Здравните медиатори са с важна роля за подобряване на грижите за децата от 0 до 3, за информиране и подпомагане на бедните маргинализирани общности. Разговаряме с човек, който ежедневно работи „на терен“ – Ирина Илиева, здравен медиатор в с. Ивански , община Шумен.
Здравният медиатор работи както в здравната, така и в социалната сфера – какви умения и познания се изискват от вас?
При нашето обучение във факултета по ,,Обществено здраве“ на МУ в София изучаваме и здравното законодателство и сме наясно с нашата работа. Но в повечето казуси, които решаваме без участието и ползването на социални услуги, не можем да стигнем до краен резултат. Затова здравните медиатори всеки ден търсим и изучаваме актуална информация в сферата на социалните услуги, за да бъдем маскимално полезни на хората от ромската общност и на хора от уязвими групи.
Създаваме много добри отношения с всички здравни и социални институции. Като цяло имаме отлични комуникационни умения и комуникативна компетентност.
Всяка година НМЗМ провежда надграждащи обучения за повишаване на капацитета и уменията ни и всеки наш делничен ден ни учи на нещо ново.
Какво показва вашата практика – до какви проблеми за развитието на децата водят бедността и липсата на родителски капацитет?
Високата безработица и бедност сред ромската общност водят до сериозни проблеми за здравословното състояние на децата. Липсата на здравословно хранене, на хигиена и лошите битови условия на живот са едни от причините за това. И като прибавим и ранните бракове, поради които има липса на родителски капацитет, положението се усложнява още повече. ,,Деца раждат деца“ – много често грижите за бебета, родени от непълнолетни майки, се поемат от бабите и по този начин младите непълнолетни майки раждат и второ.
От вашия опит на терен – от каква подкрепа най-често имат нужда бедните семейства, за да могат да се грижат пълноценно за децата си?
От работата и опита ни на терен имаме наблюдения и разбираме и знаем от каква подкрепа се нуждаят бедните семейства, за да могат да се грижат за децата си пълноценно.
УНИЦЕФ предлагаше услуга патронажна грижа на бременни и деца от 0-3 години от медицински сестри и социални работници от центровете ,,МАЙЧИНО И ДЕТСКО ЗДРАВЕ“ към МБАЛ. Услугата включваше безплатен преглед на бременни здравно неосигурени по Наредба 26 и наблюдението на бременната до раждане и записването им в регистъра на центровете. Ежемесечно посещение на медицински сестри от патронажна грижа на майки с деца от 0-3 години и консултирането им за кърмене, хранене и правилни грижи за бебетата. Наблюдаваше се развитието на децата – тегло, движения, слух, реакции и т.н. и при наличие на притеснение за забавяне развитието на детето, се предлагаше съдействие за направление към необходимия мед. специалист. Но за съжаление, тази услуга беше по проект и приключи, но се чувства нуждата от нея. Това не трябва да е услуга по проект, а да бъде услуга, предлагана от държавата, като политика.
Семействата имат нужда да бъдат включени по програми за трудова заетост, да бъдат информирани за всички възможности за услуги и помощи в здравеопазването, социалното подпомагане и жилищно настаняване.
Успявате ли устойчиво и дългосрочно да променяте средата, условията и грижите за децата от бедните и маргинализираните общности или по-скоро „гасите пожари“?
Промяната в средата, условията на живот и грижите за децата в бедните и маргинализирани ромски общности става много трудно и дълго във времето. В някои случаи на места ,,гасим пожари“, а в други успяваме устойчиво и дългосрочно да променяме това. Не всичко зависи от здравните медиатори.
Трябва да има желание от хората от общността да променят начина си на живот, да вложат сили и да положат труд в това, да инвестират в образованието си и това на децата им и да бъдат конкурентно способни на трудовия пазар, да имат работа и доходи, да бъдат здравно и социално осигурени и да живеят в добри битови и хигиенни условия.
Трябва и централната и местната власт да имат желание и добра воля да предлагат политика и услуги за приобщаването на ромите.
Разкажете случай от вашата практика, в който сте успели да промените в положителна посока грижата и средата на деца от бедни семейства?
Мога да се похваля с успеха си в моето населено място, където има 700 роми с положителна промяна в посока грижата и средата на деца от бедни и маргинализирани семейства. В ежедневните ми посещения с месеци наред в девет бедни и маргинализирани семейства с по 5-6 деца във всяко от тях и с воденето на ежедневни разговори с родителите на децата, успях да ги доведа до самоосъзнаването от нуждата на желание за промяна в живота им. Придобиха здравна култура по семейно планиране и вече знаят за контрацепция, всички деца вече са имунизирани със задължителните ваксини и ходят на детска градина и училище редовно.
Мъжете от тези семейства с общи усилия и взаимопомощ почистиха дворовете си от направените в тях малки сметища, махнаха найлоните от прозорците и сложиха на тяхно място стъкла. С моя помощ някои от мъжете започнаха постоянна работа в близкия град с трудов договор, като работодателят им осигурява служебен транспорт. Други от мъжете и жените вече имат постоянна работа в селото, а други работят сезонна работа. Вече всички имат работа и постоянни доходи в семействата си и подобриха битовите си условия, имат течаща вода и ток и поддържат лична и битова хигиена. Когато има желание за промяна и стъпки за това, се случва лесно . Гордея се с тях.
Има ли случаи, в които не можете да помогнете и какви са пречките и трудностите в тези казуси?
Има случаи , в които не мога да помогна. Това са казуси, свързани с регистрациите за настоящ адрес. Тъй като хората от ромската общност живеят в незаконно построени жилища и извън регулация, няма как да бъдат регистрирани на адрес. В други случаи не всеки път мога да помогна на човек, който е здравно неосигурен. При някои организирам кампании за набиране на средства за възстановяване на здравни осигуровки, но невинаги се получава така.
Какви са най-големите предизвикателствата пред здравните медиатори днес? Какво най-много затруднява работата ви, от какво имате нужда като подкрепа от държавата, общините и общността?
Най-големите предизвикателства и трудности на здравните медиатори днес са здравно неосигурените лица, хората от общността, които нямат никакво желание за промяна в живота си. Също така имаме трудности с извършването на дейностите в работата ни, много колеги от години нямат осигурено от общините работно място; нямат осигурено техническо оборудване, компютри и интернет услуга, защото ние имаме и административна работа, да отговаряме на имейли, да попълваме отчетна форма за дейностите, които извършваме всеки ден. Общините да ни подкрепят, като осигурят оборудвано работно място .
Имаме нужда държавата да ни подкрепи, като повиши трудовото ни възнаграждение, тъй като работим на МРЗ и има доста текучество на здравни медиатори, поради ниското заплащане.
Общността да ни подкрепи, като хората не бъдат само консуматори на услуги и помощи, а и да изпълняват задълженията си към обществото .