Какви са стъпките, които хората, лишени от най-базисните си права заради липса на лични документи и адресна регистрация, трябва да направят, за да се възползват от последните законови поправки в Закона за гражданската регистрация? И как общностните работниците и здравните медиатори да помагат в тази дейност на засегнатите представители от най-уязвимите групи? .
Това са част от въпросите, обсъдени по време на обученията в присъствене и в онлайн формат, които адв. Даниела Михайлова от сдружение „Инициатива за здравни възможности“ осъществява за медиатори и общностни работници . Адвокат Михайлова е основен автор и застъпник за промените в закона.
Обученията се провеждат в рамките на проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: превенция на разделянe на семействата“, като присъствените обучения са осъществени с финансовата подкрепа на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН). Обученията целят повишаване на знанията и подобряване на практиките, за да могат все повече хора да не са „невидими“ и да придобият лични документи. По време на дискусиите общностните работници и здравните медиатори поставят актуални въпроси и обсъждат казуси от практиката си, за да се набележат конкретни стъпки за постигането на видими резултати.
Проблемът до момента
Един от основните проблеми за придобиване на лични документи на хиляди хора е свързан с невъзможността за получаване на адресна регистрация. При подаване на заявления за лични документи има изискване за деклариране на адрес, като системата на МВР проверява дали този адрес е включен в Националния класификатор на Национална дирекция ГРАО. Ако този адрес не фигурира в системите на ГРАО, то не може да се продължи с приемането на заявлението за издаване на документ за самоличност и администрациите съответно отказват приемането им.
Въпреки и досега съществуващите отделни възможности за преодоляване на този проблем, различните законови и подзаконови актове въвеждат различни изисквания, насоки и предписания, които създават противоречия, а административният процес след отказ е твърде дълъг и тежък.
Без права, „невидими“
Без документи и регистрация, хиляди хора в България изпитват значителни ограничения в упражняването на всички свои граждански права във всички сфери на живота – здравеопазване, пазар на труда, социални услуги.
Те не могат да изпълняват и базисни свои граждански задължения, като също така са лишени от важни административни уведомления и съобщения, и не могат да предприемат и нужните действия по защита на правата си.
Промяната
Поправките в закона бяха приети в края на 2024 г. и дадоха възможност на хората, които нямат регистрация на адрес, включен в системите на ГРАО, да ползват служебен адрес, определен със заповед от съответната община по местоживеене. Така те могат да придобият и лична карта.
Ако Комисията към общинската администрация не може да даде положително становище за регистрация на заявения от човека адрес – в случай, че на адреса са регистрирани повече лица от допустимото по закон, или адресът не е включен в Националния класификатор, Комисията предлага в своето становище лицето да се регистрира на служебен адрес.
Друго изменение е свързано с изискването за максимален брой регистрирани хора на един и същи адрес. С последните изменения това изискване вече няма да важи за собственика на имота, като няма да се отнася и за новородените деца – те се регистрират на адреса на своите родители.
При дерегистрация от един адрес, кметът е длъжен веднага да регистрира хората на служебен адрес.
Местните администрации трябва да приведат системите си в съответствие с новите законови изисквания.
Обучения
В средата на ноември адвокат Михайлова проведе първото онлайн обучение по промените в Закона в рамките на проекта „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ за здравни медиатори и за общностните работници. Те се запознаха както с измененията и с произтичащите от тях промени в прилагането на закона, така и с конкретните стъпки за заявяване на лични документи. Така работещите на терен в общността получават знания за възможностите да съдействат на хора със затруднения с регистрацията си по постоянен адрес и придобиването на документ за самоличност.
В първото от серията присъствени обучения, проведено на 5 декември в Пловдив с лектори Даниела Михайлова и Диляна Дилкова от Националната мрежа на здравните медиатори, участваха 30 здравни медиатори от Пловдив, Пазарджик, Карлово, Велинград и близките населени места.
Здравните медиатори ежедневно работят сред най-бедните и изключени общности и осъществяват връзката между тях и местните институции. За двете страни изпълнението на практика на промените в Закона за гражданската регистрация е огромно предизвикателство. Участниците в обучението бяха изключително активни – дискутираха се казуси от практиката на здравните медиатори, набелязаха се стъпки, обсъдиха се местните специфики в различните населени места и общности.
Предстоят още две присъствени обучения по темата – в София през декември 2024 г. и в Благоевград в началото на 2025 г. Те ще бъдат осъществени с подкрепата на Върховния комисариат за бежанците към ООН.
По проект „Мрежа с грижа от 0 до 3: Превенция на раздялата на семействата“ 11 НПО-та се обединяват в мрежа за предотвратяване на рисковете от разделяне на семействата, както и за осигуряване на политическа и обществена подкрепа за приемането на комплекс от мерки за намаляване на бедността и подобряване на достъпа до услуги. Проектът е подкрепен от Фонд “Мечтата на Таня”, а изпълнител е фондация “Тръст за социална алтернатива”.