Национална мрежа за децата представи в Народното събрание дванадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”
Среден 3.33 е общата оценка за работата на държавата и институциите през 2022.
“Бележник 2023” оценява напредъка на държавните институции в грижата за българските деца в 8 области – благосъстояние и детска бедност, образование, здравеопазване, семейна среда и алтернативни грижи, ранно детско развитие, насилие над деца, детско правосъдие, спорт и култура, както и детско участие. Експертното проучване се базира на информацията, предоставена от над 25 национални и местни институции, включително министерства. Независимият мониторинг включва анализа и оценките на 30 автори и 7 външни оценители – експерти от международни и национални институции и организации. Специално място в доклада има мнението на деца и младежи, както и на хората, чиято роля е да ги подкрепят – родители, учители, здравни и социални работници и др.
“Бележник 2023” отбелязва най-голямо раздвижване в грижата за ранното детско развитие, но регистрира срив в областта на детското здравеопазване. Така, макар и да е малко по-висок от всички години досега, успехът на държавата не мръдна от среден за 12-ти пореден път.
В “Бележник 2023” оценката в раздел Ранно детско развитие е среден 3,48. Липсва споделено разбиране за ранното детско развитие, както и национална стратегия в областта. Липсва масов ранен скрининг на всички деца. Няма и единна система за насочване към услугите по ранна детска интервенция. Безспорно позитивна стъпка от миналата година е подобряването на достъпа на здравнонеосигурените жени до проследяване на бременността.
Основни акценти
Повече от десетилетие, здравнонеосигурените бременни в България имаха право на един преглед за периода на бременността, което не отговаря на утвърдените световни стандарти. С подкрепата на Комисията по здравеопазване към 47-то Народно събрание, Министерството на здравеопазването прие промени, които подобряват достъпа на здравнонеосигурените чрез болнична медицинска помощ по клинична пътека №001 до два пъти в срока на бременността; до четири профилактични прегледа, както и разширен пакет лабораторни изследвания.
Промяната беше постигната благодарение на усилията на няколко граждански организации: Клуб на НСО Търговище, Сдружение ЛАРГО Кюстендил, Национална мрежа на здравните медиатори, Сдружение „Жажда за живот“ Сливен, обединени в проекта „Наредба 26 в действие: За повече здрави бебета и щастливи майки“.
Мярката е стъпка напред в правилната посока като се има предвид, че 5% от децата в България умират до възраст от 1 година, а мъртвораждаемостта се покачва до 6.7% (на 1000 живородени). Наз 90% от умиранията при деца до 12 месеца се дължат на състояния, установими по време на бременността. От тук нататък важно е да се провеждат информационни кампании сред бъдещите майки, като ключова роля в това ще имат и здравните медиатори. Нужно е да се облекчи и процедурата, по която лекарите отчитат прегледите. В момента тя е излишно усложнена.
За по-достъпно детско и майчино здравеопазване преграда е и липсата на национална лекарствена политика и недостига на средства за покриване на лекарствата за деца. Най-засегнати са бедните и уязвими групи. Според проучване на Българската педиатрична асоциация от 2019 г. за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства. Следователно достъпът до здравеопазване за деца до 3 г. е ограничен за тези, които не могат да си позволят да отделят ежемесечен ресурс за здравеопазване.
При ранното учене през 2022 г. беше разработено предложение за Национална рамка за качеството на услугите в образованието и грижите в ранна възраст в контекста на Европейската рамка за качество на услугите за Образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ). Бяха приети и промени в устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, според които при невъзможност да се осигурят достатъчно медицински сестри в яслите, на незаетите места могат да се назначават педагози, фелдшери или лекарски асистенти. Регламентът влезе в сила от януари тази година и все още не може да се направи извод за ефекта. Беше отхвърлено обаче обединяването на детските ясли и детските градини под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН). Разделените системи възпроизвеждат неравенства по отношение на достъпа на децата, квалификация на персонала и финансиране. Така например, делът на деца до 3 г. в детски градини и ясли у нас през 2021 г. е 18.7% – много много по-нисък от целевите стойности от 33% за ЕС. За последните 5 години този дял почти не варира за страната дори в общините с най-голям обхват (Габрово), достига едва 23.1%, докато в Сливен и Пазарджик е едва 8.5-8.7%74. Има неравномерно разпределение на достъпа до ясли и градини по местоживеене, статус и етнокултура на семействата. Няма механизъм за оценка на нуждите и планиране на капацитета на услугите за ОГРДВ, основан на данни за демографските характеристики, потребностите и желанията на семействата.
Проблемите в ОГРДВ говорят за необходимостта от обединяване на детски ясли и детски градини под единно институционално управление (към МОН). Такова не се осъществи през 2022 г., макар да беше изготвен законопроект. Единното институционално управление ще спомогне за преодоляване на идентифицираните дефицити и недостатъци, особено за най-ранната детска възраст. Механизмите за гарантиране на качеството на услугите за ОГРДВ се основават на разбирането, че грижите и образованието на децата са неделими и те се ръководят от съгласувана педагогическа рамка, която обхваща целия период от раждането на детето до започване на задължителното образование (подход на УНИЦЕФ, Юнеско, Световна банка, ОИСР и др.).
Общините в България са подкрепени да извършват дейности, насочени към ранна детска интервенция черз редица програми по структурни фондове на ЕС. Всички те целят социално включване чрез осъзнато родителстване, работа с деца и родители, включително с такива, които не са от уязвими групи, мотивация за посещаване на детска градина и равен старт в училище; индивидуална педагогическа подкрепа за деца с увреждания, пряка работа с децата с увреждания и техните семейства, включително рехабилитация и др. В много случаи обаче услугите функционират частично, имат малък обхват или не успяват да обхванат най-критичната възраст за ранна интервенция, а именно от 0 до 3 години. Няма единни стандарти, правила и процедури, изисквания за квалификацията и продължаващото обучение на специалистите, работещи в тези услуги. Липсата на системен подход към ранната интервенция води до разнородни услуги, където няма възможност за проследяване на качеството и резултатите от тези услуги. Скриниг на детското развитие трябва да се прилага масово на всички деца, както в здравната, така и в образователната система. Ранният скрининг на когнитивното развитие ще позволи правилното насочване на деца и родители към ранни услуги в здравната и социалната система, което в дългосрочен план би спестило много средства и по-сериозни проблеми пред възможностите да се осигури достоен и пълноценен живот за всички български деца.
Всички препоръки и още данни и изводи вижте в пълния файл на “Бележник 2023” ТУК
