Категория: Сигурна и безопасна среда

„…Вземането на детето от семейството е по-скоро знак за безпомощността на системите да помогне на родителите“.

„…Най-често до такава раздяла се стига, защото случаите са били открити като кризисни много късно“.

Това са част от основните акценти в интервюто на д-р Галина Маркова –  доктор по социална работа и ръководител на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет (НБУ) пред платформата Ромало. 

И още:

Трябват мултисекторни екипи – с лекар, психолог, учители, така че всеки да поеме своята част от случая, а социалният работник да координира работата.

„Защо ни е толкова трудно да работим с родителите? Защо ги виждаме като проблем, вместо като хора, на които трябва да помогнем? Трябва да разберем тази утвърдена нагласа за безотговорния родител. Как да престанем да ги отхвърляме и как да започнем да им помагаме е големият въпрос.“

Цялото интервю може да прочетете надолу

Разговор с д-р Галина Маркова за бедността, институционалните нагласи и пропуснатата подкрепа, която понякога води до разделяне на деца от семействата им.

Д-р Маркова, от Вашия опит кои са най-честите причини, поради които се стига до отделяне на деца от техните семейства в България?

–  Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов Български университет, заедно с Коалиция „Детство 2025“ проведохме изследване на причините за раздялата между деца и семейства. То показва, че най-често до такава раздяла се стига, защото случаите са били открити като кризисни много късно. Т.е. вместо да се открият тези случаи от образователната и здравната системи по-рано, за да се оценят рисковете за децата и семействата и да се направи всичко възможно да не се стигне до извеждане на детето.

Много често раздялата е резултат от зависимости от психо-активни вещества: алкохол, наркотици, например, психо-социални проблеми на родителите или на децата, конфликти, самота на родителите, бедност. Когато рисковете, свързани с тези фактори, се пренебрегват дълго време, ситуацията става кризисна. Тогава извеждането започва да изглежда неминуемо, макар че за мен тази дума винаги е с въпросителна. Защото то често е реакция на системата в момент, в който тя вече няма ресурс да направи нещо друго.

Така че вземането на детето от семейството е по-скоро знак за безпомощността на системите да помогне на родителите. Това е днешната картина.

Казвате, че извеждането на дете от семейството не е само резултат от конкретна криза, а е свързано и с по-дълбоки обществени и институционални нагласи. Откъде идва тази готовност държавата да поема грижата за децата вместо семейството?

– Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Преди 9 септември 1944 г. в България е имало около 30 институции за деца сираци. След това, по време на социализма, държавата развива много по-широка система от институции, копирана до голяма степен от модела на Съветския съюз и разпространена в целия социалистически лагер. Броят на институциите в България нараства до 285, без дори да броим седмичните детски градини.

Това е свързано с идеологическата представа, че държавата трябва да поеме голяма част от грижата за децата. От една страна, защото жените вече трябва да работят наравно с мъжете, а от друга, защото държавата постепенно започва да разширява прекомерно правомощията си в сферата на грижата. Вместо това да остане в по-естествени форми на подкрепа, като детските градини, се стига до създаването на институции, в които децата се настаняват трайно.

Преди години направих изследване, което всъщност ме въведе в темата за закрилата на децата. Въпросът беше: кои са родителите, които доброволно настаняват децата си в институции? Сравних три групи майки – такива, които дават децата си в детска градина, в седмична детска градина и в институция. Оказа се, че голяма част от майките, които настаняват децата си в институции, самите са били отгледани в институции.

За мен това беше много важно откритие. Първоначално очаквах, че решението за такава дългосрочна раздяла е свързано основно с лични травми в детството. Но се оказа, че става дума и за наследен модел – за приемане на идеята, че държавата може да се намеси в отглеждането на детето по много драматичен начин.

Тази нагласа не е изчезнала напълно. Днес, след деинституционализацията, вече нямаме стария тип големи домове, но имаме малки групови домове – ЦНСТ. Те се разпознават по различен начин от различни хора. За едни са кризисна мярка, за други – познато място, към което могат да се обърнат, а понякога дори не се възприемат достатъчно ясно като форма на раздяла.

Затова е важно да кажем, че институционалното мислене не изчезва автоматично с промяната на сградите и формите на грижа. Дори днес, когато говорим за превенция и за намаляване на раздялата, има общини, които настояват за повече ЦНСТ.

А това показва, че прибягването до институционална грижа продължава да изглежда не само допустимо, но и предпочитано решение.

Споменахте бедността като един от факторите. Каква роля играят бедността и неравенствата в разделянето на деца от техните семейства?

Когато правих изследването, за което споменах, едно от условията беше всички майки, които участваха, да бъдат еднакво бедни. Те бяха около 100 жени в трите групи. Така че бедността сама по себе си не може да обясни раздялата.

Ще дам и друг пример. В Русе участвах в проект, в който имаше две фокус групи с еднакво бедни ромски майки. Едните казваха: „Моите деца са в институция, защото сме бедни.“ Другите, които бяха в същата бедност, казваха: „Как ще си дам детето в институция и ще се разделя с него? Ще гладуваме заедно, но никога няма да се разделим.“

Да не се разделиш с детето си е нещо много дълбоко, заложено в човека. Раздялата с дете е толкова чужда на човека, че е изумително, когато се случи. Затова бедността сама по себе си не е достатъчно обяснение. Тя, обаче, е изключително важен фактор, особено когато се съчетае с другите , за които споменах. Трябва да се подчертае, обаче, че бедността се преживява от хората като насилие, защото ограничава изборите на хората, тяхната свобода. Това е травматично. Когато човек е в такава ситуация, грижата за другия става много по-трудна.

Ако една майка се чуди как да нахрани детето си, тя може да замине в чужбина, за да търси прехрана. Тогава може да се стигне до настаняване или до друга форма на раздяла. Бедността кара хората да емигрират. Това е много свързано с ромската общност, но не само.

Родителите заминават, а децата понякога остават при баби, съседки или други близки.  Това също е раздяла, макар да не винаги минава през формално извеждане от системата.

Проблемът е, че този процес почти не се документира. Родителите често не отиват в отдела за закрила, защото се страхуват. Не казват: „Помогнете на бабата, ние трябва да заминем в чужбина поради бедност.“ Така системата не вижда навреме какво се случва.

Затова бедността сама по себе си не би трябвало да води до раздяла. Но когато в една малка общност стане норма да заминаваш, за да търсиш прехрана, тогава и за раздялата започва да се мисли по различен начин, като за нещо, което правиш, за да се грижиш за децата си.

Дотук говорихме за това как бедността, самотата, зависимостите и други фактори могат да доведат до раздяла от страна на родителите. А има ли го и обратното – държавата да разделя деца от родителите им заради бедност или заради бедност, съчетана с други проблеми?

Бедността сама по себе си не е достатъчна причина. По-скоро става дума за бедност, съчетана с други фактори. Но освен това държавата е доста произволна в това кога разделя и кога не разделя.

В един град, когато правихме едно от изследванията, човек, който работеше в ЦНСТ, каза: „Ромската общност е нашият донор.“ Това изречение показва колко лесно в бедни общности много деца могат да бъдат определени като „в риск“, така че системата може да отиде и да „вземе“ , за да попълни своя „капацитет“. Те, системите, започват да действат себеохраняващо. В образователната система, в която всяко дете носи пари, училищата се борят да привлекат повече деца. В социалната система също има такава логика. Ако едно ЦНСТ трябва да има определен брой деца, понякога това съображение може да започне да доминира.

От друга страна, има и национален приоритет да се прави превенция, вместо да се разделят семейства. Това е важно, но понякога и тази политика може да пречи на отделите за закрила да действат адекватно. В главата им свети червената лампа, че не трябва да извеждат детето, а трябва да подкрепят семейството. И системата може да неглижира сериозни проблеми в семейства, от които, може би, по-добрият вариант е детето да бъде изведено.

Затова казвам, че е загадка как действа системата понякога. Първо, потребностите на семействата не се оценяват достатъчно добре, не се оценяват силните им страни. Второ, както и по-гори вече споменах,  социалният сектор се занимава със случаи, които вече са натрупали толкова много рискови фактори през годините, че децата имат много сложна комбинация от потребности – здравни, образователни, травми от насилие, бедност, заминали родители, увреждания. Социалният сектор сам по себе си не може да посрещне всичко това без да сътрудничи с другите сектори, а това сътрудничество е трудно да се развие.

Тогава остава вариантът детето да бъде настанено някъде в ЦНСТ, при хора, които често не са достатъчно подготвени. Няма специалист, който сам да може да работи с всичко – увреждания, насилие, травма, липса на образование, бедност. Така ЦНСТ-тата се превръщат в пристан, но не и в място, в което детето да се възстанови и подготви за живота в общността.

Има и нещо друго – натрупана е нагласа, че родителят е труден, вреден, безотговорен, че насилва детето. Тези нагласи срещу родителя се съчетават с липса на умения да се работи с него. Така идеята за ранна превенция се блокира още в началото. Още учителите и хората в детските градини трябва да натрупат опит и умения да кажат спокойно: „Госпожо, Вашето дете има нужда от подкрепа, както и Вие. Забелязваме това и това.“ Те трябва да превърнат родителите в партньори, но вместо това , те казват такива трудни за чуване неща така,  че плашат родителя.

Липсата на включване на родителя рано в развитието на детето от отделните сектори е също раздяла. Тя не е само физическа – настаняване в ЦНСТ, заминаване в чужбина. Тя е и психическа, защото детето се озовава между хора във вражда – родители и специалисти. Всъщност, отговорността на специалистите е да преодолеят това напрежение. Затова се подготвяме в университети и в обучения.

Понеже заговорихме за превенция, можете ли да дадете пример за програма или подход, който според Вас е дал реални резултати?

Любимата ми програма, в която съм участвала, е един проект в Кюстендил. Идеята беше, че ако общността укрепне, става въпрос за ромска общност,  ако връзките в нея укрепнат  и хората започнат повече да си помагат, самата общност може да създаде отношения, в които раздялата между дете и семейство да не бъде уместна. Защото един от факторите за раздялата е именно изолацията, тогава когато семейството е само и няма никаква подкрепа.

В този проект решихме да инвестираме в силните страни на ромската общност.

Обучихме шестима изследователи в Нов български университет- Ноу Хау Център. Те започнаха да изследват не обичайните проблеми, които вече знаем, като отпадане от училище, ранни бракове и т.н., а обратното –

какво помага на ромските деца да завършат училище, какво помага на жени да се развиват професионално и какво помага на семейства с над три деца да осигуряват развитието им.

Открихме изумителни неща: отговорът винаги е подкрепата на семейството. Освен това самите изследователи започнаха да се превръщат в лидери в общността, защото задаваха други въпроси. Не питаха родителите защо не се грижат добре за децата си, а „Кое Ви помага, госпожо, при тази невероятна бедност да се грижите за децата си?“

Това промени начина, по който се говори с родителите. Една от изследователките, която беше медицинска сестра, направи училище за родители, в което се включиха и бащи на деца в детска градина. Създадоха се и четири младежки групи, всяка с около 15 деца, които започнаха свои инициативи. Една от тях беше кампания срещу ранните бракове.

Така от едно изследване, което промени начина, по който се говори за ромската общност, започнаха да се случват и други неща. Децата започнаха да мечтаят, родителите започнаха да се свързват с децата си по друг начин. В този смисъл превенцията се случи през процес вътре в самата общност.

Друг пример е програма, в която работихме с отдел за закрила на детето в един град. Целта беше самият отдел да промени подхода си. Казахме им да поканят майки, които са в риск да изоставят децата си, както и майки, чиито деца вече са настанени в институции. Искахме да ги попитаме: „Как да ви помогнем, за да не се разделяте с децата си?“

Тези майки дойдоха 10 пъти. Ние им платихме, защото те бяха наши консултанти в този процес. Техният опит беше много важен. Те трябваше да ни кажат как системата може да започне да им помага. В групата всеки разказа историята и каза колко вредно е било това някой да ги посъветва изобщо да си оставят децата в институции. Благодарение на тези срещи отношенията с тях се развиха като отношения на доверие.

Майките бяха 18. Няколко месеца след края на този проект, от отдела ни казаха, че всички са си взели децата от институционалната грижа. Това беше абсолютно неочакван и огромен успех.

И в двата примера подходът беше един и същ – поканихме хората не като проблем, а като източник на знание. В Кюстендил ги поканихме като изследователи, а тук – като консултанти. Това е подходът на силните страни. Имам и книга по темата, в която съм представила този опит.

Това са силни примери за превенция. Но държавата има ли подобни подходи? Опитва ли наистина да изчерпи всички други възможности, преди да се стигне до отделяне на дете от семейството му?

Смятам, че не. За да се изчерпят всички варианти, първо самите социални работници ( а те са важни представители на държавата) трябва да имат уменията да седнат с човека, да спечелят доверието му и да започнат да задават правилните въпроси. Те трябва да създават и  мултисекторни екипи, за да се посрещнат със здравните и образователните проблеми. Не е възможно да работят сами. Трябва да се свържат с лекар, психолог, учители, така че всеки да поеме своята част от случая, социалният работник да координира работата така, че основната задача да се постигне.

Сещам се за случай с 14-годишно момче, което имаше много прост за излекуване проблем, но заради него беше изолиран от останалите ученици. Момчето беше престанало да ходи на училище. Благодарение на междусекторен екип, учителката се обади на лекар, който след разговор са майката получи разрешение да прегледа детето и много бързо разреши проблема.

Има една асоциация на родители на деца с епилепсия, с която съм работила години наред. Те работят мултидисциплинарно по случаи и са много добри в това. Работят на доста места в България и показват как различните фактори – здравен проблем, бедност, училище, семейна ситуация могат да се овладеят така, че детето да остане вкъщи.

Детето няма да се раздели, ако родителят получи грижа. Грижата за детето винаги минава през родителя. Това е много важно.

Имаме ли механизми, които да гарантират, че всички възможности за подкрепа са изчерпани, преди да се стигне до отделяне на дете от семейството му?

Липсват ни. В момента отделите за закрила имат механизми, но те са доста формални. Един реален механизъм за отчетност би бил, когато социалният работник изведе или иска да изведе дете от семейството му, да има орган, пред който да се отговори на въпроса: изчерпани ли са всички възможности детето да остане вкъщи?

Друг тип отчетност е самият родител да бъде питан. Не просто системата да решава вместо него, а да го попита: „Госпожо/господине, как да Ви помогнем?“ И когато помощта започне, отново да го попита: „С какво успяхме да Ви помогнахме? С какво не успяхме? Какво още Ви е необходимо?“

За мен това също е отчетност – да чуем човека, който получава помощта, как оценява тази помощ.

Ако можехте да промените едно нещо в начина, по който обществото и институциите мислят за разделянето на деца от семействата им, какво би било то?

Бих мислила за събитие. Аз обичам събитията, защото в България това е начин да има прозрачност. Представям си голяма конференция по темата защо ни е трудно да работим с родителите. Дори бих я нарекла „Защо мразим родителите?“. Звучи силно, но според мен трябва да си зададем точно този въпрос. Защо ни е толкова трудно да работим с тях? Защо ги виждаме като проблем, вместо като хора, на които трябва да помогнем?

В такава конференция бих поканила и представители на големите медии, защото този разговор трябва да стане публичен. Трябва да разберем тази утвърдена нагласа за безотговорния родител. Как да престанем да ги отхвърляме и как да започнем да им помагаме е големият въпрос.

Защото, когато не помагаме на родителите, вредим на децата.

 

За да се прилагат всеобхватно и единно във всички населени места, промените в Закона за гражданската регистрация, позволяващи на хората без адрес да се регистрират на служебни адреси и така да са по-малко “невидими” за институциите и обществото, е необходимо да се предприемат още редица последователни административни мерки и да се унифицират процедурите. 

Това призовават граждански организации, прависти и експерти, които бяха движеща сила зад застъпничеството и в крайна сметка приемането на измененията и допълненията в закона. 

Промените, приети през 2024 г., са ключов фактор за достъп до основни права. Те преодоляват дългогодишен проблем, засягащ хиляди хора, живеещи в неформални жилища, бездомни лица и други граждани, които по различни причини не могат да регистрират постоянен адрес по общия ред. Липсата на адресна регистрация често води до невъзможност за издаване на лични документи и до ограничен достъп до социални, здравни и административни услуги. И на практика до липса на здравеопазване, образование и реално включване в обществения и икономически живот за хиляди деца и възрастни хора.

Макар поправката да е с огромен обществен и социален потенциал, тя все още не се прилага пълноценно навсякъде из страната, алармираха експертите.

С истории от теренната работа на общностните работници, ангажирани от Мрежата, може да се запознаете тук и тук 

Основни препоръки

Ключови препоръки за бъдещото прилагане на Закона бяха отправени по време на национална конференция на тема „Осигуряване на достъп до документи за самоличност и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието в края на миналата година, организирано от ВКБООН България и фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА) с подкрепата на Съвета на Европа, събра представители на Министерския съвет, Омбудсмана, МВР, МРРБ, ГРАО, общини, неправителствени организации, адвокати, социални работници и здравни медиатори.

Експертите препоръчаха

• • Разработване на единни национални указания за прилагане на закона с цел повсеместно прилагане и оптимизиране на процедурите по адресна регистрация;
  • Повишаване на капацитета на местната администрация. Обучения за служители на ГРАО, МВР, социалните служби и общинските администрации за правилно разбиране и прилагане на нормативната уредба, за да се избегнат административни откази и неразбиране;
  • По-добра координация между институциите;
  • Активно информиране на гражданите за правата и задълженията, свързани със служебната адресна регистрация и издаването на лични документи;
  • По-широко използване на здравните медиатори и общностните работници за достигане до най-уязвимите групи;
  • Директна подкрепа и медиация за уязвими групи: Оказване на индивидуално съдействие на майки и младежи при попълване на заявления за издаване на лични карти и решаване на проблеми с натрупани глоби, които често са бариера пред издаването на документи.

Наред с това е необходимо институциите да започнат регулярно да публикуват информация за прилагането на новия механизъм – както за броя на регистрираните на служебен адрес, така и за последващото издаване на лични документи и други показатели, които биха позволили да се оцени реалният ефект от реформата.

Първи данни от прилагането

Първите данни от прилагането на промените показват, че законодателната промяна вече достига до десетки хиляди граждани. Следващото предизвикателство е да се гарантира, че регистрацията на служебен адрес ще се превърне в реален достъп до права, услуги и пълноценно участие в обществения живот.

 По данни на ГД „ГРАО“ 47 569 граждани са регистрирани на служебен постоянен адрес.

В същото време данните от общините, в които организациите от “Мрежа с грижа от 0 до 3” работят целенасочено вече две години за улесняване на прилагането на промените на практика, показват доста сериозни разминавания в обхвата. 

Наличната информация по общини показва значителни различия в броя на регистрираните лица.

Община	Регистрирани на служебен постоянен адрес
Столична	10 427
Кюстендил	1 764
Ракитово	1 121
Пазарджик	871
Казанлък	393
Нови пазар	150
Сливен	105
Ловеч	82
Луковит	61
Пещера	52
Самоков	13

Прави впечатление високият брой регистрации в някои общини, сред които Столична община, Кюстендил и Ракитово. На този етап липсват достатъчно данни, за да се направят изводи дали това се дължи на по-голям брой нуждаещи се лица, по-активно прилагане на закона или на други местни специфики.

Какво се случва с личните документи?

За ограничен брой общини са налични и данни за броя на гражданите, на които са издадени лични карти със служебен адрес. Общият им брой е 3 619 души, като разбивката включва:

Община	Служебни адреси	Лични карти със служебен адрес
Столична	10 427	846
Кюстендил	1764	169
Казанлък	393	22
Нови пазар	150	19
Ловеч	82	18
Ракитово	1 121	8
Луковит	61	7
Сливен	105	3
Пещера	52	2

Тези данни позволяват сравнение единствено за общините, за които е предоставена информация и по двата показателя. В тях се наблюдават съществени различия между броя на регистрираните на служебен постоянен адрес и броя на лицата с издадени лични карти със служебен адрес.

 Причините за тези различия не могат да бъдат установени единствено въз основа на наличните данни. Възможните обяснения включват различни житейски и административни ситуации – част от лицата може вече да са притежавали валидни лични документи с друг постоянен адрес и да не са подменили документа си след регистрацията; други може да не са били достатъчно информирани за последващите стъпки или да са срещнали финансови затруднения, свързани с такси и санкции. Възможно е също част от регистрираните лица да пребивават трайно в чужбина или да са сезонни трудови мигранти. Не бива да се изключват и различия в административната практика и степента на съдействие, оказвана от общините и службите за издаване на лични документи.

Без допълнителна информация не може да се направи заключение коя от тези хипотези има най-голямо значение.

Дейността на Мрежата

Част от дейностите в рамките на „Мрежа с грижа от 0 до 3:Превенция на разделянето на семействата“ е именно подпомагане на прилагането на законовата поправка от 2024 г., предвиждаща записването на хората без лични документи на служебни адреси, което да им даде възможност да получат документи. 

В рамките на тези дейности адв. Даниела Михайлова от Асоциация “Инициатива за равни възможности” провежда обучения и консултации на здравни медиатори и общностни работници на терен за стъпките, които трябва да предприемат, за да помогнат на хората без документи, да заявят издаването на лична карта. 

Практическите предизвикателства остават

По време на конференцията „Осигуряване на достъп до документи за самоличност и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“ представители на институции и организации споделиха, че въпреки законодателните промени, практическото им прилагане все още среща редица затруднения. Сред тях са различните административни практики между общините, неяснотите при идентифицирането на лица, които никога не са притежавали лична карта, недостатъчната координация между институциите и липсата на достатъчно информация за гражданите относно новите възможности.

Особено уязвими остават младите хора над 18 години, които никога не са притежавали личен документ, както и хората, живеещи в неформални жилища.

Затова и се обръщат към институциите за мултиспектърна и съвместна работа, за да се гарантира унифицираното прилагане на законодателството и реален достъпа до основни базисни човешки права.

Подкрепата с ваучери за храна за най-бедните семейства с деца от 0 до 1 година е ключова мярка за преодоляване на множество неравенства и проблеми в детското развитие. Въвеждането на подобен механизъм не само дава шанс да се обогати менюто на децата, което е незаменимо за детското развитие. Чрез подобна активна, трайна и устойчива материална помощ се изгражда връзка със семействата и лека-полека могат да бъдат променяни дългогодишни вредни хранителни нагласи, да се насочват семействата към правилни модели на хранене на децата.

Това бяха основните послания, отправени от представители на неправителствения сектор към институциите по време на кръгла маса на тема: „Подобряване на храненето при децата от 0 до 3 години – анализ, модели за подкрепа и възможности за прилагане на политики“. По време на форума организациите от Мрежа с грижа от 0 до 3, обединени в инициативата “Добро хранене за добро бъдеще”, представиха нуждата и ефекта от национално въвеждане на ваучери за хранителна подкрепа за семейства в бедност.

В кръглата маса се включиха и представители на Агенцията за социално подпомагане, на Министерство на здравеопазването, на Националния център за обществено здраве и анализи, на Държавната агенция за закрила на детето, на омбудсмана.

Защо е важно – в цифри

„Липсата на качествена, истинска храна, богата на жизненоважни вещества, оказва влияние не само на физическото, но и на умственото развитие на децата, на способността им да учат и това е необратимо. Не може да се навакса пропуснатото и затова е толкова важно семействата да бъдат подкрепени достатъчно рано, когато се поставя основата на развитието“, отбелязва д-р Силвия Василева, зам.-председател на фондация „Здраве и социално развитие“ /Health & Social Development Foundation – HESED/.

По време на кръглата маса бяха представени тревожни данни от доклада от пилотната програма за осигуряване на хранителни ваучери за семейства в бедност в Пещера. Според изследването „Хранително подпомагане с ваучери – Пещера 2024-2025“: 

• • 📊 Само 36% от децата получават 3 хранения на ден
  • 😕 29% от децата никога не обядват. Също толкова са и тези, които никога не вечерят.
  • 🥗 56% само понякога ядат плодове и зеленчуци 🍎🥕
  • 🤒И боледуват 79% 
  • Всички родители в изследването споделят, че се затрудняват да осигурят храна за децата си. 

Пълното изследване може да видите тук – Здравето на децата започва с храната! А когато храната не стига?​

В България 1 от 20 деца не расте пълноценно поради недохранване, като близо 13 000 деца са засегнати от хронично недохранване. А недохранването в ранна възраст има дългосрочни последици. Например близо 13 000 деца са със забавен растеж от недохранване, което представлява 5-6% от всички деца.

1 от 3 деца е с трайни затруднения в когнитивното развитие и ученето, като около 4300 деца от засегнатите от хронично недохранване са в риск да изостанат още преди училище.

Ваучери за храна – най-ниската цена за промяна не само на масата, но и в нагласите

Целенасочена подкрепа и осигуряване на достъп до конкр

етни храни, моделира поведението на семействата, стимулира купуването на пресни плодове, зеленчуци, месо, риба, отбеляза Д-р Савка Савова от  Фондация „Здраве и социално развитие“, която е и сред авторите на изследването в Пещера. Пилотната програма установява, че подкрепените семейства все по-рядко предлагат пакетирани храни.

При предоставянето на ваучерите, със семействата се водят и разговори за правилното хранене, за нуждата от предоставяне на готвена и прясна храна. Така освен осигуряване на възможност за справяне с хранителната несигурност на семействата, се изграждат и хранителните навици на цялата общност.

Положителните резултати с моделите на хранене и здравословното развитие на децата се забелязват само след една година прилагане, отбелязаха експертите. 

Препоръката на неправителствения сектор е при национално въвеждане на подкрепа с ваучери, да се създаде списък с храни, които семействата да могат да купуват с тях. Така допълнително ще се насърчават добрите практики за хранене в домашна среда.

От неправителствени сектор изтъкнаха, че е ключово подкрепата да дойде в ранните години на детето, за да се промени храненето в домашна среда, преди децата да стигнат до детската млечна кухня и яслите. На 10-11 месеца, малките деца без хранителна подкрепа често вече са започнали да се хранят неправилно – с много консерванти, сол, овкусители, така след това те не харесват здравословната храна, предлагана в обществените и социални сухни, изтъкнаха експертите.   

Инвестиция с голяма добавена стойност

От “Добро хранене за добро бъдеще” изчисляват, че при малко над 23 200 нуждаещи се деца, подкрепата с месечни ваучери за храна в размер на 30 евро би струвала 8.4 милиона евро годишно на бюджета. Очакваната възвръщаемост е на множество нива, като прогнозите са за 6 до 10 пъти възвръщаемост за 10 години.

Ваучерите за храна на стойност 30 евро месечно увеличават покупателната способност на най-бедните семейства с 5–10% и дават шанс за редовно и по-пълноценно хранене на децата.

Институционални намерения

Представителите на институциите, присъствали на форума, определиха като приоритет темата за здравословното хранене на децата. По време на срещата беше отбелязано, че практиката за хранителна подкрепа съществува отдавна в множество европейски страни, като на много места те не са само за бедни семейства, а за всички. На места подкрепата започва още от бременността на майката, която дори не трябва да заявява нужда или да подава документи.

Милена Енчева – ръководител на УО Програма „Храни и основно материално подпомагане“ съобщи, че моделът с ваучери за хранителна подкрепа ще бъде апробиран с европейски средства през следващата година. Тя поиска и съвети от гражданския сектор по време на прилагането с цел да се намерят най-добрите механизми за въвеждането на мярката. 

Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“ към Здравното министерство пък отбеляза, че според министерството проблемът с неправилното хранене може да бъде подобрен чрез повече информация за добрите практики. Затова намеренията са чрез въвеждането на здравно образование в училищата, да се застъпят и темите за храненето. “Така чрез децата, ще достигнем до родителите и можем да променим нагласите”, коментира Тасев.

По време на форума бяха представени и правни и практически възможности моделът за хранителни ваучери да бъде приложен устойчиво на национално ниво.

В дискусията активно се включиха Милена Енчева, ръководител на УО Програма „Храни и основно материално подпомагане“, Илия Тасев, директор на дирекция „Обществено здраве“, проф. Веселка Дулева от НЦОЗА, Анна Бодакова, народен представител, Ева Жечева от администрацията на Омбудсмана на Република България, Камелия Конова, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве“, Елица Лингорски от НОУ-ХАУ ЦЕНТЪР към НБУ, представители на Националната мрежа на здравните медиатори и много други партньори и съмишленици.

Проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“, който обединява усилията на 11 граждански организации, организира серия от регионални кръгли маси в градовете Русе, Шумен, Стара Загора и Ловеч. Инициативата цели да подобри достъпа до услуги за уязвими семейства и да изгради мултиинституционална мрежа за подкрепа на ранното детско развитие.

Защо това е важно?

Основният фокус на срещите е как семействата в риск да получават навременна и всеобхватна подкрепа, преди да се е стигнало до раздяла на децата от родителите им. Целта е нито една институция или организация да не бъде оставяна сама с трудните казуси, а подкрепата да не бъде закъсняла. Основната цел на форума е представянето на цялостен пакет от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги за уязвими семейства. Ключов акцент в програмата е новата Методика за мобилна превантивна общностна работа, разработена от експерт на Мрежата.

Основни акценти от форумите:

• Методика за мобилна превантивна общностна работа: Представяне на нови стандарти за социалната услуга.
• Координационен механизъм: Иновативен инструмент за взаимодействие между социалните, здравните и образователните системи при работа с деца от 0 до 3 години.
• Резултати от терен: Представяне на добри практики и резултати от пилотното прилагане на модела в общините Нови пазар и Търговище.
• Гласът на специалистите: Оповестяване на резултати от анкетно проучване сред професионалисти в сферата на закрилата.

График на срещите:

• гр. Русе: 23 април 2026 г. от 11:00 ч. в Комплекса за социални услуги за деца и семейства (бул. „Липник“ №14, ет. 2, зала 208).
• гр. Шумен: 24 април 2026 г. от 10:00 ч. в Община Шумен (бул. „Славянски“ №18, ет.3, зала 363). 
• гр. Стара Загора: 29 април 2026 г.  
• гр. Ловеч: 30 април 2026 г. 

За организаторите и лекторите

Регионалните срещи се организират и водят от екипите на  Сдружение „Хаячи“ и Сдружение „КНСО“ – Търговище. Ключов лектор на събитията е експертът по социални дейности г-жа Майя Грозданова. 

Още за методиката и механизма за общностна работа може да видите тук и тук.

 

Един фургон и 10 души – петима възрастни и пет деца. Един пожар. Една зима. И едно цяло семейство – баба, дядо, родители, деца, остават без нищо, без подслон, без покъщнина. Без нищо.

При тази ситуация не би било изненада, ако семейството се разпадне, а  децата да бъдат отделени и настанени извън семейната среда.

За семейството на Е. и Х. от гр. Нови Пазар, за техните деца и внуци, за щастие не се стига до раздяла. Защото са бързо подкрепени в рамките на Координационния механизъм за превенция на раздялата на семейството, създаден от сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и Клубът на нестопанските организации в Търговище по проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“. Заради създадената организация в рамките на механизма, представители на различни общински структури, на няколко социални услуги, на Бюрото по труда и на местни неправителствени организации обединяват усилията си, за да подкрепят семейството.

Когато домът изчезне, но надеждата остава

Всичко започва в мразовития януари на 2022 г., когато пожар изпепелява до основи фургона на Е. и Х. от гр. Нови Пазар. В продължение на 23 години този фургон е бил техният единствен дом – мястото, където са отгледали децата си и са посрещали своите внуци. Останали на улицата посред зима, баба Е., дядо Х. и голямото им семейство са принудени да търсят спасение в изоставена от години къща.

Макар и без ток и нормални условия, необитаваният имот им дава временен покрив. Спокойствието им обаче е краткотрайно. Преди година се появява наследник на къщата, който решава да я продаде, и семейството отново е изправено пред ужаса да остане без подслон.

Затрудненията на семейството са трудно преодолими и тъй като част от възрастните членове на разширеното семейство нямат лични документи, заради липсата на адресна регистрация. „Невидими“ за повечето институции, без документи, без постоянно жилище, възрастни и деца трудно могат да получат нужната цялостна подкрепа, стабилност, за да продължат живота си и да останат заедно.

Ситуацията става критична за три поколения, живеещи под един покрив. Изправени пред безизходица и реалната заплаха да бъдат разделени от децата си поради липса на дом, в края на миналата година семейството търси помощ и подкрепа от Сдружение „Хаячи“ – Нови пазар. Това е последната им надежда да намерят трайно решение и да запазят целостта на своето семейство.

Междуинституционална подкрепа: Решения в реално време

За Х. и Е., техните деца и внуци, все пак нещата се развиват доста по-добре от масовия казус. Своевременната намеса предотврати най-тежкия сценарий – извеждане на деца от семейната среда и настаняване в алтернативна грижа.

Под председателството и координацията на Мария Николова от Сдружение „Хаячи“, която е и ръководител на Комплекса за социални услуги „Център за обществена подкрепа“ в Нови Пазар се задейства сформирането на Координационния механизъм за подкрепа на семейството.

Координационният механизъм за превенция на раздялата е модел за бърза междуинституционална реакция, който обединява местната власт, социалните услуги и неправителствения сектор около конкретно семейство в риск.

При казуса в Нови Пазар мехаизмът обединява представители на Сдружение „Хаячи“, на Общинския съвет, различни дирекции от общинска администрация – община Нови пазар – /Социални дейности, отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ ГРАО, дирекция „Общински имоти“/, на Дирекция „Социално подпомагане“ /Отдел „Закрила на детето“/, на Бюрото по труда, на представители на Сдружение „Асоциация ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие“, здравни медиатори.

Така в кратки срокове семейството получава подкрепа за:

• Жилищно настаняване: Община Нови пазар поема ангажимент за настаняване в общинско жилище на семейството.
• Административна подкрепа: ГРАО ще осигури настоящ адрес, за да може бащата на две от децата да получи лични документи и съответно да може да има стабилност, подкрепа, да търси законна работа и др.
• Правна помощ и закрила: За осигуряване на законовия статус и признаване на връзките между децата и семейството. Започва и процедура „Настаняване при близки и роднини“ за децата, които да бъдат настанени временно при свои близки роднини и така да се гарантира, че ще останат в семейна среда.

• Финансова солидарност: За да започне семейството на чисто в новото общинско жилище, Община Нови пазар и Проектът „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделяне на семействата“, финансиран от Фонд „Мечтата на Таня“, ще си разпределят разходите по натрупани стари задължения от предишни наематели на апартамента.

Силата на общността и за ползите от Координационния механизъм

„Случаят от Нови пазар показва, че когато институциите работят заедно, превенцията на раздялата е възможна – дори в най-тежките житейски ситуации. За краткото време на своята дейност и пилотно прилагане, „Координационният механизъм доказа своята ефективност – той е мостът между институциите и хората в риск,“ споделиха участниците в заседанията по механизма.

Работата по случая продължава активно. „Вярваме, че с общи усилия ще осигурим на това семейство не просто покрив, а шанс за достоен живот. Това не са просто административни срещи, а ключова стъпка към спасяването на семейства в криза и риск от раздяла“, споделят от Сдружение „Хаячи“. И отбелязат, че са готови да съдействат със знания и опит за разпространение на модела и в други общини.

„Много благодаря на хората от центъра, ако не бяха те нямаше да се справим сами. Много неща направиха за цялото семейство. Помагат ми във всичко, от което имам нужда. За децата дават дрехи, понякога и торбички с храна за което много им благодаря, че се грижат за нас. Да са живи и здрави. Нека да помагат и на други като нас“, споделя бабата Е.

Повече за Координационния механизъм

Идеята за Координационния механизъм е част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“. „Целта е чрез този механизъм да се уреди взаимодействието на заинтересованите страни при работа в случаи на деца, при които е констатиран риск от раздяла с родното семейство и за взаимодействие при кризисна интервенция“, посочва Мирослава Маджарова от Клуба на НСО в Търговище – ръководител на проекта.

Задачите на този Координационен механизъм са:

• • Ранното идентифициране на конкретни случаи на семейства, в които съществува риск от раздялата на детето от биологичното му семейство;
  • Прилагането на интегриран подход чрез включване в работата по всеки случай на всички заинтересовани страни, които биха могли на подкрепят и предотвратят раздялата /Регионално управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, Бюро по труда, Регионална дирекция на вътрешните работи, училища, детски градини и т.н./;
  • Осигуряване на индивидуализирана подкрепа съобразно конкретните нужди на семейството, вкл. кризисна интервенция в началото на работата по случая/

Повече за Координационния механизъм и неговото прилагане, може да видите тук и тук.

Децата трябва да получават навременно и адекватно лечение. Децата трябва да се социализират с връстниците си още от ранна възраст в ясли и градини. Децата трябва да се хранят пълноценно. Децата трябва….

А какво се случва, ако родителите са наясно с всичките тези „трябва“, но не могат да ги изпълнят? Защото са в крайна бедност. Какво се случва, ако децата дори нямат обувки или връхна дреха, за да могат да отидат на детска градина, например?

Изследванията и проучванията сочат, че често неизпълнението на тези „трябва“ води до разделяне на децата от семействата им. Масовият случай е децата, попаднали в институции, да са от ромски произход, като по приблизителни оценки те са между 60 и 70%, въпреки че ромите съставляват малко над 10% от населението.

Сред ромите най-често възниква един от основните рискове, водещи до раздяла между деца и родители – бедността.

За да не се стига до раздяла, която може да бъде избегната. За да получат семействата навременна подкрепа и да могат да полагат по-пълноценни грижи за децата си. И за да има всеобхватна помощ спрямо всяка индивидуална нужда, осигурявана от различните социални институции на терен – това са част от причините сдружение „Хаячи“ – Нови Пазар и Клубът на нестопанските организации в Търговище да създадат и да започнат пилотно прилагане на  координационен механизъм за превенция на разделянето на семействата.

Създаването и тестването на Координационния механизъм са част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на разделяне на семействата“, координиран от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и осъществяван с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“.

От „трябва“ към реалността – семейството на Ивелина*

Благодарение на работата на този механизъм и на подкрепата за семейството на Ивенила*, днес нейните деца са в изискванията на повечето „трябва“. И най-вече – те са заедно, всеки ден грижите за децата стават все по-осъзнати и качествени, майката има все повече помощ, както финансова, така и социална, за да има повече механизми да се справя с трудните житейски ситуации.

Майката Ивелина сама търси помощ от Клуба на нестопанските организации в Търговище. В нейната общност знаят, че организацията подкрепя семейства в риск.

Първоначалната оценка показва нужда от доста работа в различни посоки. Ивелина има 4 деца, две от които близнаци – момче и момиче, на 4 години. Единият от близнаците е с прогресиращи и задълбочаващи се заболявания – епилепсия и астма, но няма назначени лечения, лекарства и епикриза, тъй като това трябва да се случи в болницата във Варна, а семейството няма възможност да отиде дотам. Детето няма и ТЕЛК решение.

Заболяването на единия близнак, честите боледувания на децата в семейството, както и липса на дрехи и обувки, пречи на двете деца да посещават редовно детска градина.

Ивелина и бащата на децата живеят в бедност и нямат никакви доходи. Мъжът също е със заболяване и има право на ТЕЛК, но не го получава, тъй като нямаше редовна лична карта. Семейството не получава и детски надбавки.

Координирана подкрепа стъпка по стъпка

Диана Якимова, социален работник към Клуба на нестопанските организации /КНСО/ поема случая. Организацията сформира Координационен механизъм за цялостна подкрепа на семейството, в който са включени представители на Отдел „Закрила на детето“, Община Търговище, Комплексът за социални услуги за деца и семейства., Комплексът за здравно-социални услуги, Областна администрация и социални служители от КНСО. За да се осигури взаимодействие между всички тези институции за по-цялостна помощ за семейството на Ивелина, са проведени 2 срещи през октомври и ноември 2025 г., като предстоят и следващи. Изработени са и индивидуални планове за подкрепа.

Реални спешни действия

Обединените усилия позволяват на практика да се предприемат бързи и всеобхватни реални действия, благодарение на които семейството вече започва да излиза от кризисната ситуация.

Семейството получава средства за транспорт и болничен престой, с които успява да заведе максимално бързо малкото момче в болница УМБАЛ „Света Марина“- гр. Варна. Там му е назначена терапия на заболяванията, изписани лекарства и му е издадена епикриза, с която да се яви за издаване на ТЕЛК. Така малкото дете ще може да получава своевременно всеки месец нужните за терапията му лекарства.

Малко повече финансова сигурност

„Втората ни цел беше подкрепа на семейството за осигуряване на финансова устойчивост и справяне с ежедневните предизвикателства“, посочва Диана Якимова.

Семейството получава помощ за подаване на документи за получаване на детски надбавки за децата.

В ход е и търсене на възможност бащата да започне постоянна работа. Той е подкрепен за издаване на нова лична карта, която да му помогне както пред Бюрото по труда, така и за възстановяване на инвалидната му пенсия.

Децата – сред връстниците им

„Предоставихме на децата дрехи, обувки и други продукти от първа необходимост. Липсата им ги възпрепятстваше да посещават детска градина“, разказва социалният работник. Запознахме и директора на детската градина на близнаците със случая и получихме нейната обратна връзка, което също помага за по-редовното посещение на децата сред връстниците им, допълва тя.

Част от плана на координационния механизъм е също и проследяването на редовното посещение на детска градина.

Овластяване на семейството

След преодоляване на непосредствената кризисна ситуация, ръководещите случая от КНСО смятат, че са необходими целенасочени усилия за овластяване на Ивелина да полага осъзнато качествени грижи да Децата. Затова и в плана за подкрепа е включено участие на майката в програмата „Сигурен старт“. Още през първия месец на работа със семейството, Ивелина и децата й са включени в дейностите, като посещават  Къщата на семейството и общността.

В т.нар. Детска къща, те получават подкрепа на много нива – за детето, за родителите и за семейството като част от общността. Интегрираният характер на интервенцията обединява ключови сфери като здравеопазване, хранене, ранно учене, сигурност и отзивчиви родителски грижи. Чрез насърчаване на позитивното родителство и подобряване на уменията на възрастните, Програмата цели да създаде стимулираща семейна среда, която е критично важна в периода на ранното детство, когато нервно-психичното развитие е най-интензивно.

„Подпомогнахме семейството през един от периодите им на криза, но все още не са излезли от риска отново да попаднат в такъв. За това работата, целенасочената индивидуализирана подкрепа и общите усилия трябва да продължават и след преодоляване на първоначалния риск“, отбелязва Диана Якимова

Повече за Координационния механизъм

Идеята за Координационния механизъм е част от проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделяне на семействата“. „Целта е чрез този механизъм да се уреди взаимодействието на заинтересованите страни при работа в случаи на деца, при които е констатиран риск от раздяла с родното семейство и за взаимодействие при кризисна интервенция“, посочва Мирослава Маджарова от Клуба на НСО в Търговище – ръководител на проекта.

Задачите на този Координационен механизъм са:

• • Ранното идентифициране на конкретни случаи на семейства, в които съществува риск от раздялата на детето от биологичното му семейство;
  • Прилагането на интегриран подход чрез включване в работата по всеки случай на всички заинтересовани страни, които биха могли на подкрепят и предотвратят раздялата /Регионално управление на образованието, Регионалната здравна инспекция, Бюро по труда, Регионална дирекция на вътрешните работи, училища, детски градини и т.н./;
  • Осигуряване на индивидуализирана подкрепа съобразно конкретните нужди на семейството, вкл. кризисна интервенция в началото на работата по случая/

*Името е сменено, за да се запази анонимността и достойнството на семейство в уязвима ситуация

Първата лична карта на Василка изминава труден път – няколко срещи и редица разговори между представители на община, РПУ, социални служби, съпътствани от активно застъпничество и съдействие от страна на адвокат от СНЦ “Инициатива за равни възможности”, както и помощ от МВР. Благодарение на всичко това и след месеци трудности, бременната Василка от София вече има първия си личен документ.

Семейството на Василка обитава постройка без нотариален акт, а адресът, на който младата жена е регистрирана и реалният – не съответстват. Това се превръща в сериозна пречка да получи първия си документ за самоличност.

В силно затруднено положение, бременна и без здравна помощ, Василка търси съдействие в Център МИР-Папанчев на Фондация „Здраве и социално развитие“. Там случаят й поема Фани, която работи в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ именно за това – да подкрепя хората да придобият лични документи.

Казусът на Василка попадна и сред личните истории, които бяха представени по време на конференцията: „Осигуряване на достъп до лични документи и адресна регистрация в България: Прилагане на измененията в Закона за гражданската регистрация сред уязвимите общности“. Събитието, което се проведе на 25 ноември, се организира от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и фондация „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепата на Съвета на Европа.

от, да се заеме с казуса. Благодарение на нейните усилия, Василка вече получава освен лична карта, но също и здравна и социална подкрепа.

Без личен документ Василка не може да се възползва от социални помощи, здравни услуги и образование, което задълбочава социалното ѝ изключване и поставя в риск както нея, така и новороденото ѝ дете.

При първия опит за подаване на заявление в 9-то РПУ процедурата е прекратена, тъй като служителите отказват издаване на лична карта заради несъответствие на адресната регистрация. Опитите за съдействие в прилежащата община също се оказват безрезултатни – служителите отхвърлят искането на младата жена и общностния работник за издаване на служебен адрес, с което да се отключи и възможността за издаване на лична карта. Аргументите на местната администрация – според тяхното тълкуване действащата нормативна уредба разрешава предоставянето на служебен адрес само на чужденци или български граждани, които живеят извън страната.

След първите удари „на камък“, екипът от Център МИР – Папанчев получава и юридическа подкрепа от адв. Даниела Михайлова от СНЦ “Инициатива за равни възможности”.

И следват няколко междуинституционални срещи и разговори между представители на общината, 9-то РПУ и социалните служби. Така след активното застъпничество и юридическо съдействие Василка успява да получи своята първа лична карта. А с това и достъп до социална и здравна подкрепа.

А общностният работник Фани коментира: „А какво се случва с всички останали хора без лични документи, които нямат нито юридическа подкрепа, нито възможности и знания да извървят сами целия този няколкомесечен път?“.