Гладният мозък може да доведе до нездравословно развитие и дългосрочни негативни последствия за детето. Важна роля за полезния растеж има храненето през първите три години живот – тогава се изгражда 80% от капацитета на мозъка и 75 % от всяко хранене е храна за него [1].
Когато детето не приема нужните калории и протеини, то не се развива добре физически и интелектуално. Поради ниските доходи, липсата на знания и здравна грамотност на някои семейства, децата се захранват рано и спират да приемат кърма – хранят се еднообразно, с продукти с ниска биологична стойност и не приемат достатъчно месо и млечни продукти. Подобна ежедневна диета води до поднормено тегло, нисък ръст и изоставане в растежа [2]. Статистиката за страната през 2020 г. показва, че поради липсата на средства 9%, 20% и 47% от децата (на възраст между 1 и 15 г.), принадлежащи съответно към българската, турската и ромската етническа група, не получават едно хранене включващо месо, пиле, риба (или вегетарианския им еквивалент) поне веднъж дневно [3].
Нуждата от пълноценно хранене и неговото въздействие
Храненето на майката по време на бременност оказва влияние върху нейното здраве и благополучие, както и върху храненето и растежа на бебето ѝ. От момента на раждане до 6-месечна възраст, децата процъфтяват в развитието си благодарение на кърмата и допира до кожата. След този период, в допълнение на кърменето, в менюто на децата трябва да се добави и разнообразна храна, която да се дава често и да съдържа нужните микроелементи за бърз растеж на тялото и мозъка. В случай, че майката не приема нужните микроелементи, тя трябва да приема добавки, като например желязо, за да може плодът да се развива пълноценно.
Пълноценната грижа предлага насоки за подкрепа на родителите за отглеждане на децата не само чрез подобряване на тяхното хранене, но и здраве, предпазване от заплахи; дава им възможност да започнат да учат рано, на базата на отзивчиво взаимодействие. Всички тези сфери намаляват нивата на стрес и поощряват емоционалното и когнитивно развитие на най-малките. Поради тази причина е нужна подкрепа чрез цялостна политика за ранно детско развитие, която обединява всички тези направления. Подкрепата би повлияла не само на децата, но и на майките, семействата или други хора, полагащи грижи за тях. В допълнение би въздействала и на обществото като цяло, чрез увеличаване на образователните постижения и достъпа до работни позиции например [4].
Ролята на пълноценното хранене в България
Според изследвания [5]:
- Децата, които са недохранени физически и психически, не се развиват пълноценно;
- Мозъчният растеж след раждане се определя от качеството на храната, което приема детето;
- Недохранването е причина за поднормено тегло, нисък ръст и бавен растеж;
- Недохранването може да доведе до промени в мозъчната структура;
- Уврежданията на мозъка в следствие на недохранване са необратими.
Сред основните причини, поради които българските деца от 0 до 3 г. се хранят непълноценно са: полагане на неподходящи грижи и практики за захранване, неадекватен хранителен прием и хранителна несигурност на домакинствата. Заради неадекватните грижи и практики за захранване, се наблюдава късно начало на кърменето, нисък прием на желязо, ниска консумация на риба, зеленчуци и плодове и др. По отношение на хранителния прием проблем е недостатъчната или прекомерната консумация на калории. Във връзка с хранителната несигурност на домакинствата, изследванията сочат, че възрастта на майката, нейното ниво на образование, нетрудоспособност и недостатъчните финансови средства са фактори, които определят и влияят на хранителното разнообразие в менюто на децата [6].
Проучване на законодателната рамка в България, свързана с детското хранене, показва различни, но разпокъсани услуги [7]. Такива услуги, например, са организираното хранене на територията на детски заведения и кухни в страната, специализирано звено „Детска кухня“, консултиране и подкрепа за здравословно и пълноценно хранене на децата през методиките за социални услуги и др. Макар и налични обаче, тези услуги нямат цялостен, интегриран характер, който паралелно да изгражда родителските умения и предоставя хранителна помощ [8]. Освен това, семействата, които се намират в сегрегирани и изолирани райони, имат ограничен достъп до подобни услуги, затова броят на недохранени деца там е съществен. Допълнителни фактори като недостатъчна информация, подкрепа от медицински лица, както и нагласи на обществото, пречат на съществуващите модели за хранене и захранване на децата от тези семейства [9] .
Изследване с 36 неправителствени организации, предоставящи хранителни услуги сред уязвими групи, сочи, че въпреки наличието на разнообразни услуги (които те самите предлагат), 100% от организациите вярват, че е необходима национална политика в областта на храненето. Предлаганите услуги/програми са с определена времева продължителност, затова експертите и практиците считат, че е нужно по-устойчиво решение в дългосрочна перспектива [10].
Възможно решение според мрежа „С грижа от 0 до 3“
Пълноценното хранене играе важна роля в развитието на децата. Недохранването (или прехранването) е пагубно за физическото израстване, когнитивните способности и психо-социалните умения, особено в дългосрочен план – влияе върху височината, теглото и растежа, интерес към ученето и др. [11]. Затова е нужно въвеждането на програма за хранителната подкрепа на децата от 0 до 3-годишна възраст. Тя ще осигури следните компоненти: (1) повишаване на здравната грамотност и уменията на майките (родителите) чрез систематично обучение; (2) продължаваща подкрепа на майките за правилно хранене на децата чрез регулярно консултиране; (3) хранително суплементиране – предоставяне на хранителни добавки по препоръка на специалисти по детско хранене за нуждаещите се деца; (4) подобряване на достъпа до институционално хранене вкл. детска кухня; (5) хранително подпомагане на нуждаещите се семейства с малки деца, във вид на конкретни продукти, напр. ваучери за месо, мляко. По този начин ще се повиши възможността за осигуряване на равен достъп до пълноценно и здравословно хранене на всички деца, независимо от отдалечеността на мястото им на живеене и социално – икономическо състояние на родителите.
________________________________________________________________
Статията е част от поредицата „Пълноценната грижа в подкрепа на ранно детско развитие“. Поредицата цели да представи взаимовръзката между областите здраве, хранене, сигурна и безопасна среда, ранно учене и полагане на отзивчиви грижи, подобряваща майчиното и детското здраве и развитие. Подкрепя нуждата от синхронизирана работа по всяка от темите чрез мерки за създаване на най-добрите условия за детско развитие. . Обосновава целите на застъпническа мрежа „С грижа от 0 до 3“ за равен достъп до здравни услуги за всяко дете и пренатална грижа за всяка бременна, независимо от здравноосигурителния ѝ статус; подобряване на възможностите за пълноценно хранене на деца от бедни семейства чрез въвеждане на специализирана хранителна програма; разкриване на интегрирани услуги и програми в подкрепа на изграждане на родителски капацитет за полагане на грижи за детето в най-ранна възраст; достъпни процедури за издаване на лични документи и адресна регистрация на жени и деца без валидни документи; осигуряване на универсален достъп до лекарства за всички деца от 0 до 3 г.
БИБЛИОГРАФИЯ
[1] Доклад по проект „Добро хранене за добро бъдеще“. сдружение Хесед-София. (2021). Защо храненето 0–3? wecare.bg. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/Доклад-Защо-храненето-0-3.pdf.
[2] Доклад по проект „Добро хранене за добро бъдеще“. сдружение Хесед-София. (2021). Защо храненето 0–3? wecare.bg. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/Доклад-Защо-храненето-0-3.pdf.
[3] World Health Organization, United Nations Children’s Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf.
[4] World Health Organization, United Nations Children’s Fund, World Bank Group. (2017). The Nurturing Care Framework for Early Childhood Development: A framework for helping children survive and thrive to transform health and human potential. Nurturing Care Framework for Early Childhood Development. https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/272603/9789241514064-eng.pdf.
[5] Доклад по проект „Добро хранене за добро бъдеще“. сдружение Хесед-София. (2021). Защо храненето 0–3? wecare.bg. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/Доклад-Защо-храненето-0-3.pdf.
[6] Доклад по проект „Добро хранене за добро бъдеще“. сдружение Хесед-София. (2021). Обзор на наличните изследвания по темата за храненето на децата 0-3 и в частност храненето на децата от уязвимите групи. wecare.bg. с. 38-42. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/Доклад-обзор-изследвания.pdf.
[7] Джънкшън България, 2019. Изследване на политиките за пълноценна грижа за децата до 3-годишна възраст в България, Европейския съюз и други страни: Част I. Тръст за Социална Алтернатива. Достъпно на: https://we-care.bg/download/2844/.
[8] Джънкшън България, 2019. Изследване на политиките за пълноценна грижа за децата до 3-годишна възраст в България, Европейския съюз и други страни: Част I. Тръст за Социална Алтернатива. Достъпно на: https://we-care.bg/download/2844/.
[9] Национален Статистически Институт, 2020. Индикатори за бедност и социално включване през 2020 година. фиг. 12. Достъпно на: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/SILC2020_FRTG25T.pdf.
[10] Доклад по проект „Добро хранене за добро бъдеще“. сдружение Хесед-София. (2021). Изследване сред доставчици на социални и медицински услуги за нуждата от специализирана програма за подобряване на храненето на деца (0-3г.) wecare.bg. с. 11. Достъпно на: https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/Доклад-изследване-с-доставчици-1.pdf.
[11] Graham, J. (2016, November 1). Nutrition and Health in Children and the Role of the Healthcare Worker. Ausmed Education Pty Ltd. Available at: https://www.ausmed.com/cpd/articles/nutrition-for-children.