Статията е част от поредицата „Пълноценната грижа в подкрепа на ранно детско развитие“. Поредицата цели да представи взаимовръзката между областите здраве, хранене, сигурна и безопасна среда, ранно учене и полагане на отзивчиви грижи, подобряваща майчиното и детското здраве и развитие. Подкрепя нуждата от синхронизирана работа по всяка от темите чрез мерки за създаване на най-добрите условия за детско развитие. Обосновава целите на застъпническа мрежа „С грижа от 0 до 3“ за равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна, независимо от здравноосигурителния ѝ статус; подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана хранителна програма; разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст; достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи; осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3 г.
Родителите имат големи отговорности. Те се грижат за уюта, храната, топлината, сигурността, безопасността – списъкът е дълъг. Но това, което е трябва да отбележим без съмнение е, че те са първите ролеви модели, с които се сблъсква детето.
Моделите на родителство могат да бъдат различни, но всички дават един резултат в зависимост от изпълнението – пълноценен или не чак толкова. За да бъдат пълноценни, родителите трябва да се оставят по течението и да пораснат заедно с децата си. Още от самото начало на бременността, децата започват да учат – как да пеят, прегръщат, желаят. А междувременно, родителите израстваме заедно с тях – осъзнаваме каква е нашата роля, как се обгрижва и най-вече как се обича безрезервно. Процесът на обучение е взаимен.
Ранно учене и отзивчива грижа
Ученето е вграден механизъм, който се случва още по време на зачеването [1]. В най-ранната ни възраст, ние се учим да общуваме и разпознаваме предмети – да усещаме техния допир и тежест. За да изградим тези знания, още когато сме малки деца, имаме нужда от любящи грижи в семейната среда. Те ни направляват в нашите занимания и взаимоотношения [2].
Тези любящи грижи попадат под термина и направлението “отзивчива грижа” към Рамката за пълноценна грижа за ранно детско развитие, която освен това засяга и сферите на здраве, хранене, ранно учене и сигурна и безопасна среда. Отзивчивата грижа включва наблюдение и отговор на движения, звуци, жестове и вербални искания, които са основа за защита на децата от нараняване и лоши последици от неприятни ситуации; разпознаване и реагиране на заболяване; обогатено учене; създаване на доверие и социални взаимоотношения [3].
Родителите (не) получават подкрепа в тази задача
Действащи услуги за ранно учене и грижи за групата 0-3 г. се предлагат от здравния и образователния сектор, под формата на ясли и детски градини, здравно-консултативни центрове за майчино и детско здравеопазване, звена „Майка и бебе“, предотвратяващи изоставянето и настаняващи новородени бебета, заедно с майките им, центрове за обществена подкрепа, чиито дейности включват програми за ранно детско развитие (РДР), семейно консултиране и подкрепа и др. Подкрепата от изброените услуги обаче не включва предоставяне на информиране и консултиране в домашна среда и не обхваща в пълнота компонентите на пълноценната грижа за деца. Например, те не покриват важността на кърменето, правилното захранване и хранене, и ролята на родителя като първи учител, насърчаващ социалното и познавателното развитие чрез игра и четене.
Такива услуги за патронажна грижа с интегриран характер в домашни условия са пилотно създадени и се предоставят от фондация „Тръст за социална алтернатива“ [4] и УНИЦЕФ България [5]. Те обаче имат ограничен географски обхват и са с проектното финансиране.
Кои са потърпевшите?
В България все още няма държавно финансирана национална услуга, чрез която с редовни посещения от здравни или социални работници, да се подпомага формирането на умения за полагане на отзивчива грижа и ранно ученев в домовете на семейства с деца до 3 г. Това е предпоставка за липсата на умения у родителите за стимулиране на ранното учене и предоставяне на отзивчиви грижи. Допълнителни дългосрочни последствия за някои от децата биха могли да бъдат забавянето в развитието и трудна адаптация в образователната система.
Засега националните политики, програми и услуги частично успяват да подкрепят родителите и семействата по време на първите три години на детето. А в този период те имат най-голяма нужда от напътствия как да се усъвършенстват в пълноценното родителство и полагането на отзивчиви грижи. Родителите не винаги разпознават емоционалните нужди на малчуганите като важни колкото физическите. А в резултат на това, полагащите грижи се сблъскват със затруднения.
Възможно решение според мрежа „С грижа от 0 до 3“
Ранното учене започва от вкъщи. Когато родителите поддържат очен контакт, говорят, пеят и си играят с децата, те развиват социалните и емоционалните си умения. Нещо повече, така се развива и структурата на мозъка [6]. За успешното осъществяване на това, Мрежа „С грижа от 0 до 3” препоръчва създаване на адекватни политики и услуги за подпомагане на отговорното родителство за полагане на отзивчиви грижи и насърчаване на ранното учене на децата от 0 до 3 г. Мрежата още съветва за сработването на всички сектори – здраве, образование, социално подпомагане, финанси, водоснабдяване и канализация, закрила на детето и др.
Доброто здраве, пълноценното хранене, ранното учене, отзивчивите грижи и сигурната и безопасна среда са от еднакво значение за развитието на детето. Ако едно дете е физически здраво, сито, на топло и в безопасност, но не може да се созиализира или не знае как да показва любов, то тогава, то е ограбено. Затова огромно значение има полагането на отзивчива грижа за изграждане на детския капацитет за ранно учене. Простички неща като гушкането, говоренето, пеенето и играта са ключови, защото точно те ни учат как да показваме любов, как да общуваме, създаваме приятелства – как да бъдем част от живота.
_________________________________________________________________
БИБЛИОГРАФИЯ
[1] van IJzendoorn MH, Bakermans?Kranenburg MJ, Ebstein RP. Methylation matters in child development: Toward developmental-behavioral epigenetics. Child Development Perspectives. 2011;5(4):305–10.
[2] Shonkoff JP. Leveraging the biology of adversity to address the roots of disparities in health and development. Proc Natl Acad Sci U S A. 2012;109 Suppl 2:17302–7.
[3] Engle PL, Pelto GH. Responsive feeding: implications for policy and program implementation. J Nutr. 2011;141(3):508–11.
[4] Фондация “Тръст за социална алтернатива.” Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще. socialachievement.org. Достъпрно на: http://socialachievement.org/bg/kakvo-pravim/finansirani-proekti/majchinoidetsko-zdrave/programa-zaedno-zdravo-bebe-zdravo-bydeshte/.
[5] УНИЦЕФ започва кампания за ранно детско развитие под мотото „Грижа, любов, игра за всяко дете. UNICEF България. Достъпно на: https://www.unicef.org/bulgaria/уницеф-започва-кампания-за-ранно-детско-развитие-под-мотото-„грижа-любов-игра-за-всяко-дете.
[6] World Health Organization, United Nations Children’s Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf. p.14
За допълнителни справки, вижте: Пълноценната грижа в ранна детска възраст: предизвикателства на системно ниво и възможни решения.