В България голяма част от семействата, живеещи в бедност, не могат да осигурят на децата си безопасност и сигурност, ранно учене, здравни грижи и подходящо хранене
Социалната и икономическата уязвимост на повечето семейства от ромска общност в България е трудно преодолима бариера пред родителите за осигуряване на качествена грижа за детето в ранна възраст. В същото време услугите в подкрепа на бедните семейства не са развити и не подпомагат достатъчно развитието на детето. А пълноценните грижи и подходящата среда могат да дадат по-добро бъдеще, което да им помогне да излязат от омагьосания кръг на неграмотност, междупоколенческа бедност, глад, безработица, стрес и насилие.
По тази причина Сдружение „Клуб на нестопанските организации“, заедно с още 11 граждански организации, работещи „на терен“ в подкрепа на деца и семейства от уязвими общности, започнаха мащабен проект за подобряване на средата, грижите и развитието на деца от 0 до 3 години, живеещи в бедност.
Постигането на пълния потенциал за детско развитие е възможно единствено в условията на качествено здравеопазване, пълноценно хранене, сигурна и безопасна среда, отговорни родителски грижи и ранно учене.
В България обаче голяма част от семействата, живеещи в бедност, не могат да осигурят на децата си подходящи условия за развитие.
Какъв е контекстът в страната ни и кои са основните проблеми пред семействата от маргинализираните групи в отглеждането на децата от 0 до 3 години:
ДЕТСКА БЕДНОСТ
България е на второ място в ЕС по дял от населението в риск от бедност и социално изключване. Всяко трето дете у нас е изложено на риск от бедност, сочи докладът на УНИЦЕФ „Не/равно детство“.
Най-голям е рискът за многодетните домакинства, за семейства, в които родители са с основно и по-ниско образование, за безработни и икономически неактивни, както и за домакинства в селските райони.
Според Доклада за страната за 2020 г. в рамките на европейския семестър, в България ясно се очертават неравните възможности сред децата, високата степен на тежки жилищни условия и изключително тежките предизвикателства пред ромското население.
Регионални и етнически различия
През 2020 г. са измерени съществени регионални разлики в риска от бедност или социално изключване при децата. На практика, всяко второ дете в Северозападния регион на страната живее в риск от бедност или социално изключване. Още по-големи са разликите на областно ниво: най-висок дял бедни деца има в Сливен и Видин – съответно 47,5% и 46,5%.
Нивата на бедност и социално изключване сред ромските деца са непропорционално високи. Ромските деца са 56,7% от броя на децата, които живеят в тежки материални лишения, при дял 10,8% на ромското население.
Бедността нарушава стандарта на живот на всички нива
Бедността е фактор, който лишава ромските деца от основни права: те в по-голяма степен са изключени от услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, по-често отпадат рано от училище, живеят в пренаселени жилища при лоши условия и нямат ефективен достъп до здравна грижа.
Тези деца израстват в тежки материални лишения.Най-големите заплахи за тях са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското образование и влошеното здраве на родителите.
МАЙЧИНСКО И ДЕТСКО ЗДРАВЕ
Висока смъртност
България все още е на челните позиции с най-висока детска смъртност в ЕС и вероятността дете да умре между раждането и петгодишна възраст е значително по-висока от средната за ЕС (Евростат, 2020). Детската смъртност остава почти двойно по-висока от средното ниво в ЕС (3.6‰), като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности.
Децата от 0 до 14 годишна възраст най-често заболяват и губят живота си вследствие на външни причини, болести на дихателната система, новообразувания, болести на нервната система и др. Най-висока е честотата на смъртните случаи при децата от 1 до 4-годишна възраст (29.1 на 100 000). По данни на НСИ от 2021 г. 69.4 на 100000 новородени са починали вследствие на болести на дихателната система, като 73% от тях се дължат на пневмония. Децата, които живеят в бедност, е много по-лесно да развият респираторни проблеми.
Непроследена бременност
8-9% от всички жени у нас раждат без бременността им да е била проследена. Около 7000 деца годишно се раждат от непроследени бременности. Това води както до по-високи рискове за здравето на жената и детето, така и до по-малка подготовка за родителство. Потенциални рискове са инфекции, анемии, малформации или други здравословни проблеми, които поради това, че не са диагностицирани навреме, могат да доведат до физически и интелектуални увреждания, преждевременно раждане или дори смърт на детето и/или майката .
Достъп до лекарства
Достъпът до здравни услуги е затруднен поради големия дял на преките плащания от пациентите в общите разходи за здравеопазване. 70% от преките плащания са за лекарства и медицински изделия при средно равнище от 35% за ЕС.
Предвид, че България е една от най-бедните държави в ЕС, населението трудно покрива разходите си за лекарства, което може да се отрази в липса на ефикасно и навременно лечение, до сериозни усложнения и хронични заболявания, които влияят на живота и развитието на детето.
Въпреки че децата до 3 г. имат достъп до медицинска помощ и специалисти, а НЗОК покрива някои лекарства частично или напълно, наличните средства за покриване на лекарства се оказват недостатъчни. Едва 11-13% от бюджета на НЗОК са за детско здраве, от които 5% са предназначени за лекарства. Според проучване на Българската педиатрична асоциация от 2019 г., „за здравеопазване за дете до 1 година, месечно се дават около 100 лв. допълнително, от които половината са за лекарства.”
Следователно достъпът на бедните семейства до здравеопазване за деца до 3 г. и техните майки е ограничен – въпреки медицинската помощ и възможностите за консултации със специалисти, не всички могат да си позволят да отделят ежемесечен ресурс за здравеопазване
БЕЗОПАСНОСТ И СИГУРНОСТ НА ДЕЦАТА
Съществуват сериозни неравенства в достъпа до подходящо жилище между ромите и останалото население в България както по отношение на базовите условия на живот, така и по отношение на сигурността на жилищата, голяма част от които са извън устройствените планове на населените места или нямат необходимите по закон документи.
За безопасността и сигурността на децата носят отговорност различни служби и няма единна информация. Наличните данни се фокусират главно върху броя потребители на съответните услуги, без да се анализират тенденциите.
По-висок риск от насилие
Децата от бедни семейства са изложени на по-висок риск от насилие и отделяне от биологичните си семейства. В България обаче няма единна система за регистриране на случаи на насилие над деца. Според Националната телефонна линия за деца (2019), най-голяма е вероятността децата да бъдат малтретирани в собствените си семейства.
Проблем с издаването на лични карти
Съществува голям проблем с издаването на лични карти и хиляди хора не могат да си издадат лични документи, защото трябва да посочат адрес. В резултат, не само тези лица не могат да си извадят карта, а и техните деца, когато навършват 14 г., в случай че нито един от родителите няма постоянен адрес и майката няма настоящ. Това води до нарушени редица права: на идентификация, на равенство пред закона, на недискриминация, на свободно придвижване. Създава сериозни затруднения за достъп до здравна грижа, медицински услуги, образователни услуги за децата, пазара на труда, граждански (социални, юридически) услуги.
Към 2021 г. 1686 жени с деца от 0-3 години нямат валидна лична карта, а от тях 196 никога не са притежавали такава. Броят на жените на възраст между 14-30 г., които никога не са имали лични карти, е 25 998.
Проблемът с издаване на лични карти има изключително неблагоприятен ефект за майките и жените, чиито деца ще наследят последствията от липсата на лични документи.
ОТЗИВЧИВА ГРИЖА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАННО УЧЕНЕ
Финансовите ограничения водят до по-високи нива на изключване от услугите за образование и от грижите в ранна детска възраст.
11% от българската,16% от турската и 63% от и ромската етническа група деца нямат достъп до книги, подходящи за възрастта им.
Нисък обхват на детските ясли
Необходимо е предприемане на мерки за увеличаване на децата във възрастовата група 0-3 г., които са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа.
В България не е гарантирано място в детските ясли за деца под тригодишна възраст. През 2019 г. за повечето деца под три години се грижат само родителите им като само 21,6% от тях посещават услуги за извън домашни грижи. Освен това наличните данни показват, че делът на ромските деца във възрастовата група от четири до шест години, които не посещават детска градина, е висок (между 25% и 45% в различните възрастови кохорти).
Остарял модел на медицинска грижа
Персоналът в детските ясли се състои основно от медицински сестри или акушерки. На 60 деца в яслена група се назначава само по един педагог, което показва, че ранното учене не се разглежда като приоритет за тази възрастова група. Необходим е качествено различен подход към грижата в детските ясли и преминаване от медицинския модел на грижа, който отдавна не се използва в Европа, към модерни подходи, насочени към насърчаване на ранното учене и стимулиране.
Липса на услуги за развитие на родителски капацитет
В България все още няма държавно финансирана услуга, чрез която с редовни посещения от здравни или социални работници в домовете на семейства с деца до 3 г., да се подпомага формирането на умения у родителите за полагане на отзивчива грижа и ранно учене. Дългосрочните последствия за някои от децата са забавянето в развитието и трудна адаптация в образователната система.
Съществуващите здравно-консултативни центрове за майчино и детско здравеопазване, звена „Майка и бебе“, предотвратяващи изоставянето и настаняващи новородени бебета заедно с майките им, центровете за обществена подкрепа не включват информиране и консултиране в домашна среда и не обхващат в пълнота пълноценната грижа за деца. Те не включват теми като важността на кърменето, правилното захранване и хранене, ролята на родителя като първи учител, насърчаващ детското развитие чрез игра и четене.
ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ
По отношение на основните индикатори за здравословно хранене България сериозно изостава от други европейски страни. В бедните домакинства преобладава недохранването и използването на нискокачествени продукти – 52,3% от ромските деца не могат да получат ястие с месо, пиле или риба през ден по финансови причини в сравнение с 9,7% от децата от българската етническа група.
Неадекватни грижи и практики на захранване
Сред основните причини, поради които българските деца от 0 до 3 г. се хранят непълноценно, са неадекватни грижи и практики за захранване, неадекватен хранителен прием и хранителна несигурност на домакинствата. Наблюдава се късно начало на кърменето, нисък прием на желязо, ниска консумация на риба, зеленчуци и плодове. По отношение на хранителния прием се наблюдава недостатъчната или прекомерната консумация на калории . Възрастта на майката, нейното ниво на образование, фактори като нетрудоспособност и недостатъчни финансови средства определят хранителното разнообразие в менюто на децата.
Липса на национална политика за храненето
Съществуват разпокъсани услуги, например организираното хранене в детските заведения, специализирано звено „Детска кухня“, консултиране и подкрепа за здравословно и пълноценно хранене на децата през методиките за социални услуги и др. Тези услуги нямат цялостен, интегриран характер, който да изгражда родителските умения и предоставя хранителна помощ. Семействата от сегрегирани и изолирани райони имат ограничен достъп до подобни услуги, затова броят на недохранени деца там е съществен. Необходима е национална политика в областта на храненето и устойчиво решение в дългосрочен план.
Снимка: pixabay.com