Пълноценната грижа в подкрепа на ранното детско развитие: Ролята на сигурната и безопасна среда.

grand_master

Пълноценната грижа представлява гаранция, че беззащитните малки деца ще растат в сигурна и безопасна среда. Такава грижа предполага работа за психично добро здраве за полагащите грижи [1] и гарантирането на гражданска идентичност [2].

В страни с административно-усложнена гражданска регистрация и системи за идентификация, хората с ниски и средни доходи се отказват от основни услуги и защита на права. Услугите, които се оказват недостъпни за тези хора, включват универсално здравно покритие, образование и социална закрила, както и хуманитарна помощ в случай на извънредни ситуации и конфликти. Политиките, крайната бедност, емоционалният стрес и физическата болка са неща, които не могат да бъдат контролирани от малките деца. А подобни преживявания могат да доведат до емоционална, психическа и социална неприспособеност.

Мрежа „С грижа от 0 до 3” идентифицира един значителен проблем пред осигуряването на достъпа до ключови услуги, най-вече за бременните, родилките, кърмачките и децата от уязвими групи в България. Бременните жени и майки с деца на възраст от 0-3г., без адресна регистрация и документ за самоличност, нямат достъп до здравни и административни услуги, нито социални придобивки.

“Към 2021 г. 1686 жени с деца от 0-3 години нямат валидна лична карта, а от тях 196 никога не са притежавали такава. Броят на жените, които нямат деца, на възраст между 14-30 г., а никога не са имали лични карти е 25 998. [3]”

Серия от усложнения

Преди 2011 г. адресната регистрация се извършва при подаване на заявление от лицето в съответното кметство или община. През 2011 г. обаче, на кметовете се дава властта да  определя адресите в общината, на които може да се направи адресна регистрация. В резултат на тази промяна, не само всички лица, искащи пре/издаване на личната си карта не могат, но и техните деца, които навършват 14 г. (в случай че нито един от родителите няма постоянен адрес и майката няма настоящ) [4]. 

Новите условия гласят посочване на адрес от Националния класификатор; на всяко регистрирано лице да се полагат 10 кв.м. жилищна площ [5]; подаване на (не)изписани документи за адресна регистрация. В случай че се достигне максималният брой живущи на определен адрес (дори реално не всички да обитават адреса за постоянно), те не могат да се регистрират поради сложния процес за дерегистрация на хора, които вече не живеят на съответното място (например не са се регистрирали на друг адрес, емиграция, и/или не могат да бъдат открити) [6].

Неуспешен опит за решение

За решаването на възникналите проблеми след промените на Закона за гражданска регистрация се сформират ОКАР [7]. Комисиите нямат специални правомощия и не могат да издават адресна регистрация, ако не са изпълнени изискванията – адресът да съществува в Националния класификатор или да не е надминат броя на регистрирани лица на съответния адрес [8]. ОКАР имат функцията да информират и подпомагат лицата, желаещи адресна регистрация, да се снабдят с изискваните документи за целта [9]. 

Последствия [10]:

  • Нарушено право на идентификация и неприкосновеност на личността. 
  • Нарушено право на равенство пред закона и на недискриминация. 
  • Предпоставка за криминогенни прояви. 
  • Лишаване от право за участие в избори. 
  • Лишаване от право за свободно придвижване. 
  • Сериозни затруднения при достъп от до здравна грижа, медицински услуги, образователни услуги за децата, пазара на труда, граждански (социални, юридически) услуги. 
  • Натоварване на институции и използване на значителни обществени ресурси за решаване на всеки отделен случай. 

Възможни решения на идентифицирания проблем [11]:

С прираста на населението, расте и тенденцията за лица без лични документи. За да може тя да спре, всички бременни, майки и деца трябва да имат равен шанс до здравни и социални услуги. Нужни са нормативни промени с цел подобряване на работата на общинските комисии по адресна регистрация и създаване на нормативен механизъм за адресна регистрация на засегнатите на национално/местно ниво.

Доброто здраве, пълноценното хранене, ранното учене, отзивчивите грижи и сигурната и

безопасна среда са от еднакво значение за развитието на детето. Ако едно дете е физически здраво, сито, социализира се, знае как да показва любов, но не е на топло и в безопасност, то тогава, то е ограбено. За предотвратяването на болести и забавяния в развитието чистата, безопасна и сигурна среда в ранна възраст е от голямо значение. Затова, за да може едно дете да бъде пълноценно, Мрежа “С грижа от 0 до 3” още съветва за сработването на всички сектори – здраве, образование, социално подпомагане, финанси, водоснабдяване и канализация, закрила на детето и др.

БИБЛИОГРАФИЯ

[1,2] World Health Organization, United Nations Children’s Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf, p.15.

[3,4,5,6,7,8,9] Доклад по проект „Невидимите, които виждаме“. (2021). Анализ на информация относно лица без лични документи в България. Достъпно на: https://we-care.bg/wpcontent/uploads/2022/03/Доклад-анализ_Лица-без-документи_група-Сигурност.pdf.

[10,11] Брошура по проект „Невидимите, които виждаме“. (2021). И аз имам право на личен документ

За допълнителни справки, вижте: Пълноценната грижа в ранна детска възраст: предизвикателства на системно ниво и възможни решения.