Интервю с д-р Силвия Василева, зам.-председател на Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) – социална организация, която работи за прекъсване на порочния кръг на бедността и търси положителен път за развитие на уязвимите групи.
Темата е работата на Хесед по проект „Добро хранене за добро бъдеще“ – иницатива за пълноценно хранене на малките деца от 0 до 3 години от социално уязвими групи.
Проектът, който се изпълнява от Хесед, Бъдеще за децата и Знание Ловеч, завърши през 2022 година, но застъпническите дейности и инициативи по него продължават с пилотна програма за пълноценно хранене на децата в Самоков.
Проект „Добро хранене за добро бъдеще“ е част от Проект за подобряване на майчиното и детско здраве сред ромска общност „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и „Портикус“.
Какъв е проблемът, който адресира проектът?
Данните от изследванията показват, че децата, които живеят в бедност и са отглеждани от семейства с нисък образователен статус, са в риск от неправилно хранене, като последствията от това са свързани с физически характеристики на развитието: поднормено тегло, нисък ръст и изоставане в растежа. Данните от сравнителните изследвания с категоричност сочат, че децата от ромски произход са с най-висока честота по тези показатели. Причините за това могат да се търсят в две посоки: ниска здравна грамотност и липса на знания, но и ниските доходи на тези домакинства, водещи до хранителна несигурност.
Застъпническият проект „Добро хранене за добро бъдеще“, изпълняван в съответствие с разработената застъпническа стратегия по проект „С грижа от 0 до 3“, адресира неравнопоставеността и дефицитите в политиките, свързани с храненето на децата и цели осигуряване на всяко дете на храна, съответстваща на неговата възраст
Целта е равен достъп до здравословно хранене на всички деца, независимо от отдалечеността на мястото им на живеене и социално – икономическо състояние на родителите, а именно: ангажимент на държавата за идентифициране на хранителни нуждите на децата и подкрепа в осигуряване на хранене, съответстващо на възрастта им. За тази цел в рамките на проекта е изработено Предложение за създаване на специализирана програма в подкрепа на храненето на децата (0-3) от уязвимите групи. Това предложение е адресирано до конкретните държавни институции.
Към кои групи в обществото е насочена инициативата?
Директни потребители са семейства с деца до 3 г. в уязвима социална и икономическа ситуация, индиректни бенефициенти – цялото общество, тъй като качественото хранене на децата от уязвимите групи подобрява техния здравословен статус и намалява медицинските разходи за лечение от държавния бюджет. Инвестицията в ранното детско развитие на децата от уязвимите групи е инвестиция в бъдещото на нацията.
Какви дейности включва проектът?
Проучвания с цел събиране на доказателства и техния анализ, за да се идентифицира застъпническият проблем и неговото решение.
Комуникиране на застъпническата цел чрез обществени дискусии – местни, регионални и национални форуми, срещи и конференции.
Учредяване на по-широк формат на застъпнически групи с възможност за участие на организации, институции, активисти, работещи в сферата, както и привличане на родители;
Застъпничество за постигане на системна промяна в политики на местно, регионално и национално ниво.
Защо е толкова важно децата във вързастта от 0 до 3 години да се хранят пълноценно? До какво води неадекватното хранене на най-малките?
В първите три години се изгражда 80% от капацитета на мозъка, като 75% от всяко хранене е „храна“ за него. След раждането мозъчният растеж зависи критично от качеството на храненето на детето.
Недохранването най-често се асоциира с забавяне в растежа, нисък ръст и поднормено тегло. Тези последствия могат да бъдат компенсирани в последващите етапи на развитие и при нормален хранителен прием. Истинските дългосрочни последствия за развитието, обаче остават скрити. Най-трайните и необратими последствия от недохранването през първите 3 г. са промените върху развиващия се мозък.
Децата, които са лишени от необходимите калории и протеини в диетата си през този период, не се развиват адекватно нито физически, нито психически. Неадекватният мозъчен растеж обяснява защо децата, които са били недохранени като фетуси и бебета, често страдат от трайни поведенчески и когнитивни дефицити, включително по-бавно развитие на езика и фината моторика, по-нисък коефициент на интелигентност и по-лошо представяне в училище.
Дефицитът на желязо е ясно свързан с когнитивните дефицити при малките деца. Желязото е от решаващо значение за поддържането на достатъчен брой червени кръвни клетки, пренасящи кислород, които от своя страна са необходими за стимулиране на растежа на мозъка.
Повече информация може да прочетете в специалния анализ, направен по повод проекта, тук https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-0-3.pdf
Какво показват данните за храненето на децата от ромските общности?
Част от българските деца се хранят неправилно, което е причина за изоставане в растежа и развитието в сравнение с техните връстници. Главните неблагоприятни характеристики на храненето на децата (0-3г.) са свързани с еднообразно хранене, енергиен прием под потребностите за възрастта, неадекватен прием на микро и макронутридиенти.
По данни на НСИ през 2020 г. 43.0% от децата живеят с материални лишения и в риск от бедност. През 2020 г. относителният дял на децата с материални лишения от ромската общност е изключително висок – 77.8%. Прави впечатление, че повече от половината от децата (близо 51,5%) в ромска общност, не получават пресни плодове и зеленчуци веднъж дневно по финансови причини, а 47.2 % не получават едно хранене, включващо месо, пиле, риба (или вегетарианския им еквивалент) поне веднъж дневно, отново поради липса на средства.
61 процента от децата в ромска общност страдат от различни форми на анемия, рано преминават на обща храна. При децата на възраст от 1 до 4 г. анемията засяга 25,8%, но при децата в ромските общности достига до равнища от 35,4% . Желязодефицитна анемия е установена и при всяка 4-та майка на кърмаче или малко дете (на възраст от 0 до 5 години), като засегнатите от нея майки от ромски общности са 36,6%. Делът на майките от ромски произход, които имат деца от 0 до 5 г. и страдат от умерена или тежка форма на анемия (6,1%), е над два пъти по-висок от средния за майките в страната (2,8%). Тези неблагоприятни показатели алармират за необходимостта от предприемане на целенасочени мерки за подобряване на хранителния статус на най-уязвимите групи, тъй като продължителната анемия, оставена без лечение, е свързана с повишен риск от усложнения по време на бременността, перинатална смъртност и ниско тегло при раждане, а в детска възраст и юношеството – с повишена заболеваемост и с нарушения във физическото и когнитивното развитие.
Потенциален риск в изследваните групи като цяло представлява голямата консумация на нездравословни храни, т.е. храна/напитки с високо съдържание на сол, бързи въглехидрати и мазнини, като например газирани напитки, опаковани готови солени закуски, сладки, разтворими супи и бульони. Това са широко разпространени „евтини калории“, които представляват базова прехрана на достъпна цена. Тук се вписва друга тревожна тенденция, свързана с храненето, свръхтегло на деца във възрастовата група 0-5.
Целият анализ и изследвания на храненето на децата от уязвимите групи можеда се прочете тук https://we-care.bg/wp-content/uploads/2021/10/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F.pdf
Кои са неблагоприятните характеристики на храненето?
При кърмачета това са: късно начало на кърменето; ниска честота на изключително кърмене; малка продължителност на кърмене – средно 3 месеца; прием на подсладена вода при голяма част от децата още през 1- ия месец от раждането; ранно захранване с плодови сокове; ниска хранителна плътност на редица микронутриенти в захранващите храни (желязо, цинк и др.), на едно от 4 кърмачета не се осигурява необходимото ежедневно разнообразие на захранващи храни, предпочитани захранващи храни в градските зони са готовите пюрета и каши.
При деца от 1 до 3 години: Ранно включване на мляко с намалено съдържание на мазнини, ниска консумация на риба; недостатъчен прием на зеленчуци и плодове, особено на сурови през зимата и пролетта; ниска консумация на пълнозърнести продукти при децата след 2- годишна възраст; висока консумация на сол; нисък прием на желязо; висок на процент на родителите, които купуват готови пакетирани сладки и солени храни.
Защо децата от бедните и маргинализираните групи се хранят непълноценно?
Причините за непълноценното хранене са разнообразни, като сред тях са битовите условия, бедността, липсата на информация и умения, както и следване на традиционни модели на хранене срез уязвими общности. Най-честата причина, която се свързва с непълноценното хранене на децата, е бедността и липсата на средства за купуване на подходяща за възрастта им храна.
Ниският образователен статус е категорично обвързан с ниски нива на здравна грамотност. Съвременните изследвания в областта на здравната грамотност сочат, че по-ниското образование, доходите, както и малцинствената раса и етническа принадлежност са свързани с по-ниски нива на здравна грамотност.
Разкажете за пилотния проект в община Самоков? Към кого е насочен? Как беше създаден хранителният модел? Какви са резултатите за физическото развитие на участниците?
Пилотният проект се изпълнява в гр. Самоков и включва всички елементи на предлаганата програма за хранителна подкрепа. В дейностите са включени 42 деца на възраст 0-2г. и семействата им. Всички те имаха възможност да направят изследване на кръвни показатели в началото, бяха претеглени и премерени и родителите попълниха въпросници относно храненето на децата. За съжаление, но и очаквано, повечето от децата са под нормата за възрастта си по отношение на ръст и тегло. Над 10% от тях са с някаква форма на анемия. Всички родители се включиха в обучение за здравословно хранене и получават ежемесечни консултации как да хранят детето и да подкрепят развитието му. Всяко дете получава хранителен пакет с подходящи за възрастта му храни. Хранителните пакети са изготвени от проф. Дулева, национален консултант по хранене. След консултация с лекар, децата с отклонения в показателите на кръвните изследвания, получиха подходящи хранителни добавки. Предстои да направим оценка на ефективността на пилотния проект през април 2024г.
Какво включва обучението на родители и какви са резултатите от него?
Обучението на родителите включва няколко теми.
Едната, разбира се, е храненето – какви продукти да предлагаме на децата, кога се въвеждат различните храни и как да се храни здравословно цялото семейство. Има среща специално посветена на кърменето. По време на практическите занимания се обсъждат трудностите, които семейството среща и основните грешки, които допускаме като родители и как да ги коригираме.
След това има няколко срещи, посветени на първите дни с бебето у дома – как да се грижим за него; изграждане на здравословна привързаност и важността на емоционалния контакт майка-бебе; стимулиране на двигателното и когнитивно развитие; развитие на речта – защо е важно да разказваме приказки и др.
По какъв начин подкрепяте бременните от най-бедните социални групи?
Бременността, особено първата бременност е много специален момент за всяка жена. Това е един прозорец, в който тя обикновено е отворена и има желание да получи нови знания и умения, за да бъде най-добрата майка на бебето си. Това е времето на спокойствие, преди вихъра на ежедневието с новороденото бебе да засмуче новите родители. Затова е много важно всички бременни, но особено тези, които живеят в бедност и социална изолация, да получат проверена информация как да дадат най-добрия възможен старт на бебето си. Това правим и ние – групови срещи, в които дискутираме развитието на бременността, храненето, двигателната активност на майката, както и кърменето, захранването, отглеждането и стимулирането на развитието на новороденото бебе. Разбира се, за тези, които живеят под прага на бедността, предлагаме и хранителни пакети с важни за доброто развитие на плода храни. Състава на тези пакети също е определен от проф. Дулева.
Какви стъпки предприехте, за да бъде поставено началото на национална програма за хранене на децата от 0 до 3? Имате ли подготвен хранителен модел, който да предложите?
Няма национална програма, която да определя как и по какъв начин трябва да се храни едно дете, за да може да получава всичко необходимо за неговото израстване. Има, разбира се, препоръки за отделните възрастови групи, които са публикувани на страницата на Министерството но здравеопазването.
Тъй като храненето е изключително важно за развитието на децата и успеха им като възрастни, мислим, че е важно да се разработи национална програма за хранене на децата от 0 до 3 годишна възраст. В рамките на този проект и след много срещи и консултации с различни специалисти, ние успяхме да направим един първоначален вариант на такава програма, която сме готови да предоставим за обсъждане и надграждане на експертите в заинтересованите институции.
Как взаимодействате с институциите? Какви партньорства и подкрепа получавате?
Реализирането на застъпническите дейности и постигането на поставените цели предполага включването на голям брой заинтересовани страни: национални институции (здравни, образователни и социални): МТСП, АСП, ДАЗД, МЗ, Институт по хранене към НЦОЗА, Българска педиатрична асоциация, Българско дружество по акушерство и гинекология, Национално сдружение на ОПЛ в България, местни органи на управление (общини / НСОРБ), областни администрации, които определят политики на местно ниво, доставчици на социални услуги за деца и семейства – например ЦОП, ЦРДУ, ЦСРИ, Общностни центрове, Дневни центрове, и други, които предоставят услуги за деца и семейства в общността, НПО – организации, членове на група „Хранене“ към проект „С грижа от 0 до 3“ и др., РЕЙН България и др.
Какво трябва да се направи, за да има по-ефективно и устойчиво решение на проблема?
Интервенциите, които целят само подобряване на знанията на майките по отношение на храненето, не могат да донесат необходимата промяна в практиките на хранене и захранване на децата, защото това е само един от компонентите, които влияят върху техните ежедневни избори. Необходимо е разработването на специализирани и устойчиви програми в подкрепа на храненето в ранното детство с фокус към семействата, живеещи в материални лишения и бедност, както и към семейства с нисък образователен статус.
Планираната интервенция следва да е интегрирана и многокомпонентна и да комбинира различни услуги като: повишаване на здравната грамотност и умения на майките чрез консултиране и обучение; продължаваща подкрепа на майките за правилно хранене на децата чрез консултиране; хранително подпомагане на семействата с малки деца, които се нуждаят от такава подкрепа във вид на конкретни продукти, напр. ваучери за месо, млечни продукти и др. Подобряване на достъпа до институционално хранене вкл. детска кухня и повишаване на броя на децата посещаващи целодневни яслени групи;
Предоставяне на хранителни добавки по препоръка на специалисти по детско хранене за деца, живеещи в недохранване. Правителството следва да наблюдава отблизо достъпа до ключовите мерки в областта на храненето и да го разширява, както и да насърчава изключителното кърмене и да разработи програми за превенция и лечение на анемията.
Какъв е отзвукът в обществото от проекта?
Проектът „Добро хранене за добро бъдеще“ създаде условия за отваряне на обществен дебат по отношение на храненето на децата и по-специално на децата от уязвимите групи, като създаде пространство за среща и дискусия на отделните заинтересовани страни – институции, граждански организации и доставчици на социални услуги, медицински специалисти и специалисти по ранно детско развитие, специалисти по хранене, изследователи, полисимейкъри и експерти. Чу се и гласът на родителите от уязвимите групи, техните трудности и предизвикателствата в отглеждането на децата, както и нагласите им към подобна програма.
Прочетете повече за проекта тук