ДО Г-ЖА ИВА МИТЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 45-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България приложено внасяме проект на Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване, заедно с мотиви към него.
Молим, законопроектът бъде представен за разглеждане и обсъждане по установения ред.
София, 28 април 2021 г.
Относно: Създадена нова т.11 в чл. 40 ал. 3: 11. бременните жени от началото на единадесета гестационна седмица до раждането.
МОТИВИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
7000 жени раждат всяка година в България, без бременността им да е била адекватно проследена от специалист, а това засяга пряко живота и здравето на бебето и майката. Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебетата се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време не бременността.
Законът за здравето, чл. 127, ал. 1, гласи: “За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно състояние на жената и плода от възникване на бременността до навършване на 42-дневна възраст на детето.”
Този текст изглежда е недостатъчен, за да гарантира правото на неосигурените бременни жени да получат достъп до здравни дейности, равен до този на осигурените, въпреки че икономическите ползи наред с хуманните са в пъти повече, ако двете групи жени бъдат третирани равноправно.
НЗОК определя право на минимум от 12 прегледа при специалист, на изследвания и консултации за здравноосигурените бременни жени, като това е изрично посочено в програма „Майчино здравеопазване”. Наредба 26 на Министерството на здравеопазването от 14. 06. 2007 г. урежда реда за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. По отношение на ражданията Наредба 26 практически изравнява правата на здравнонеосигурените жени с тези на осигурените. Но не така стои въпросът с проследяването на бременността. На неосигурените се полага само един преглед, както и пакет от изследвания, който е крайно недостатъчен, за да се предвидят евентуални усложнения.
В България всяка година се раждат по около 6500 недоносени бебета. Ако само при 26 от тях бъдат избегнати предотвратими усложнения, това ще покрие разходите за проследяване на бременностите на всички майки. Така ще се освободят ресурси, оборудване и експертиза за лечение на наистина непредвидими усложнения, много повече родители ще бъдат спокойни и много повече бебета и деца ще повишат шансовете си за качествен и пълноценен живот.
Най-ефективният инструмент за раждането на здрави бебета е проследяването на бременността от специалист, навременната диагностика и бързото предприемане на адекватни мерки.
До изписването от болницата грижата за здраво бебе струва 340 лв. Грижата за недоносено бебе с леки усложнения струва 20 пъти повече (6058 лв.), за бебе със средно тежки усложнения – 100 пъти повече (30497 лв.). Болничната грижа за бебе с тежки усложнения може да достигне 300 пъти грижата за здраво бебе (100 хил. лв.). След изписването грижата за недоносено бебе с усложнения възлиза на между 4 и 12 хил. лв. само през първите 2 години.
В България делът на лицата, които са в риск от бедност и социално изключване, е една трета (32,5 % за 2019 г.). През 2021 г. почти една от всеки пет жени във фертилна възраст живее в домакинство с месечен доход под прага на бедност, а над половината от тях са с месечен доход от под 500 лв. на член на домакинството.
Здравноосигурителните права на гражданите се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 3 години. От 2016 г. насам здравни права се възстановяват при плащане на дължимото за пет години назад с лихвите за забавянето. Това се оказва непосилно за много бъдещи родители.
Националният рамков договор предвижда около 65 млн. лв. през 2021 г. да бъдат отделени за болнична грижа за бебета. Инвестицията в изравняване на правата на неосигурените жени би била на стойност 1 220 000 лв. Тази инвестиция би спестила на здравната система разходи за над 2 млн. лв., ако делът на усложненията спадне с 5%, и 6.5 млн. лв., ако делът на усложненията спадне с 15%.
Наред с икономическия ефект от вписването на неосигурените бременни жени като допълнителна точка в чл. 40, ал 3 от ЗЗО, предложението ще има също хуманен ефект.