в това пътуване, надали изобщо щеше да стигне до Пазарджик, отдавна да се е отказал, смята още общностният работник.

Съдействие от адвокат и търсения в София

В опит да излезе от омагьосания кръг, Георги се свързва с адвокат в София от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова. Тя ги насочва към дирекция Български документи за самоличност в София. „Отидохме отново и пак провал – оказа се, че Христо има невалиден постоянен адрес. Сега пък поемаме из общините, за да се опитаме да изчистим казуса с този невалиден адрес“, обяснява Георги. И е решен да докара тази история до успешен край.

А невидимият от 34 години Христо да придобие първата си лична карта. „Колкото и да е заплетено, няма начин да не стане“, уверено завършва общностният работник.

Трудно прилагане на закона

По време на форума през ноември, общностните работници, здравните медиатори, правните експерти и представителите на НПО-сектора идентифицираха сериозни проблеми около прилагане на законовите промени, даващи право на служебна адресна регистрация и от там улесняващи достъпа до лични документи. По техни разкази съществуват неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.

Още за проблемите и препоръките, може да видите тук.

Как и доколко се прилагат законовите промени за издаване на служебни адреси, обсъдиха представители на институции и експерти

Снимка ВКБООН

Прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация от 2024 г., с които се отвори вратата за осигуряване на лични документи на хиляди хора без законна адресна регистрация, все още е сериозно предизвикателство. Докато някои общини прилагат закона ефективно, други продължават да се сблъскват с неясноти, нямат единен подход и така все още хиляди семействата са без документи, а от там и – без базисни социални права и отговорности.

Това бяха част от основните изводи от конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

Сара Перин, снимка ВКБООН

Промените в Закона за гражданската регистрация, приети през октомври 2024 г., позволиха въвеждането на служебен адрес  –  дългоочаквана промяна, която дава възможност на хора без законна адресна регистрация да получат служебна и така да могат да придобият лични документи. Безспорно това беше първа и съществена стъпка за достъп до базисни права за тези доскоро „невидими“ хора, но прилагането на промените остава предизвикателство, посочиха участниците във форума. За да се улесни този процес е необходима координация между институциите, унифициране на практиките и познаване на промените и мулти-институционален подход.

Всички на едно място в обща дискусия

Снимка ВКБООН

За първи път форумът успя да събра на едно място представители на всички заинтересовани страни за отворена дискусия, координация и улесняване на процеса при прилагане на промените –  вицепремиера Атанас Зафиров, представители на Омбудсмана, на МВР,  на  МРРБ, ГД ГРАО“, на местната власт и местните администрации на ГРАО, юристи, застъпници, общностни работници на терен, здравни медатори.

Конференцията беше открита от Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България. Встъпителни думи произнесоха Атанас Зафиров, заместник-министър-председател на Република България, Бойчо Арнаудов, директор на дирекция „Национален превантивен механизъм и основни права“, Омбудсман на Република България, Сара Перин, изпълнителен директор, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и Делия Поп, изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. За добрите практики в община Кюстендил пък говори и кмета на града Огнян Атанасов.

Събитието отбеляза напредъка по инициативата „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“ в подкрепа на прилагането на промените в Закона за гражданската регистрация и за все по-малко „невидими“ граждани. Дейностите в рамките на Мрежата се ръководят от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

За промяната добре, но да поговорим за прилагането

По време на своите изказвания участниците във форума подчертаха, че промяната в закона и прилагането му не са само административен процес, а всъщност променят съдби на хиляди хора, като им предоставят достъп до редица права и пълноценно включване в обществения и икономически живот.

Проблемът с липсата на документи за самоличност сред уязвими групи е дългогодишен и води до ограничаване на достъпа им до образование, здравеопазване, социални услуги, упражняване на граждански права и заетост, отбеляза вицепремиерът Зафиров.

Той съобщи, че по данни на ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) от влизането в сила на промените до октомври 2024 г. са издадени над 2400 лични документи, а около 50 000 души вече имат служебен адрес към октомври 2025 г.

По време на форума експертите отбелязаха, че въпреки постиженията, промените не се прилагат лесно. Общностните работници, здравните медиатори, правните експерти идентифицираха сериозни проблеми – неразбиране и непознаване на промените в закона, трудно достигане на информацията до нуждаещите се семейства, различно тълкуване на промените в различните местни администрации, неактуализирани и неизпълнявани указания, прехвърляне на хората между различните администрации, водещо до изключително дълги срокове за издаване на адресни регистрации и лични документи.

Снимка ВКБООН

„Промените са съществена стъпка за адресирането на проблема, тази дори една-единствена мярка има силата да променя съдби. В същото време е необходим координиран мулти-институционален подход, за да се гарантира прилагането на закона“, отбеляза Седа Кузуджу, представител на ВКБООН в България.

 

Всеки ден работа на терен за гарантиране на базисни права

С промяната се дава основата хиляди хора вече да не са невидими, лишени от базисни права и отговорности, отбеляза и Сара Перин. „Това са фундаментални права, които дълги години бяха недостъпни за твърде много хора. Те бяха изключени от публичния живот“, допълни тя. Г-жа Перин благодари за дългогодишните усилия на юристите от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ и по-конкретно на адв. Даниела Михайлова, за усърдното й застъпничество за промяната в Закона за гражданската регистрация. Тя подчерта и ролята на общностните работници от „Мрежа с грижа от 0 до 3“, които всеки ден са на терен сред най-уязвимите, за да ги информират, подпомагат в трудния процес при издаване на адресна регистрация и лична карта, да оказват съдействие при осигуряване на достъп до образование, социална и здравна помощ.

Документът за самоличност отключва омагьосания порочен кръг на бедността и чрез него хората  могат да упражняват своите основни права, а това е и съществена мярка да се предотврати ненужната раздяла на семействата, отбеляза още Сара Перин.

Делия Поп, снимка ВКБООН

„Когато родителите са лишени от базисни права, децата са тези, които плащат най-високата цена и се налага да се борят с проблемите през целия живот“, отбеляза Делия Поп – изпълнителен директор, Фонд „Мечтата на Таня“. Това не е технически въпрос, а основен такъв, ако искаме да създадем и гарантираме условия, в които децата да растат здрави и да се развиват успешно от най- ранна детска възраст. Липсата на документи е първи признак за бедност, и рисков фактор за изключване, изолация  и за разделяне на семействата, допълни тя.

Г-жа Поп приветства законовите промени, като отбеляза, че прилагането им и координираните действия са от съществено значение.

Какви са най-основните последици от това човек да няма лични документи и какви са възможните решения?

В България повече от 70 000 души живеят без документ за самоличност. Техните граждански права са ограничени, защото те не съществуват в правния мир. А от това губим всички.

Какви са най-основните последици от това човек да няма лични документи, както и за децата му, какви са проблемите и какви са потенциалните решения? Може да откриете кратки отговори на тази въпроси в инфо-графиката, която от инициативата „Документ за самоличност за всеки“ подготвиха.

Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“ е подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.

От Инициатива за равни възможности, които се застъпват за по-малко „невидими“ хора в България, отбелязват че:

Когато мама няма лична карта

  • Детето няма удостоверение за раждане;
  • Детето няма личен лекар;
  • Детето няма задължителни имунизации;
  • Детето не може да ходи на ясла, на детска градина и училище;
  • Мама не може да получава никаква социална подкрепа;
  • Детето не може да получи лична карта, когато навърши 14 години – и така порочният кръг се завърта отново, защото и неговите деца ще попаднат в същата спирала!

Какви са възможните решения и какво може да се направи за преодоляване на проблемите, може да видите във файла.

Координирани подходи в работата по превенция на разделянето на семействата бяха тема на кръгли маси в Нови пазар и Търговище

Нови стандарти и координирани подходи в работата по превенция на разделянето на семействата бяха тема на кръгли маси през юни в Нови пазар и в Търговище.

Дискусиите целят да се осигури институционална и гражданска подкрепа за въвеждане на координационен механизъм за превенция на разделянето на семействата, както и методика на социалната услуга „Мобилно превантивна общностна работа“. Двата документа, които ще осигурят координирана и всеобхватна подкрепа за семейства и деца в риск от разделяне, са изработени в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семейства“. Дейностите се изпълняват от сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и от Клуба на нестопанските организации в Търговище.

Още за механизма и за методиката може да видите тук.

В кръглите маси се включиха представители на местната власт и администрация, на регионални и общински социални услуги, ведомства и институции, както и здравни медиатори и партньори по проекта.

Г-жа Майя Грозданова – експерт по проекта, посочи необходимостта от обща методика, по която да се работи в подкрепа на уязвимите общности. Идеята на мобилната превантивната общностна работа е да се изготвят конкретни стъпки, които да се прилагат на място – в дома, в училище, в читалище или другаде. От друга страна – да се осигурят финансови стандарти на национално ниво, така че локално тя да бъде напълно достъпна и безплатна за целевите групи.

В целевите групи попадат уязвими семейства и деца в риск, малцинствени групи, хора с увреждания и техните семейства, младежи в риск и други категории, семейства в риск от разделяне на детето от биологичното семейство. Грозданова отбеляза още, че в методиката на социалната услуга са разписани конкретни етапи на работа, като най-важното е те да се прилагат така, че децата да бъдат отглеждани в биологичните им семейства.

Координационният механизъм за превенция на разделянето на семействата беше представен от изпълнителния директор на Клуба на нестопанските организации в Търговище Невена Маджарова. Тя посочи, че механизмът цели да предотврати разделянето на детето от неговото семейство чрез ранно идентифициране на рисковете, предоставяне на навременна и интегрирана подкрепа, от която има значима потребност към настоящия момент, и последващи координирани действия между различните институции, организации и социални услуги.

 

Към момента се търсят възможности за привличане на организации, които да прилагат механизма и методиката на различни места в страната. Както и за стъпки за законово или подзаконово регламентиране на новите подходи с цел осигуряване на тяхната устойчивост. Очаква се мерките да бъдат пилотно тествани от септември тази година.

По време на дискусиите на кръглите маси, представителите на местната власт и на социалните услуги откроиха нуждата и значението на междуинституционалното сътрудничество за осигуряване на всеобхватна подкрепа на семействата.

След кръглата маса в Търговище беше проведена среща на екипа на Клуба на НСО и експерта Мая Грозданова със зам.-кмета на община Търговище г-жа Сюзан Алиосманова. На срещата беше представен проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“, както и бяха обсъдени възможностите за устойчивост на услугите, работещи по превенция на разделянето на децата от семействата им. Г-жа Алиосманова изрази съгласие с изложените аргументи и се ангажира ръководството на общината да предприеме действия, осигуряващи навременна и професионална подкрепа за семейства от уязвими общности, живеещи в бедност. Тя подчерта, че ще разчита на опита и експертизата на Клуба на НСО за осъществяване на работеща и мобилна общностна работа – както в рамките на град Търговище, така и в селата от общината.

Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"

Даниела Михайлова и Дора Петкова – за служебните адреси, личните документи и порочните кръгове пред „Тоест“

Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от "Тоест"
Дора Петкова и Даниела Михайлова. Илюстрация, създадена с помощта на ИИ от „Тоест“
Без лични документи си абсолютно изключен. Разполагаме дори с информация за хора, които толкова са свикнали да живеят по този начин, че даже се плашат да имат лични документи.
Това обясняват адв. Даниела Михайлова и Дора Петкова пред електронното списание Toest .
Дете, родено от родители без документи, не притежава удостоверение за раждане, няма личен лекар, имунизации, достъп до здравни и социални грижи, до детска градина, по-нататък до училище и всичко останало, което би трябвало да се полага за пълноценното развитие на всяко дете, посочват още в интервюто.
„Така че ето как, когато нямаш личен документ, ти си лишен от първия си ден от достъп до основни човешки грижи и права. Дано предотвратим това да се случи и с децата и техните семейства от „Захарна фабрика“, които съвсем скоро останаха без дом. Нали твърдим, че децата са най-ценни?“, допълва Дора Петкова.
Макар законът от 2024 г. да запълва правен вакуум и предвижда осигуряването на служени адреси за хората, така че да могат да придобият документи, има някои случаи, в които промяната в закона се оказва недостатъчна, обяснява в интервюто адв. Михайлова. В някои ситуации „МВР не може да извърши идентификацията по постоянен адрес. Тогава се забавят всякакви видове процедури, защото, когато полицаите откажат да извършат идентификацията, издаването на лични карти се „закучва“. Защото човек не може да промени адресната си регистрация, преди да има документ за самоличност, който да представи в общината. Та поради тази причина няма как да бъде издадена лична карта. Получава се нещо като параграф 22.“, посочва тя.
Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи.
За това какво е да живееш без лични документи и доколко са факт на практика законовите изисквания, може да прочетете в цялото интервю тук.
Адвокат Даниела Михайлова ръководи правната програма на сдружение „Инициатива за равни възможности“. Дора Петкова е програмен координатор на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Двете работят съвместно по инициативата за достъп до лични документи на Мрежата.

Организации предлагат механизъм за взаимодействие за превенция на разделянето на семействата

 

Как представителите на социалните услуги, общностните социални работници на терен и различни местни институции да обединяват съвместно усилия при случай на дете в риск и как да работят заедно за превенция на разделянето на детето от семейството му. Това обсъждат неправителствени организации – част от проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“.

Организациите са на финала на подготовката на координационен механизъм за общностна мобилна работа за превенция на раздяла на семействата. Механизмът ще създаде ясно дефинирани процедури за насочване и координация – кой задвижва процеса по подкрепа на детето и семейството в риск, кой на кого се обажда, в какъв срок се събират всички компетентни институции и организации, кой с какви функиции е натоварен и как точно участва.

Интегриран подход

Механизмът ще позволи реализирането на поредица от интегрирани дейности, насочени към превенция за разделянето на детето от родното му семейство, както и обмяната на информация и знания. Така ще се постигне координиране на усилията на всички звена, работейки без разпокъсаност на действията. При прилагането на механизма, е застъпен мултидисциплинарен и интегриран подход на местно ниво, като основната дългосрочна цел е работа за устойчива подкрепа на детето и семейството.

След създаването му, механизмът ще бъде изпробван от организации от Мрежата чрез прилагане на практика в няколко града в България, за да се докаже неговата ефективност и нужда. Ще бъде представен и пред компетентните институции и местни власти.

Методика за мобилна общностна работа

Принципите и стъпките за координация, са придружени и от методика за мобилна превантивна общностна работа. Тя описва правилата и методите за работа на място в общността, дава практически насоки как да се „картографират“ общностите – да се извлича нужната информация, за да се познава общността и нейните специфики в детайли. Дадени са подходи за идентифициране на рисковете за децата, както и практически идеи за създаване на доверителни връзки с общностите.

Финансова устойчивост

Като следваща ключова стъпка, която неправителствените организации и институциите трябва да обсъдят и решат съвместно, са методите за финансиране както на мобилната общностна работа, така и на координационния механизъм. Остойностяването на услугите и дейностите, както и гарантирането на тяхната финансова устойчивост, са ключови за системното и дългосрочно прилагане на механизмите за подкрепа и превенция. Организациите предлагат да се предвиди и създаването на спешен финансов фонд, с който да се подпомагат семействата с най-необходимото за преодоляване на рискова кризисна ситуация.

От септември тази година създателите на механизма и методиката – Клуб на нестопанските организации, Търговище и Сдружение „Хаячи“, планират обучения и изпробване на практика на методиката и на координационния механизъм.

За „невидимите“ или какво е да живееш без лични документи – видео

През октомври 2024 г.  Народното събрание при промени в Закона за гражданската регистрация. В резултат хилядите деца и възрастни в България без официален адрес, ще могат да заявят служебен адрес и да придобият документ за самоличност.

Така те ще спрат да са „невидими“ за институциите и държавата, ще имат възможност да упражняват правата си – да започнат работа, да имат трудов договор и осигуровки, да запишат децата си на градина и училище, както и да имат личен лекар, да получават услуги, социална подкрепа и здравна грижа, когато са болни, да гласуват, да встъпват в брак и много други.

Защото е позорно да живеем в общество, в което толкова много хора, на практика са несъществуващи за обществения живот в страната.

През 2025 г., Мрежата “С грижа от 0 до 3” подкрепя популяризирането на промените в закона сред засегнатите лица чрез работа на терен, обучения на здравни медиатори и директна работа с общините.

Голямата заслуга за измененията в закона е на Български хелзинкски комитет (БХК) и на личния принос на гражданския активист Красимира Величкова и на адвокат Даниела Михайлова, част от Сдружение „Инициатива за равни възможности“, член на Мрежата за правна помощ на Националната мрежа за децата и член на неформалната Мрежа “С грижа от 0 до 3”, които неуморно се застъпваха за промените в закона до тяхното приемане и обнародване в Държавен вестник.

„Детето на родители без лична карта започва своя живот с цяло поредица от
ограничения. На първо място има затруднения със записване при личен лекар. Родителите не могат да запишат децата си на училище. Така рискуваме много деца да останат необразовани и това е проблем нататък в техния живот“, обяснява адв. Михайлова.

Тепърва предстои законодателните промени да бъдат прилагани масово на практика из цялата страна. Как това ще се случва и дали вече се случва, е въпрос на множество административни решения, изграждане на капацитет в администрациите и познаване на новата нормативна уредба.

Да се улесни достъпът на нуждаещите се от лични документи до правата им според новите законодателни норми е част от новата дейност на инициатива „Лични документи“ в „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделянето на семействата“. В рамките на тези дейности адв. Михайлова провежда различни обучения и консултации на здравни медиатори и общностни работници на терен за стъпките, които трябва да предприемат, за да помогнат на хората без документи, да заявят издаването на лична карта.

Повече за проблемите на хората без лични документи може да видите във видеото, което е част от мрежа за подобряване на майчино и детско здравеопазване сред ромската общност „С грижа от 0 до 3“. Създадено е от сдружение „Клуб на нестопанските организации“– Търговище, и се реализира с финансовата подкрепа на фондация „Тръст за социална алтернатива“.